Японците Джун Мизутани и Мима Ито шокираха действащия шампион Китай, като спечелиха златния медал в смесените двойки по тенис на маса. Но все по-агресивният отпор на Токио срещу китайския натиск върху Тайван причинява повече проблеми на Пекин, отколкото загубената олимпийска слава, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal, предаде Investor.
Заглавията са свързани изцяло с Тайван. На 9 юли редакционна статия в WSJ отбеляза забележките на вицепремиера Таро Асо, че китайска инвазия в Тайван може да застраши „оцеляването“ на Япония и че Токио ще се присъедини към Вашингтон, за да защити острова в такъв случай.
Следващата седмица японският годишен военен доклад скъса с дългогодишната си практика, подчертавайки значението на Тайван за Япония. Ясухиде Накаяма, вторият по ранг в Министерството на отбраната, каза пред аудитория в Института Хъдсън, че светът трябва да се „събуди“ за заплахата, която Китай представлява за Тайван. Министърът на отбраната Нобуо Киши се изрази по-директно в интервю през юни: „Мирът и стабилността на Тайван са пряко свързани с Япония“.
Когато Киши говори, Китай слуша. По-малък брат на бившия министър-председател Шиндзо Абе и внук на друг премиер (Нобусуке Киши), военният министър има история на експлоатиране на отношенията между Япония и Тайван. Неговите близки и продължаващи контакти с Демократично-прогресивната партия, по твърдата по отношение на независимата от двете големи тайвански политически партии, го правят гръмоотвод за критиките на Пекин. Появата на Киши като министър на отбраната в центъра на нов японски консенсус относно тайванската политика подчертава дълбочината на промяната.
Стъпка по стъпка Токио безмилостно отхвърля пацифизма, определящ външната му политика след Втората световна война. През 2014 г. тогавашният премиер Абе отмени дългогодишната забрана за износ на оръжие; първата голяма сделка при новата политика се случи едва през 2020 г., когато Япония продаде радар за противовъздушна отбрана на Филипините. Въпреки че японското правителство се готви да повиши разходите за отбрана над символично важния праг от 1% от брутния вътрешен продукт, Токио се стреми да насърчава продажбите на оръжия за Малайзия, Виетнам и Индонезия.
Тъй като японските военни планьори призовават за разработването и производството на ново поколение сложни отбранителни системи, бързото развитие на силна високотехнологична отбрана - и отбранителна индустрия за нейното производство-изглежда по-важно за бъдещия икономически растеж на Япония. След години на свръхинвестиции в “златни” инфраструктурни проекти, военните разходи може да са най-ефективната форма на икономически стимул, която е останала на властите в Токио.
Надпреварата във въоръжаването, която избухва във все по-несигурната Азия, представлява не само голяма икономическа възможност. Повече от всякога възможностите, необходими за изграждането на модерни оръжия, са от съществено значение и за гражданската индустрия. Финансираните от държавата военно ориентирани изследвания и разработки ще помогнат на японските компании да се задържат в технологичния авангард.
Намаляването на доверието в САЩ също влияе на новата отбранителна политика на Токио. Последните 20 години от американската външна политика не впечатлиха много японски умове. Президентът Джордж Буш-младши даде стратегически приоритет на Близкия изток пред Азия, след като 11 септември обезпокои много наблюдатели в Япония.
Администрацията на Обама говореше много за връзката си с Азия, но не отговори на китайското незаконно строителство и укрепване на военни бази на изкуствени острови в Южнокитайско море. Преминаването на администрацията на Тръмп към по-силна антикитайска политика беше широко приветствано в Япония, но нестабилният характер на политиката на президента и късогледи решения като изоставянето на Транс-тихоокеанското партньорство подкопаха доверието на Токио в надеждността на Вашингтон.
Взети заедно, непредсказуемите залитания, които американската политика предприе през 21 век, в съчетание с поляризацията, която избухна толкова драматично в годините на Тръмп, остави Япония - и други съюзници - несигурни в продължаващата воля и способност на Америка да играе водеща роля в световните дела. Цялата тази несигурност прави доводите за съставяне на отбранителен бюджет по-убедителни.
И накрая, за някои в Япония подчиняването на външната политика на Токио на стратегията на Вашингтон от 40-те години на миналия век насам изглежда по-скоро като усмирителна риза, отколкото като защита. Изграждането на собствени военни сили на Япония предлага път към по-независимо Токио - особено когато и ако съпротивата на японската общественост срещу независим възпиращ ядрен арсенал постепенно отслабне.
В обозримо бъдеще обаче японско-американският съюз изглежда по-силен и по-значим от всякога. От гледна точка на Си Дзинпин Токио е стратегически проблем, който няма да изчезне. Една изолирана Япония може да е уязвима на китайския натиск, но съюзът ѝ със САЩ прави страната по-трудна за тормоз. Колкото повече Китай се налага навън, толкова по-решителна става Япония да изгради своите отбранителни способности и да задълбочи връзките си с Америка, Австралия, Индия и Виетнам.
Мнозина в Пекин изглежда смятат, че издигането на Китай до водеща сила е неизбежно и че неговите азиатски съседи ще трябва да се подчинят. Може би, но тенисът на маса не е единствената арена, на която стремежът на Китай за доминация среща неочаквано ефективен японски отговор.