„Решението на Конституционния съд е повече от логично, повече от очаквано. Беше ясно, че това е поредният нелеп опит на ГЕРБ да хвърли прах в очите на обществеността, да отклони общественото внимание от протестите, от безобразията на това управление. Същото се получи и със злополучния опит на Борисов да имитира конституционен дебат“.
Това каза в интервю за ФАКТИ адвокат Михаил Екимджиев. Свързахме се с него в контекста на излязлото вчера решение на Конституционния съд, с което поправките, уреждащи фигурата на прокурор, разследващ главния, бяха обявени за противоконституционни.
„И препоръките на Венецианската комисия, и препоръките на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ са единодушни, че този орган, който ще разследва главния прокурор, може да има гарантираната независимост само ако е извън структурата на Прокуратурата. Това няма как да стане без промяна в Конституцията макар и с Обикновено народно събрание, която промяна да създаде такъв орган, независимо дали едноличен или колективен. Този орган трябва да бъде заложен на конституционно ниво в структурата на разследващите органите, в съдебната власт или като някакъв независим орган“, продължи адвокат Екимджиев.
„Беше повече от ясно, че това ще се случи. Въпросът беше само кога ще се случи. Слава Богу, че решението дойде сравнително бързо. Последиците от това решение са, че се връща предишното решение на Конституционния съд от преди няколко месеца. С него Конституционният съд прие, че ако някой редови прокурор образува досъдебно производство и разследва главния прокурор, то в този специален случай главният прокурор не би могъл да му дава задължителни процесуални указания. Това е един принцип още от римското право – че никой не може да е господар на процеса, воден срещу него.
Това решение на Конституционния съд беше резултат от едно абстрактно тълкуване на Конституцията, че нещо подобно би могло хипотетично да се случи. За всички юристи обаче беше ясно, че за да може някой прокурор да разследва главния, той трябва да е с отклонения или със суицидни нагласи. Макар да не може да му дава преки указания по разследването главният прокурор притежава административна и дисциплинарна власт срещу него. Той може да го командирова на другия край на България, може да му наложи тежки дисциплинарни санкции.
Да не говорим, че преките ръководители на този прокурор, който ще дръзне да разследва главния прокурор – например някой от заместниците на главния прокурор, биха могли да отменят и актовете по разследването. Тоест дори Гешев да не може да се бърка в чисто процесуалната работа на разследващия го прокурор, за да бъде ефективно това разследване, този прокурор трябва да е един от заместниците на Гешев. Така между него и Гешев, по пирамидата на Прокуратурата, да няма други прокурори“, обясни адвокат Михаил Екимджиев.
„Тогава, когато беше прието това решение на Конституционния съд, това изглеждаше абстрактно и имагинерно, защото никой не би могъл да си представи някой прокурор да дръзне да разследва главния прокурор именно заради тези дисциплинарни и административни последици, които могат да му се стоварят. Ситуацията обаче съществено се промени след последните избори. Видя се, че има мнозинство, което е готово за радикални промени, включително конституционни промени, свързани със статуса на главния прокурор“, смята адвокат Екимджиев.
„Вижда се краят на Гешев, както се вижда краят на ГЕРБ в политически аспект. Настоящият променен контекст ми вдъхва известна надежда, че може да се намери прокурор, който да образува досъдебно производство срещу Гешев - например за изнасянето на данни, събрани със специални разузнавателни средства, за отказа да бъдат разследвани „Осемте джуджета“, за други откази на главния прокурор да разследва при категорични данни за престъпление, а това би било престъпление по служба от страна на Гешев.
Ако се намери такъв прокурор – прокурор с характер и принципи, той ще стане национален герой и ще остане в историята. Такъв човек ще получи подкрепа и от медиите, и от политически сили, и от хората. Този човек ще върне надеждата, че Прокуратурата от мракобесна и корумпирана, може някак да се реинкарнира, да се върне в конституционната си роля. А тя е да разкрива престъпления, да наказва за тях и да се бори с лошите, вместо да използва властта, която ние сме ѝ делегирали, за да наказва нас и да осигурява чадър над корумпираното управление“, коментира още той.
На въпроса какво обаче ще се случи, ако такъв прокурор не се намери, адвокат Екимджиев отговори: „Ако не се намери такъв прокурор, чакаме следващите избори, чакаме да бъдат приети законодателните промени, които бяха внесени в това двуседмично Народно събрание, но нямаше време да бъдат гласувани. Освен тази голяма промяна в Конституцията, която би могла радикално да реши въпроса с елиминиране на Гешев и да промени статуса на главния прокурор, има множество малки стъпки с промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, които биха могли да ограничат властовите правомощия на главния прокурор. Той би могъл да стане един административен координатор на Прокуратурата, а не този всемогъщ ръководител, който може да дава задължителни указания по конкретни дела – срещу кого да се образува дело, срещу кого да се прекрати, срещу кого да бъде вкаран обвинителен акт, кой да бъде прикрит и т.н.“.
„Чрез промени в законите, правомощията на главния прокурор биха могли да бъдат редуцирана така, че Прокуратурата да не е негова еднолична бухалка“, каза още той.
Адвокат Екимджиев посочи и законопроектите, внесени в 45-тото Народно събрание, съдържащи вече готови изменения, с които биха могли да се извършат тези малки, но важни законови промени. „Бях приятно изненадан от завършеността и задълбочеността на законопроектите на „Демократична България“. Имаше много сериозни проекти за изменения в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Също от „Изправи се! Мутри вън!“. Включително и БСП имаха сравнително готови законови идеи в тази посока. За „Има такъв народ“ се знаеше, че подкрепят закриването на специализираните съдилища и прокуратури, но това беше по-скоро на ниво принципи, защото те нямаха готов законопроект. Във всички случаи обаче „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ имаха готови законопроекти точно в тази посока – за изменение в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, ограничаващи именно процесуалните правомощия на главния прокурор“.
„Важно е разграничението – няма лошо главният прокурор да има ръководни административни функции, да се занимава с бюджет, със сгради, с организация на дейността. Това, което трябва да се ограничи и което може да се ограничи чрез промени в тези два закона, е възможността му да се намесва по конкретни дела с конкретни процесуални указания - например да се повдига обвинение, да се внася обвинителен акт, да се прекратява досъдебно производство и т.н. Това са действия, свързани с вътрешното убеждение на конкретните разследващи и наблюдаващи прокурори. Главният прокурор няма място за намеса там, а бъде ли лишен от тези си правомощия, той престава да бъде Властелина на пръстените в процесуален аспект“, каза адвокат Михаил Екимджиев в края на разговора.