Дните уверено крачат към поредните демократични (парламентарни) избори в България. Колко са демократични е тема на друг разговор, който заслужава отделен коментар, но както по тази тема, така и за цялостното не добро състояние на България, сме виновни единствено ние, гражданите.
Течащата предизборна кампания не се различава с почти нищо от предишните, на които сме били свидетели. Наведени национални телевизии, скандали, обиди, компромати и тук-там някой кандидат за народен представител споделя негова политическа идея или такава на политическия субект, който представлява. Има опитващи се да водят политически разговор, но тези опити биват размивани точно по начина, по който е размита представата на българина за добро и зло в политиката, за необходимите и задължителни неща, посредством които нашата красива Родина може да тръгне в наистина правилна посока, от което и животът тук постепенно да се подобри.
Темата за доброто и злото в политиката е наистина много, много важна, особено в текущия български контекст. И в този ред на мисли, когато слушате български политик, или пък четете програмата на партията или обединението, които представлява, ако той не споменава нищо за лустрация и съдебна реформа, знайте, че той е сред лицата на подмяната, които искат единствено и само да капитализират участието си в политика с депутатство, министерстване, или заемане на друг висш държавен пост.
Нищо в България не може да потръгне в добра посока, докато не бъде проведена лустрация. В най-буквален смисъл го разбирайте така: докато не изхвърлим от държавната администрация и политиката хора като Ахмед Доган (агент Сава), Красимир Каракачанов (агент Иван), Георги Марков (агент Николай) и себеподобните им, няма как България да тръгне в посока на цялостен просперитет. Невъзможно е, защото тези ченгета не са в политиката, за да работят за добруването на българската държава, те са лишени са от всякакви добри намерения. И те, и партиите, и коалициите, които ги издигат. За това и много добре се огледайте в листите, вижте къде има ченгета и сами преценете дали искате да ги видите в следващия Парламент.
Лустрацията (или казано по друг начин "политическата кастрация") обаче не трябва да се разпростре само до агентите на ДС и РУМНО, но и да обхване всички били членове на Българската комунистическа партия. Разлика между двете неща на практика няма. И в двата случая става дума за доброволни крепители на един човеконенавистен режим, които са носители на старото лошо и е категорично невъзможно като лоши дървета да родят добри плодове.
Второто ключово политическо действие, заради което, подобно на лустрацията, ще са необходими конституционни промени, е правосъдната реформа. Това словосъчетание е доста захабено и българите са отегчени до припадък от него, но е наистина важно.
Проблемът с безконтролността на главния прокурор няма да се реши с прекия му избор от гражданите (което е налудничава идея), както и проблемът с неефективността на прокуратурата няма да се реши с изваждането ѝ от съдебната власт и вкарването ѝ в изпълнителната. Напротив, има опция дори да влоши.
Правилните, по-разумните решения, не са никак трудни за разбиране, когато говорим за правосъдна реформа. А именно: системна отчетност на главния прокурор пред Парламента, възможност Парламентът да уволни главния прокурор, ако той не си върши работата задоволително и в интерес на обществото, повече съдебен контрол на процедурно ниво върху прокуратурата и намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет, с което ще се минимизира политическата зависимост на магистратите.
И двете споменати по-горе реформи касаят живота на гражданите в множество аспекти. От въздуха, който дишаме, до жизнения ни стандарт. А споменавайки жизнения стандарт, който почти всички партии и политическия обединения обещават в предизборните си програми да повишат, но без да обяснят как точно ще се случи, той не може да се случи без икономически растеж. А значим икономически растеж не може да случи при високи нива на корупция, генерирани (по постсъветски модел) именно по линия на мрежите от зависимости със старото ДС и в момента покровителствани от трите власти в България - законодателна, изпълнителна, съдебна (последната отчасти).
Икономически растеж също така трудно може да има с лява икономическа политика, която стимулира паразитирането. Трудно и с псевдодясна, която обслужва само едрия капитал.
На България е необходима дясна икономическа политика с фокус върху дребните и средни предприемачи.
Сами по себе си реформите не са достатъчни и няма да са достатъчно ефективни, ако обществото не се самомобилизира в посока на абсолютна нетърпимост към всякакъв вид корупция и държавен или дори частен рекет.
Третата стъпка от политически действия трябва да е в посока на засилена евроинтеграция на страната ни. Това означава дадените управляващи да се постараят България в скорошен момент да влезе в еврозоната и Шенген. Първото значително ще повиши привлекателността на страната ни като място, в което да инвестират все повече европейски компании, а това е пряко свързано с мечтата за икономически растеж. Такъв неминуемо ще има, когато влезем в еврозоната.
Нищо от посоченото не би имало смисъл, ако модерното и ефективно образование за българските деца не стане приоритет №1. Родината ни се нуждае от високообразовани, грамотни и умни хора, а не от търтеи.
Още повече, ако гражданското самосъзнание е на днешния хал, добрите реформи са плодове, които няма кой да изконсумира. Точно както се е случило с тези на Иван Костов, заради когото днес България е в Европейския съюз, в следствието на което не е на хала на страни като Беларус например.
Здравеопазването е нещо, в което трябва да се инвестира по подразбиране. И то преди всичко в превенцията, а не грижа за гражданина, когато вече се е разболял.
С дигитализацията е същото. Това е нещо, което трябва да се случи, а това, че не се случва е следствие от непроведените споменати по-горе форми, макар и не само.
Така че, който иска да си запише: лустрация, съдебна реформа, образование и засилена евроинтеграция. Това е базата!
Всички останали детайли по естествен начин ще започнат да се случват, когато се отървем от алчните ченгета, номенклатурчици и нагодили се във времето конформистични наглеци.