Влязат ли и служебни министри в бъдещото правителство, Румен Радев се превръща в коалиционен партньор в управлението. Наред с почти сигурното му преизбиране, това означава твърде голяма власт в ръцете на един човек.
Четири месеца преди президентските избори държавният глава Румен Радев получава шанс отново да се прояви като благонадежден баща на нацията, подпомагайки този път съставянето на правителство. Има поне три причини, за да го направи.
Първо, след изборите през април той избра правителство, в което има поне четирима министри, събиращи овации от медии и общество с действията си. Втората причина е следствие от първата - за някои от тези министри се очаква да останат и в редовно правителство. Фактът, че те са отишли на преговори с представители на партията-победител на 11 юли - "Има такъв народ" (ИТН), показва, че са готови да продължат с кариерата си в изпълнителната власт. А президентът несъмнено е знаел за разговорите.
Както се разбра миналата седмица обаче, тримата министри, към които от ИТН са били отправени оферти - на икономиката, на финансите и на образованието и науката, не са приели. На някои министерските кресла не са били по мярка, други не са намерили пресечна точка с политиките на предложения за премиер Николай Василев (вече оттеглен като номинация). Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков може и да се съгласят при други условия. Например ако сред приоритетите на управлението, е борбата срещу мръсните пари, за което е настоявал Василев, или да не се върви към приватизация на Българската банка за развитие (ББР)
Третата причина са политическите дивиденти за Румен Радев, независимо колко кратък ще е хоризонтът на бъдещото правителство. Моментът е удачен - никой не желае нови предсрочни избори, нито победените, нито победителите, не и толкова скоро. На дневен ред са проблеми, значими за цялото общество, които не търпят отлагане, а разрешаването им изисква редовно правителство и работещ парламент - подготовка на бюджета и данъчните промени за 2022 г., организация за нова вълна от коронавирус наесен, внасяне на Националния план за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия. Почти всички останали държави в ЕС вече внесоха своите планове, а 12 от тях, сред които и съседна Гърция, получиха зелена светлина да използват отпуснатото им предварително финансиране, което е до 13% от безвъзмездните средства и заеми, които се полагат на всяка страна от Общността. За България очакваната сума е 780 млн. евро.
Какво се иска от Радев сега
На 21 юли (сряда) президентът свиква парламента, след което ще има консултации с представителите на шестте парламентарни групи и после следва връчване на първия проучвателен мандат. Някои политици като Татяна Дончева от "Изправи се! Мутри вън!" коментираха, че би могъл да не бърза толкова, за да даде още малко време. А Радев каза миналата седмица следното: "Сега е моментът българските политици да си свършат работата, да намерят обединение, да намерят пресечни точки на техния интерес, които всъщност да бъдат интересите на всички българи. Всички очакват от тях да продължат демонтажа на порочния модел".
"Партиите на промяната" - метафората, която групира ИТН, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", имат различни възгледи за "демонтажа". Но този процес бе започнат от второто служебно правителство на Румен Радев и президентът е наясно, че продължението му и укрепването на държавността зависи от политическата воля на следващия кабинет, а тя - от състава му и съгласието за конкретни политики. В противен случай дори завръщането на ГЕРБ и Бойко Борисов няма да е най-голямата беда. Така че задачата на Румен Радев - да "акушира" на бъдещо правителство, е неотложна и безусловна.
При тази асистенция обаче ще трябва да се изключи каквото и да било разпределение на "порции" и постове в някакви пропорции, прочути от тройната коалиция. Другото е ясен хоризонт, конкретни задачи и премиер, когото обществото да разпознава като изразител и носител на промяната, поискана от повечето български граждани. ИТН научиха това по трудния начин и независимо дали ще заложат отново на човек извън тяхната партия, или на друг, поне знаят, че кандидатът не трябва да е обременен откъм биография и определени политически връзки.
Твърде много президентско войнство?
Но влязат ли и настоящи служебни министри в бъдещо правителство, президентът се превръща в коалиционен партньор в управлението. Наред с почти сигурното му преизбиране за втори мандат, това означава съсредоточаване на твърде голяма власт в един човек. Означава също, че ще му се наложи да споделя както успехите, така и провалите на тази нова власт. Досега видяхме как действат служебните министри при разкриване на злоупотреби на ГЕРБ. В един бъдещ кабинет ще трябва да управляват, от тях ще искаме, наред с разграждане на модела, завладял държавността, и да съграждат - правова държава, е-управление, независими регулатори, намаляване на неравенствата, прочистване на медийната среда…
Бих могъл да бъда премиер на редовен кабинет, но не на всяка цена, заяви вчера и служебният министър-председател Стефан Янев по bTV, който малко бледнее на фона на някои други особено енергични министри. Разбира се, секретарят на президента по сигурността и отбраната прави уговорката, че ако има такава покана, тя трябва да е на база приоритети и програма. Но все пак дали не става твърде много президентското войнство в една парламентарна република...
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.