"За руската геополитическа доктрина Украйна е транзитна територия, през която трябва да се операционализират инструментите на Москва: военни - в посока Черно море, в което Севастопол в Крим е милитаризираната „столица” на Русия в региона, и инфраструктурни - от Керченския мост до енергийните проекти".
Това каза пред ФАКТИ политологът д-р Мартин Табаков. Свързахме се с него, за да говорим за последните действия на Руската федерация по границата с източната част на Украйна. Целия разговор четете в следващите редове:
- Д-р Табаков, какви се причините конфликтът между Русия и Украйна да пламне отново в последните дни?
- Причините са от различно и допълващо се естество. Един път, ние знаем добре, че възобновяването на пограничен за Руската федерация конфликт е изпитано средство на Москва за отклоняването на вниманието от вътрешнополитически за страната събития - като икономически и здравните последици от Covid-19. Втори път, Украйна и Беларус са от тези сфери на влияние на Руската федерация, спрямо които тя не е готова да прави компромиси. Самата Москва не възприема Минск и Киев за столици на държави, които могат да водят самостоятелен живот отвъд руско настойничество спрямо тях. Трети път, военна ескалация на границата между Украйна и Русия е средство за искане на отстъпки от Франция, Германия и Украйна в Нормандския формат, в който продължават преговорите по Минските споразумения. Но това не са феномени от ново естество.
Погледнато глобално, възможно е това да е съгласуван с Китай тест за новата администрация във Вашингтон: както Пекин усилва натиска върху Тайван, така и Москва този върху Украйна.
- Каква е същността на конфликта според Вас - защо съществува?
- Конфликтът между Русия и Украйна е рана, на която не ѝ се дава възможност да заздравее. За руската геополитическа доктрина Украйна е транзитна територия, през която трябва да се операционализират инструментите на Москва: военни - в посока Черно море, в което Севастопол в Крим е милитаризираната „столица” на Русия в региона, и инфраструктурни - от Керченския мост до енергийните проекти. В допълнение, Украйна е и буфер срещу НАТО и сянката на демокрацията. Това дава да се разбере защо Москва не би допуснала с лекота такова управление в Киев, което да има алтернативна на руската представа за значението и ролята на Украйна.
- А чии са най-силните интереси към възобновяването на конфликта?
- Кремъл няма интерес от разрешаването на този конфликт, защото това би довело до нормализация и стабилност в Киев, което очевидно не е приоритет за руската страна. Докато в Украйна има територии със смесен суверенитет, то перспективите за интеграцията на страната в евроатлантическите структури са ограничени. А както видяхме от Сирия, Либия и Нагорни Карабах, възможностите и влиянието на Русия винаги се увеличават, когато някой конфликт добие военни измерения. Всяка една ескалация на напрежението, добивайки включително милитаристично изражение, носи геополитически „промоции” на Москва, каквито тя трудно би получила, ако се опираше само на дипломацията си.
- Каква е ролята на САЩ - встъпването на президента Байдън в длъжност отрази ли се?
- Рано е за еднозначни заключения. В разговор с украинския президент, Джо Байдън изрази подкрепата на Вашингтон за Киев. Но знаете, че САЩ нямат формален механизъм за намеса – те не са страна от Нормандския формат. Истинският тест за новата администрация на САЩ ще бъде дали тя ще продължи политиката на предишната такава, основна част от която бе продажбата на смъртоносни оръжия за Украйна. Иначе в Киев се опитват да компенсират с американско влияние това, което те считат за прекалено компромисни позиции на Париж и Берлин спрямо Москва.
- Обученията на НАТО влияят ли по някакъв начин според Вас?
- Със сигурност. В последните месеци има повишена активност на НАТО в Черно море, посредством провеждането на редица съвместни обучения и маневри, в някои от които участваха и украински бойни съдове. Русия нееднозначно и многократно е подчертавала, че следи тези процеси с критично внимание. Все пак за нея Черно море има редица стратегически заложби, една от които е търговската и военна свързаност на държавата с Източното Средиземноморие и отвъд. Всеки един опит за релативизиране на иначе силните и доминантни позиции, които Русия има в Черно море - например, чрез повишаването на сътрудничеството на НАТО с държави като Украйна и Грузия - ще бива посрещано с твърди контра мерки.
- Какво значи струпването на руски войски по източната граница с Източна Украйна?
- Затягане на руския обръч, който така или иначе съществува в Черноморския регион: от запад от Приднестровието до Армения и Нагорни Карабах на югоизток, през Източна Украйна, Абхазия и Южна Осетия. Този руски полумесец има два вектора: военен - от редови военни на Федерацията до нейни прокси-сили, и „граждански” - даването на паспорти на рускоговорящи граждани.
- Зеленски обаче получава подкрепа от Запад - в какво положение остава Путин?
- Подкрепата на Запад не е такава, каквато биха желали от Киев. В рамките на Нормандския формат Германия и Франция имат своите различия. Вашингтон, за разлика от Берлин и Париж, имат по-твърда позиция спрямо Русия в контекста на конфликта в Украйна. Но Путин успява добре да локализира и да се възползва от различията между Париж и Берлин, един път, и втори път, между Париж, Берлин и САЩ. За последното допринася и това, че договорната база за разрешаването на конфликта – Минските споразумения и две последващи комюникета, са добра основа за Русия. Поради това пък Украйна се опитва да релативизира поети от нея ангажименти, свързани с това как във времето трябва да се осъществят измененията на конституционната ѝ подредба, статута на територии от Източна Украйна, провеждането на избори в тези територии и т.н.
Путин чудесно успява да експлоатира това, че Руската федерация е референция, която ЕС трябва да отчита далеч не само в Украйна, но и в Сирия, и в Либия. Последното, сами се сещате, маргинализира Украйна в големия европейско-руски разговор. Това, разбира се, не носи удовлетворение в Киев.
- От друга страна обаче и Путин провежда различни срещи, на които Зеленски не участва - как се отразява това?
- Последната такава среща, макар и виртуална, се състоя между Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Владимир Путин, но без държавния глава Украйна. Това маргинализиране на Киев е успех за дипломацията на руския президент, понеже Париж и Берлин бяха поели ангажимент пред своите украински колеги те винаги да участват в разговорите на високо ниво по тази тема. Европейската политика спрямо казуса изобщо е доста нееднозначна, а Руската федерация успява да се възползва от това.
- Виждате ли сценарии, в който Путин и Зеленски ще се разберат за Донецк и Луганск?
За съжаление, не. Начертани сценарии има, включително съвсем пресни, но актьорите отказват да се движат по тях. Основната причина за това е, че Русия, както казах преди малко, няма интерес от разрешаването на конфликта, а Украйна не е съгласна с нормативната рамка за неговото разрешаване. Москва и Киев не могат да постигнат съгласие по базови въпрос като оттеглянето на неофициалните военизирани структури на Русия от Източна Украйна и контекста, в който да бъдат проведени местни избори. Това създава ситуация, в която има сценарии, но няма актьори за тях.