У нас има прослойка на ”усвоители” на евросредства, която се чувства заплашена от забавянето на представянето на националния план в ЕК, съответно на получаването на евросредства. Сред получателите на евросредства има различни групи. Едни, които тряба да ги получат, защото иначе трудно ще се конкурират с европейските си аналози, които са заляти от евросубсидии – земеделските производители. Тук субсидиите са неизбежни. Втората група са посредниците, които законно получават - консултанти, държавни служители, одитори и прочие без които няма как проектите да се реализират.
Третата група е на тарикатите, които буквално живеят от усвояване на средства - публични или европейски. Те са от най-"закъсалите" и създават напрежение около забавянето на предоставянето на плана, съответно от получаването на евросредства.
Нарочно опростявам, реалните случаи не винаги могат да бъдат опростени до тази степен.
Бързането за предоставяне на националния план е груба грешка и няма нищо страшно, ако го подадем другата година. Нищо не губим. Да помислим за ефекта от тези средства, за съотношението щети - ползи.
Говоря не само за инфлационния им ефект, това е решим проблем, а за енергетиката. Тези средства, които ще получим от ЕК като грантове /кредити сами можем да вземаме/, тъй като ще бъдат само под условие да затворим спешно въглищната си енергетика, ще разрушат повече стойност, отколкото ще създадат. Сметката нещо не излиза ако няколкото милиарда, които евентуално ще получим се съпоставят с това което със сигурност ще загубим, защото няма съмнение че няма да ни разрешат да съхраним въглищната ни енергетика, което ще изстреля цените на тока, без технологии за улавяне и складиране /които обаче отсъстват от Националния план/. В допълнение ще платим "пак заради тези зелени преходни политики/ милиарди в повече за емисии /тази година ще плати близо 5 милиарда лева/, за по-скъп ток, газ, горива, парно, топла вода.
На времето така клекнахме пред ултиматумите за първите четири реактора, но там залога беше членството. Сега няма какво да бързаме.
Ролята на тези еврофондове не трябва да се преувеличава. Каквото и да говорим те нямат решаващо значение за нас нито за икономиката нито за бюджета. "Тежестта" им е спадаща, и под 6 процента от бюджета като достъпност и под 2 процента като реално получени пари.
Темата еврофондове има смисъл само в контекста на компенсация на щетите от климатични политики и зелени преходи.
Нека да изчакаме тази зима да изтрезнеят повечето радетелите на скоротечния зелен преход, населението също, и тогава да преговаряме от позицията на пострадали от политиките на ЕС.
Нямаме бърза работа.
Много, хиляди пъти по-важно е да осигурим простор за растеж на икономиката - едни 5 процента ръст ще генерират повече богатство отколкото всички евросредства взети накуп.
Изобщо философията трябва да ни бъде - да правим програми и развитие първо без евросредства, приоретите, акценти, и т.н. и чак след това да гледаме къде можем да си помогне допълнително с евросредства. Без изобщо да има паника, че ако не ги получим, заради налагани неразумни политики от Брюксел, ще "падне небето".
Подобна еволюция в поведението ще маркира и прехода ни от новобранци към зрели членове на ЕС. Да бъдем повече прагматици отколкото мечтатели.