В последната част на сагата си „Земя за прицел“ Свобода Бъчварова разказва за срещата между банкера Борис Скарлатов и неговия състудент от Женева Марат Брезов. Някъде около 40-те години на миналия век.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Скарлатов е собственик на голяма българска банка, а Брезов – високопоставен функционер на Коминтерна, реално – съветски агент, дошъл в България под прикритие – търговски агент на СССР. Двамата се виждат, след като Брезов се скрива в банката, подгонен от полицията.
И докато чакат полицията да загуби дирите, си говорят.
Марате, казва Борис, помниш, че Magna Carta Libertatum – Великата харта на свободите е подписана в Англия през 1215 година, а през това време в Русия окачвали на пияниците 8-пудови „медальони“ (8 пуда са около 130 кила).
Това – в контекста на разговора за демокрацията в Русия и по света.
Впрочем – в романа и двамата – и Борис, и Марат, свършват живота си смазани от комунистическата Държавна сигурност. Единият – убеден антикомунист, другият убеден комунист.
Това само като отклонение и напомняне към някои хора, които мислят, че съюзът с комунистите е оправдан от гледна точка на целите.
Великата харта на свободите в Англия и след това английският парламент се явяват, понеже поданиците на английската корона не били съвсем съгласни да бъдат облагани с каквито му хрумне на краля данъци и животът им да бъде под постоянна заплаха.
Хартата е суспендирана няколко пъти, но вече е институция, а парламентът продължава да изпълнява основното си предназначение – да брани от властнически произвол.
Като всички демократични държави и България си има парламент, Народно събрание, чиято основна длъжност е като тази на праобраза – да брани от произвол.
С изключение на кратките периоди, когато има служебно правителство.
Служебното правителство в България е творение на Конституцията от 91-а и почти няма аналог по света.
По проста причина. Отсъствието на парламент предполага еднолични и безконтролни решения.
Когато се пишеше тази конституция, бях студент по право и нашите асистенти ходеха в 73-а аудитория да дават акъл на великите депутати. Още тогава, понеже бях чел, си мислех, че това нещо – служебното правителство, е клопка, капан, уйдурма.
Но не бях сигурен.
Сега съм.
Просто БКП си е оставила резервен вариант за контрол в кризисен момент.
И сега се вижда.
Служебните са се развихрили. Връщат БКП на власт, макар на изборите комунистите да се сгромолясаха.
И – разбира се – никакъв контрол.
Отчитат се само на президента Радев.
А той на кого се отчита – не е наша работа, както навремето казваше един другар от ОК на БКП.
Та, искам да кажа.
Нормално е да се сменя властта.
Но е хубаво да се спазват прости принципи.
От 13-и век.
Със здраве.