В този понеделнишки горещ късен следобед гледаме коментарите от срещата при Президента по повод задаващи се две национални кризи и по повод молбата му Народното събрание да побърза с приемането на внесения преди месец от Министерския съвет проект за изменение на бюджета на страната за 2021 г. Раздаващите парите от джипката оставиха пенсионерите без актуализация на пенсиите и лекарите без възнаграждения за борбата с Ковид-19. Тази актуализация на бюджета е пряко свързана с преодоляване на социалната и здравната криза, с подготвеността на страната да се бори с новата бежанска вълна.
Пред телевизионните екрани избраната за Председател на Народното събрание г-жа Митева съвсем политически неадекватно се изрепчи: „Бюджетът трябва да се обсъжда в Народното събрание, а не в Президентството“. И понеже ни смята за баламурници и че нищо не разбираме от високостилния правен свят и буквоедски език на г-жа Митева си задаваме въпроси, търсим им отговори. Но май не сме дотам баламурници, не ни вземайте за такива. Скоро ще се осъзнаем. И примитивно, неконституционално, а обикновено житейски мислейки, се самопитаме и си самоотговаряме. Знаем, че г-жа Митева няма да благоволи да ни отговори. За нея са важни поста, заплатата, буквата на закона и указанията на Дългия задкулисен играч.
Първо самопитане. „Защо в чекмеджето на г-жа Митева вече почти един месец стои заключен проекта на МС на Република България за актуализация на бюджета?“ и особено важно „Защо той не е поставен на обсъждане в Народното събрание в комисии или без комисии“. А и „защо 35 дни след изборите Народното събрание не е избрало финансова, правна и др. комисия и т.н.?“ Май за това отговаря г-жа Митева? Май че тя не си е свършила работата! А това не е ли нарочно действие или бездействие на уважаваната Председателка на Народното събрание? Да, много прилича на преднамерено бездействие, вероятно подтиквано отвън, противно вероятно на нейните собствени разбирания, ако въобще има самостоятелни разбирания, непредвидени в конституцията, законите, правилниците и другата безбожна и най-често ненужна правна регламентация и бумащина. Всеки нормативен акт може да бъде използван като оправдание за бездействие. А това г-жа Митева го умее.
Второ самопитане. „Според г-жа Митева отговаря ли Президента на страната за националната сигурност, която се обезпечава финансово чрез бюджета на страната?“; „При криза и при бездействието на Председателя на Народното събрание не може ли Президента да призове друга държавна институция да действа по-бързо, а да не протака нарочно?“ Страната е вече в жълтата зона на пандемията. В пандемични условия България застана на второ място в света по смъртност след Перу. И трябва ли поради бездействието на Народното събрание да няма пари за лекарите, за медицинските сестри, за спешната помощ, за боледуващите и за умиращите? В условията на криза, отговарящият за националната сигурност Президент правилно поставя въпроса за посрещане на кризата чрез нейното финансово осигуряване и то на официална среща на политическите ръководители на страната. Къде другаде да го постави, когато Народното събрание по същество не чува настоятелните молби на правителството, фактически не иска актуализация на бюджета. Аверите на г-жа Митева от ДПС явно го казаха в прав текст – никаква актуализация на бюджета. А Президента не е приемал закон за утвърждаване на Проекта за изменение на бюджета на страната, той дори не го е обсъждал, а е изразил мнение и молба. А тогава защо е този безсмислен плач и хленч и упреци към държавния глава? Да се обсъждана и приема изменението на бюджета е в прерогативините на Народното събрание, но като него (Народното събрание) го мързи да работи и се занимава само с популизъм, трябва ли Президента да мълчи? Защо при политическа, социална, здравна и бежанска криза Народното събрание работи само по няколко часа три дни в седмицата?
Трето самопитане. „Президентът на Република България има ли право на мнение? Той безгласна буква ли е?“ Президентът, както и всеки един от нас има право на питане към народните избраници в бездейното Народно събрание как ще се реагира на кризата. А Народното събрание под ръководството на буквоедката г-жа Митева е безкрайно мързеливо. За 35 дни то дори не можа да се самоконструира, не е приело нито един закон. А получават заплати от 7 до 10 000 лева, средно около 10 минимални работни заплати на депутат за един месец!
