Отричането на геноцида в Босна е недопустимо и ще бъде криминализирано. Но дали забраната ще се окаже ефикасен инструмент и дали изобщо ще може да се приложи?
Да отричаш геноцида, извършен по време на войната в Босна и Херцеговина - занапред това ще бъде криминално престъпление. Повелява го декрет на досегашния Върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко, чийто мандат изтича. Намерението му е добро, спор няма. Доказано е, че през 1995-а година сръбските войски са избили 7000 босненски мюсюлмани в Сребреница, което се покрива с дефиницията геноцид. Редица босненско-сръбски политици обаче продължават да го отричат, а това е непоносимо.
Как обаче ще се прилага декретът на практика? Особено пък в сложно конструирана държава като Босна и Херцеговина, състояща се от три равноправни нации, най-голямата от които - бошняците - не възлиза на повече от 51 процента. Посолството на САЩ в Сараево реагира доста сдържано, а това би могло да бъде знак, че и във Вашингтон си задават този въпрос.
За декрета на Инцко междувременно се твърди, че бил "начален ход" в един "конкретен дебат" за "практическото прилагане" на забраната да се отрича геноцида. Правителствата на Великобритания и на Германия изпратиха дословно еднакви становища по въпроса, които, разбира се, са съгласувани със съответните столици. Дългогодишният специален пратеник на САЩ за Балканите Матю Палмър още през април заяви, че от американска гледна точка тази забрана не е "особено ефикасен инструмент" в опита да се криминализира изразяването на мнения, дори когато те са очевидно неверни.
Така че остава открит въпросът дали наложената забрана да се отрича геноцидът ще може да се прилага и дали ще насърчи помирението, или по-скоро ще втвърди фронтовете.
Михаел Мартенс, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"