"За Владимир Путин бе приоритетно да демонстрира, че все още е част от големите лидери в световната политика. А за Джо Байдън бе важно да покаже на Владимир Путин, че в Белия дом има промяна, която няма да толерира провокациите срещу САЩ".
Това каза в интервю за ФАКТИ политологът д-р Мартин Табаков. Свързахме се с него за коментар относно срещата между американският президент Джо Байдън и президентът на Руската федерация, която се проведе в Женева. Целия разговор четете в следващите редове:
- Д-р Табаков, Байдън и Путин се срещнаха в една доста “стерилна” среда - силно протоколна, споделяте ли това мнение?
- Съгласен съм. Това бе защитен механизъм от страна на американците, които искаха да имат максимален контрол върху срещата. По възможност, да не оставят пространство за импровизации, за да не се повтаря фиаското от срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин през 2018-та година, когато руският президент видимо контролираше ситуацията на съвместната им пресконференция.
За да се избегне подобно развитие, САЩ заложиха три защитни буфера спрямо техническата организация на срещата в Женева. Първият бе да няма обща пресконференция между двамата президента. Вторият, Джо Байдън да не остава на четири очи с Владимир Путин -тоест винаги американският президент да бъде придружаван от поне един човек, в случая, държавният секретар Антъни Блинкен, респективно, руският държавен глава от Сергей Лавров. Третият, американският президент да даде пресконференция след тази на руския му колега. Когато си втори по ред, имаш възможност да изразиш несъгласие с преждеговорящия и притежаваш последната дума.
- Ще имат ли някакъв конкретен ефект въпросите, по които двамата постигнаха съгласие?
- Скептичен съм. Ако говорим за конкретни резултати, има такива, но те са лишени от особен заряд и блясък. Става дума за това, че двете страни ще върнат посланиците си в Москва и Вашингтон. Но това, струва ми се, бе въпрос на време да се случи така или иначе. А другият резултат бе инициирането на Двустранен диалог за стратегическа стабилност, в основната на който стои желанието за контрола върху въоръжението и създаването на механизъм за избягване на непредвидени военни инциденти между двете страни. Последното също, разбира се, е полезно действие, но нека видим дали то ще спомогне за връщането на САЩ и Русия в Договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег с наземно базиране.
- А има ли теми, които според Вас не бяха изговорени, а трябваше?
- Да направим уговорката, че все още нито една от двете страни не ни е дала информация за пълния обем от теми, които те са дискутирали. Но според мен един от рисковете пред коефициента за полезност на срещата бе този, че в нея са разисквани прекалено широк спектър от теми: от затворничеството на Алексей Навални, през хуманитарните коридори в Сирия, до хакерските атаки по американски институции и инфраструктура. Това, разбира се, е само малка част от дългия списък. Но ако той бе кратък, срещата можеше да приключи с по-голяма успеваемост.
Другият риск пред резултатността на мероприятието бе този, че в голямата си част то касаеше неща, които се случват в Русия и САЩ, а нито Москва, нито Вашингтон ще направят компромиси спрямо процеси, развиващи се на техните територии. Възможностите за разбирателство са по-големи, когато двете държави преговарят около теми, които касаят техните интереси не в обществата им, а в света.
Или с други думи - Вашингтон и Москва не биха приели някой друг да им казва какъв цвят да бъдат тапетите в собствените им къщи, но биха поне чули и друга гледна точка, когато става дума за състоянието на двора пред къщата.
- По време на срещата е обсъдена ситуацията в Беларус - какво очаквате да се случи там?
- Случващото се в Беларус зависи, на първо място, от динамиката в отношенията между Александър Лукашенко и Владимир Путин. Руският президент не крие амбициите си да присъедини под една или друга форма Беларус в състава на Руската федерация (съветска апроприация в 21-ви век). За целта Москва активира редица инструменти, един от които е лобиране за промяна в институционалната архитектура на Беларус, чрез която парламентът, в който проруските партии ще имат надмощие, да се превърнат в центъра на властта в страната, за сметка на президентската институция.
