Посланическият водевил в България излезе от контрол. И вече не е просто унизителен, а вреден за държавата. Надпреварата на президентската и правителствена институция за снимка с някой посланик ни докара до положение на треторазряден обект на политиката лишен от достойнство и себеуважение. Дебалансираните срещи на президент, премиер и министри вече са всекидневие. Дори не питам какво си мислят, че ни казват с тези фотографии.
Това коментира във "Фейсбук" Калоян Методиев.
Проблемът има поне две важни измерения. Първо, в общия случай нашите посланици (малцината, които работят нещо) често чакат с месеци, за да бъдат приети от някой началник на отдел на съответната страна. И това не е преувеличение. Второ, ние сме национална държава, стар член на ООН, седим на една маса и гласуваме с останалите в ЕС и НАТО, народ равен с другите народи, имаме своя история, специален език, стара култура, национални символи. Съществуваме и ни има.
Безспорен факт, че държавите не са равни - има силни и слаби, големи и малки. Но е факт, че има малки държави с достойнство и присъствие на международната сцена, чиито държавници защитават националното достойнство до най-елементарните му форми. И такива са мнозинството. И така решават проблемите си и се движат напред.
Правилата са прости: президент се среща, договаря и разбира с президент, премиер с премиер, министър с министър. Това е нивото. Това те прави субект на политиката - партньор, събеседник, фактор. Разбира се, няма нищо нередно държавник да се среща с посланик, но не може изключенията да се превръщат в правило, а още повече в център на политиката ти, както се случва у нас.
Без самоуважение не може да има национално развитие, икономически и социални резултати, стабилен български бизнес, собствен елит във всяка сфера на живота, сигурност за семейства, фирми, институции. Всяка страна гледа първо своя собствен интерес – така е устроен светът и така трябва да бъде.
Унижението, което понасяме като общество трябва да се прекрати, защото станахме за посмешище и на Изток, и на Запад. Новият премиер и президент на страната, които ще изберем, трябва да уважават достойнството на държавата и народа си и да го защитават по всякакъв начин у дома и навън. В началото е самоуважението.