Четвърто самопитане. „Колко много мрази пенсионерите г-жа Митева?“ Над 2 млн. пенсионери живеят в нищета и бедност. И да си спомни как в предишното Народно събрание буквоедката Митева, пред екраните на телевизиите и пред целия народ, в неуморим съюз с ДПС, провали нарочно приемането на второ четене на индексацията на пенсиите. И сега отново, но прикрито под маската за грижата за правилността на правилника, заедно с ДПС, навярно целево саботира повишаването на доходите на бедните пенсионери чрез безкрайното забавяне на актуализацията на бюджета. И то тогава, когато Манолова предлага да бъдат харизани по 6000 лева на всички самоосигуряващи се адвокати, нотариуси, фризьорки (с набъбнали в условията на пандемията цени) и т.н. Пенсионерите оставаме ли в ролята на баламурници, особено тези, които на изборите гласуваха под визуалното влияние на дълкокраките и в почти евино облекло танцьорки, под зоркия поглед на сценаристите на Дългия? И ще ми говорят, че нямало било симбиоза между ДПС и ИТН!
Пето самопитане. „Кое е по-важно – буквата в някакъв правилник или живота и здравето на десетки и стотици хиляди хора за едни политик, за третия човек в държавата?“ Елементарен отговор. Иска или не иска това, г-жа Митева се обявява против здравето и живота на стотици хиляди хора. Тя с нейната вероятно 10 000 лева заплата не може да допусне, че някой беден човек, особено пенсионер, който дава поне половината си пенсия за лекарства, може да няма пари да си купи поне бутилка поскъпнало с 24% олио. Оказа се, че буквата в правилника, в нейното лично чиновническо тълкувание, е по-важна от живота на стотици хиляди хора. Да живее бюрокрацията! Животът на бедните и мизерстващите няма значение.
Шесто самопитане. „Народното събрание е избрано предимно за обсъждане, приемане, променяне и отменяне на закони, или е избрано за жури на конкурс за министри, които ежедневно и масово ги изслушват и прослушват?“ Изслушванията в Народното събрание катадневно май са проява на див популизъм и желание депутатите добре да се представят пред избирателите за настъпващи избори за поредното 47 –мо Народно събрание. Може би това е внедряване на „положителният“ политически опит наложен от Дългия при кастингите за политици на ИТН.
В ролята на баламурници се оказахме всички онези, които очаквахме от 45 –тото и 46-тото Народно събрание да направят промяна в живота на хората в страната. Само ГЕРБ и ДПС, само Борисов, Пеевски, Гешев и компания да не са във властта, се оказва крайно недостатъчно. То си трябва и съответната социално-икономическа промяна.
Баламурниците от моето по-възрастно поколение си отиваме. Остават младите баламурници, които омерзени от ГЕРБ и ДПС, вярват на телевизионното шоу, на битките в Росенец, на празнословното популистко разноговорене на ИБГНИ (обединява ги само стремежа към властта) и т.н. Баламурници сме, понеже избираме посредствени хора в Народното събрание. Но с всеки следващ избор все повече ние баламурниците намаляваме по брой като избиратели. Трябва най-после и ние баламурните избиратели да поумнеем и да отсеем плявата от зърното.
На България и трябва не само политическа и съдебна промяна, но и трябва дълбока социална-икономическа промяна, не десни политици от досегашното статукво на ГЕРБ и ДПС, не десни популисти (ИТН) и наследници на старата градска буржоазия (ДБ), не крайно десни дейци на НДСВ (Ники Василев и компания), а политици с нова програма за решаване на социално-икономически проблеми, повишаване на жизненото равнище на огромната бедна част от народа. Трябват ни политици, които до изведат България от всички възможни последни места в Европа, да прекратят огромната емиграция и преодолеят демографската криза, да намалят неравенството между хората.
Анко Иванов
Източник: Политкомент
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.