"Транссексуалните жени остават по-силни и след като са преминали хормонална терапия", казват учени. Но постиженията в спорта зависят и от много други фактори.
Олимпийският дебют на щангистката Лоръл Хъбард, която е транссексуална, предизвика немалко спорове. Критиците твърдят, че участието ѝ в категорията на жените представлява заплаха за честната надпревара. Други пък казват, че трансатлетите не бива да бъдат изключвани, ако за тях не съществуват значими преимущества.
Темата не е достатъчно изследвана
Проучванията за спортните постижения на транссексуалните хора съвсем не са много, а публикувани данни за ситуацията в професионалния спорт изобщо няма. През 2020-а година е направено изследване сред американски военни, подложили се по време на службата си на смяна на пола. То установява, че след едногодишна терапия с женски хормони те постигат по-добри спортни успехи от останалите жени. Две години по-късно обаче различията вече не са толкова големи, но и тогава трансжените бягали 12 процента по-бързо.
Друго изследване на шведския учен Томи Лундберг констатира, че трансжените, подложили се на терапия с женски хормони, след една година като цяло запазват възможностите си.
Имат ли предимства транссексуални жени във високия спорт?
Без хормонална терапия - да. Но и с хормонална терапия, при която по правило нивото на тестостерона пада за сметка на нивото на естрогена, предимствата се запазват. "Каквото и да се говори, транссексуалните жени остават по-силни и след като са преминали хормонална терапия. Това за мен е факт", казва Джоана Харпър от университета в Лъфбъроу. Именно силата - наред с издръжливостта и мускулната маса - е един от ключовите фактори, определящи предимствата на един спортист.
Харпър, чиито проучвания са концентрирани върху трансбегачките като нея самата, отхвърля обаче твърдението, че трансжените в спорта имат "нечестно" предимство. Тя изтъква, че постиженията на спортиста зависят и от много други фактори - като например координацията между очи и ръце и техниката, която е решаваща за спортове като голфа. Един от основните фактори за издръжливостта в спорта е хемоглобинът. Нивата на хемоглобин зависят от тези на тестостерон. Затова и мъжете имат по-висок хемоглобин от жените. Но изследването на Харпър заключва, че потискането на тестостерона при транссексуалните жени намалява и хемоглобина, съответно елинира това предимство. Същевременно и Харпър признава, че наличните данни за трансспортистите са крайно оскъдни.
Откога се проявяват разликите между половете в спорта?
Мускулната маса на момчетата и момичетата е сходна. Американският педиатър Тимъти Робъртс казва: "Преди пубертета няма причини за разделяне на момичетата и момчетата по пол - психологически погледнато те са доста равнопоставени".
Разликите в спортните постижения стават осезаеми едва когато едно дете влезе в пубертета - и то тогава, когато нарасне тестостеронът на момчетата. Според Лундберг, това се случва на около 11-годишна възраст.
Що се отнася до транссексуалните жени, които участват в спортни състезания на най-високо ниво, за нивото на техния тестостерон има определени от Международния олимпийски комитет граници - под десет наномола за литър, които не бива да се надхвърлят 12 месеца преди участието им.
Тези граници са определени през 2015-а година, но предстои да бъдат преразгледани след Олимпийските игри в Токио. Международната асоциация на лекоатлетическите федерации например промени през 2019-а година своите правила за нивата на тестостерон и определи норма от под пет наномола за литър за 12-те месеца преди състезанието.
А имат ли предимства в спорта транссексуалните мъже?
"Установихме, че транссексуалните мъже наистина доминират", обяснява Робъртс, позовавайки се на изследването за трансхората в американската армия. След едногодишна терапия с мъжки хормони не са установени разлики при лицевите опори или пробега. Но пък трансмъжете се представят по-добре от другите при коремните преси.
Шведският експерт Лундберг отбелязва, че участието на транссексуални мъже в спортните състезания не е толкова деликатна тема като тази за трансжените. "Дори когато те получат тестостерон, не е заплаха за честността на играта, щом преминават в категорията на мъжете", посочва той. Проблем би било, ако биха искали да продължат да участват с жените, макар да са получавали тестостерон - тогава това би било допинг".
Как да се постигне едновременно равнопоставеност и приемане?
Никой от експертите не подкрепя забрана за транссексуални спортисти да участват в състезания. Според Лундберг изискванията трябва да са съобразени с характера на различните видове спорт. "Нямаме лесно решение или лесни регулации, които могат да бъдат наложени", казва той. "В повечето спортове ще бъде проблематично да се включат транссексуални жени и да се запази равнопоставеността", казва той.
Той отхвърля обвиненията в трансфобия и подчертава, че темата е важна, но защитата на жените в спорта също трябва да не се пренебрегва. "Трябва да бъдат взети решения", казва Джоана Харпър. "Да се надяваме, че получаването на повече и по-добри данни ще доведе до по-добри политики".