Шестата среща на върха на Инициативата „Три морета“, домакин на която е президентът Румен Радев, започва своята двудневна работа на 8 юли в София. Инициативата е на президентско ниво и обединява държавните глави на 12 страни членки на ЕС от Източна Европа. Както вече писахме, форумът се провежда под егидата на САЩ.
Американският конгрес прие декларация за „Три морета“, в която се казва, че е „противодействие на руското и китайско злонамерено влияние“. Очаква се видео приветствие да отправи американският президент Джоузеф Байдън. Особено активни в инициативата са Полша, Румъния и Балтийските републики, a от година такава активност проявява и България.
През октомври 2020 г. на символична церемония в Талин президентът Румен Радев прие от естонската си колега Керсти Калюлайд домакинството на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“.
От документите на форума става ясно, че мнозинството леви президенти в Европа знаково няма да уважат събитието.
В София ще липсват президентите на Чехия - Милош Земан, на Хърватия - Зоран Миланович, на Австрия - Александър ван дер Белен, на Словакия - Зузана Чапутова.
Австрия демонстрира пренебрежение към Софийската среща и изпраща заместник-външен министър, а Чехия и Словакия са представени дори не от премиери, а от вицепремиери.
Прави впечатление, че отсъстващите президенти са от европейската левица, които не са настроени срещу Русия.
Присъстващите на Софийския форум държавни глави са основно от ястребското крило срещу Русия начело с полския президент Анджей Дуда и румънския Клаус Йоханис, които са основните говорители и двигатели на Инициативата. Полша дори внесе 750 милиона долара в общия фонд. От балтийските републики идват президентите на Естония - Керсти Калюлайд и на Латвия - Егилс Левитс, с видео-обръщение ще участва президентът на Литва Гитанас Науседа. Това позиционира българския президент Румен Радев в една ясно очертана антируска група, с която той явно добре работи през последните години.
Естествено Русия е против поредното блоково формирование. Европейската комисия е резервирана към инициативата и я наблюдава - неин представител в София ще бъде изпълнителният заместник-председател на ЕК Маргрете Вестагер.
Германия и Франция са подозрителни спрямо този проект на съюз вътре в Евросъюза.
Чрез своя президент Франк-Валтер Щайнмайер Германия ще следи отблизо форума в София, защото се изгражда в рамките на Европейския съюз, но Федералната република отказва да участва с пари с аргумента, че Берлин дава достатъчно поне на 5-6 големи инициатива на ЕС.
На форума ясно личи идеологическото разделение между отделните страни членки по отношение на ляво-дясно, консервативно-либерално. Лявото и консервативното са скептични срещу формата, докато дясно-либералното го форсира.
Президентът Радев се опитва са извежда на преден план икономически ползи, за да замъгли антируския характер на инфраструктурните проекти, което му отнема леви гласове за изборите през есента.
Справка относно изявленията по темата в българските медии показва, че основни говорители в полза на „Три морета“ през последната година са Румен Радев, Цветан Цветанов и Елена Поптодорова.
Показателно е, че Радев е поканил за модератор на форума бившия зам.-министър от НДСВ и краен неолиберал – Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие, която нашумя с редица скандали.
Румен Радев поиска да е домакин на Инициативата, въпреки заявеното официалното искане на естонското и българско правителство тя да се проведе в Талин през 2021, защото заради пандемията не можа да има присъствена среща през лятото на 2020 година. След изричното настояване на Радев домакинството бе прехвърлено в София. На срещата в Талин по предаване на щафетата присъстваха само Радев, естонската президентка Керсти Калюлайд и полският президент Анджей Дуда.
Американската инициатива сближи Румен Радев с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и тя ще гостува специално на форума.
Припомняме: Инициативата „Три морета“ обединява дванадесет държави-членки на Европейския съюз – Република България, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Чешката република, Словашката република, Унгария, Република Словения, Република Австрия, Република Хърватия, Република Румъния.