В понеделник (22 март) ракетата – носител «Съюз 2.1а» изведе на околоземна орбита 38 космически апарата. Сред тази тълпа изпъква моделът, създаден по програмата «Elsa – d» за събирането космически боклук. Буквата «d» в названието указва, че той е демонстрационен. Предстои в реални условия да бъде проверена технологията, а това ще позволи впоследствие и да се оцени състоятелността на идеята.
Заедно със сметосъбирача, тежащ към 175 kg., е изстрелян и «клиент» - малък спътник, който ще се използва за мишена. Ще се отработва магнитно прихващане на стабилизиран и хаотично въртящ се обект в нощни условия, връщането му в определения курс на движение, извеждането му оттам и неговото дезактивиране.
Проектът се разработва от японската компания «Astroscale», която има представителства в Токио, Харуел (Англия) и Денвър (САЩ). Небезинтересно е, че специалистите са получили финансова подкрепа от правителството на Великобритания. Към края на 2020 год. бюджетът им е възлизал на 191 милиона щ.д.
Усвояването на космоса е скъпо занимание и прави впечатление, че в тази сфера навлизат все повече частни фирми. По света циркулират твърде много свободни пари и това отслабва влиянието на държавните структури. Богатите си купуват учени, технологии и министри. А страните от гаранти за безопасността и благополучието на своето население се превръщат в източници за обогатяване на чужди спекуланти.
За нуждата от апарати като «Elsa – d» говорят отдавна, а проблемът със замърсяването на околоземното пространство става все по-остър. Космическите боклуци (неизправни изкуствени обекти и части от тях) се движат със скорост около 10 m/s и при удар с действащ сателит, пилотируем или товарен кораб те биха предизвикали огромни щети. Потенциално опасни за човечеството са големите отломки, съдържащи ядрени или токсични материали, които биха могли да паднат на повърхността на планетата.
Първата катастрофа между спътници е регистрирана на 10 февруари 2019 год. – тогава при сблъсъка си «Космос – 2251» и «Iridium 33» са напълно разрушени.
Според проучвания сега над нас се носят 500 000 техногенни обекта с обща маса 8000 тона. Най-старият от тях е американският сателит «Вангард I», изстрелян през 1958 год. Горе има и вещи, които космонавтите са изпуснали: ръкавица, камери, гаечен ключ, чували с боклуци, зъбна четка и всякакви такива.
Отначало смятах текстът да бъде научно – популярен, ала после размислих и реших да го свържа с действителността. Все пак, науката и животът вървят заедно... Поне някъде е така, нали? Затова за епилог ще преразкажа картинка от софийската действителност. Преди малко излязох да се поразтъпча из квартала и пред вратата на фалиралия магазин мярнах три циганки от общинската почистваща фирма. Оставили метлите настрана, те хапваха и бъбреха за нещо на тяхната си джагара – джугара... Да са живи и здрави! Но мисълта ми не беше за тях... Някога нашата България също развиваше космическа програма. Ние имахме Георги Иванов и Александър Александров. Проектирахме и произвеждахме сложна апаратура. А сега клечим на бунището на историята. За някои векът е двадесет и първи, докато за нас времето отдавна е без значение.