А механизмите за съпротивление на Лукашенко срещу подобен сюжет намаляха. Това се случи поради протестите в Беларус. Те не успяха да донесат някаква промяна във вътрешните дела на страната, но постигнаха външна такава, касаеща позиционирането на режима в европейски контекст: ЕС захлопна окончателно и без това леко открехнатата врата към Лукашенко. Днес беларуският президент е заложник на волята на руския си колега повече от всякога. Лукашенко вече няма свобода на действие, той е като жонгльор с една ръка.
Това че САЩ и ЕС - особено Полша и балтийските държави, имат отношение към случващото се в Беларус, не променя факта, че динамиката около Минск зависи преди всичко от Москва. Американците, предполагам, също разбират добре това.
- Говорено е и по темата с Украйна - дали е възможно напрежението по границата на Русия и Украйна да утихне?
- В сравнителен план спрямо случилото се там през месец април тази година, когато Руската федерация дислоцира военни активи на границата си с Украйна, това напрежение вече утихна. Но то може да бъде актуализирано във всеки един момент.
Именно с Украйна обаче бе свързан един деликатен епизод от престоя на Джо Байдън в Европа. След срещата на Алианса тези дни, украинският президент Володимир Зеленски се опита да внуши, че НАТО ще даде непосредствено План за действие за членство на Украйна в структурите си. Това не бе никак коректно, още повече, че украинският президент прави подобно внушение за втори път. Предишното бепе след разговор с Джо Байдън, проведен отново съвсем скоро, след който разговор американската администрация трябваше да се дистанцира от изявленията на Володимир Зеленски. Целта на украинския президент вероятно е била да създаде обструкции пред предстоящата към онзи момент среща между американския и руския държавен глава.
И този епизод обаче не променя това, че Минските споразумения, около които иначе Вашингтон и Москва се обединяват декларативно като основа за разрешаването на конфликта в Източна Украйна, продължават да буксуват.
- Важен момент от разговора е възпрепятстването на разработването на ядрен арсенал от Иран - дали бихме могли да станем свидетели дори на някакви съвместни действия от страна на САЩ и Русия в Иран?
- Иран е една от малкото теми, в които има съвпадение на интересите между тази американска администрация и руското президентство. Този споделен интерес се характеризира с разбирането, че политиката на „максимален натиск” на Доналд Тръмп, характеризираща се с широки санкции, сграбчващи в хватката си включително иранската банкова система и петролен сектор, всъщност ще ограничи опциите пред Техеран и Иран потенциално може да се превърне в заложник на Китай, превръщайки Пекин в основен потребител на персийския петрол и главен инвеститор в пътната и енергийна инфраструктура на Иран. Неслучайно руските дипломати, успоредно с европейските такива, също се опитват да действат като посредник в преговорите между Вашингтон и Техеран, които се провеждат във Виена. И Русия, не само САЩ, са противник на придобиването на ядрено оръжие от Иран.
- Подаръците, които Байдън поднесе - част от протокола или нещо друго бяха според Вас?
Преди всичко част от протокола. Но и тук има нюанси: подаръците са предоставени не лично от президента Байдън на президента Путин, а чрез американския на руския протокол. Това все пак говори за известна дистанция, за подарък без панделка. Нямаме информация все още дали и ако да, какво е било подарено на американския президент от руския му колега.
Ако трябва да придадем шеговит наклон на разговора, по-интересни според мен бяха подаръците, които Джо Байдън и Борис Джонсън си размениха на срещата на Г7. Американският президент подари на британския министър-председател ръчно и по поръчка направено колело, по чиито рамки са британското и американското знаме. Знаем, че Борис Джонсън обича да кара колело. В замяна, Даунинг стрийт 10 са подарили на ръководителя на Белия дом рамкирана снимка, за която американците се шегуват, че е изтеглена от Уикипедия.
- Какви изводи можем да вадим от срещата?
- Това бе среща, ориентирана по-скоро към символиката, отколкото към резултатите. Не трябва да я мислим като такава, която ще намали противоречията между Москва и Вашингтон, а по-скоро като събитие, което евентуално ще регламентира тези противоречия, ще въведе правила в противоборството.
Самата среща бе по-важна за руския президент, отколкото бе за американския му колега. За Владимир Путин бе приоритетно да демонстрира, че все още е част от големите лидери в световната политика. А за Джо Байдън бе важно да покаже на Владимир Путин, че в Белия дом има промяна, която няма да толерира провокациите срещу САЩ.