Главното "Д" и Борисов срещу „вредния“ Радев – и борбата за прокуратурата започна

Главното "Д" и Борисов срещу „вредния“ Радев - и така борбата за прокуратурата започна. Епизод пореден. Или партия шахмат – поредна. След като ВКС реши, защото съдът решава, а не посочва, дава препоръка, изразява становище, изказва мнение, че България няма главен прокурор, имаме доста интересна ситуация, която много юристи определят като конституционна криза.

След като няма официален главен прокурор, ще трябва по някакъв начин да се стигне до нова процедура по избор. ВСС може да възобнови старата, която спря, защото само Сарафов бе кандидат (б.р. – въпреки че първоначално не искаше да става главен прокурор, а после поиска. Сега, респективно, пък не иска да сдаде поста…), а може да стартира и нова (б.р. – най-вероятно така ще стане, защото така ще се печели време, докато на хоризонта „изплува“ добър кандидат)

И всичко това се разиграва като започнала нова шахматната партия, която – за добро или лошо, трябва да завърши с указ на президента. След като Румен Радев подпише, може да имаме нов главен прокурор. Имената на Делян Пеевски, Бойко Борисов, Борислав Сарафов – и.ф. главен прокурор, неизменно изплуват, когато се говори за реалната архитектура на властта в България.

От другата страна – макар и сам, макар и в края на мандата си, е президентът Румен Радев. Държавният глава – фигура с все по - орязани правомощия, определено се позиционира като винаги удобен „враг“. Макар формално Пеевски, Борисов и Сарафов да заемат различни институционални роли, тези фигури оформят стратегическите полета, на които се разиграват най-важните политически и институционални процеси.

Политическата ситуация сега прилича все повече на шахматна партия с дългогодишни играчи, отколкото на демократичен мач с ясни правила. „Демократичен“ Пеевски, „демократичен“ Борисов, „демократичен“ Сарафов – все повече демокрация, липсваща в Конституцията.

Пеевски - фигура, която дълго време действаше от втори план, защото на първи план бе Ахмед Доган, вече открито заема лидерска политическа позиция. Борисов - лидер с дълъг управленски стаж, продължава да има тежест, дори когато не е формално на власт. Президентът Радев се позиционира като контрапункт на статуквото, но и той действа в рамките на сложен институционален баланс.

На този фон прокуратурата и главният прокурор са не просто участници — те са инструмент, който може да промени посоката на политическите процеси. Борислав Сарафов, в ролята си на ключов играч в системата, стои в центъра на напрежението между институционалната независимост и политическите влияния.

Големият въпрос пред обществото не е само кой срещу кого играе, а кой реално дърпа конците. Защото докато политическите лидери си разменят обвинения и публични послания, решенията се взимат зад кулисите — чрез договорки, баланси на влияние и мълчаливи компромиси. Докато прокуратурата остава без реална отчетност и независимостта ѝ е под съмнение, тази партия шахмат трудно може да завърши с мат в полза на обществения интерес. Дали България е на кръстопът… Може би.

Дали България ще продължи модела на концентрирана власт в няколко ръце, или ще започне болезнен, но необходим процес на реална институционална промяна!? Въпросът не е реторичен, а времеви, защото България ще я има и след Пеевски, Борисов и Сарафов. Въпросът е още колко партии шахмат ще наблюдава обществото, преди да разбута позиционираните по дъската фигури с един замах.