Коментар от Емилия Милчева:
“Пролетният” служебен кабинет на Румен Радев се къпеше в одобрение и възхита, на есенния обаче му запари под краката. С изключение на трима министрите в него са си същите. Какво се е променило? От политическа гледна точка - спад на априлския ентусиазъм, свързан с партиите, от които гражданите очакваха промяна и коалиране за редовно правителство. От икономическа - скок на цените на енергията и горивата, предизвикал спирала от поскъпване на стоки и услуги, което означава по-труден живот за хората и непланирани високи разходи, но и фалити за бизнеса. Така в България се насложиха три кризи - към пандемията се прибавиха политическата нестабилност и енергийната буря.
Протести в навечерието на избори
Обществено недоволство преди избори е сред най-големите страхове на всяка власт. Особено в най-бедната държава от ЕС с най-много енергийно бедни домакинства. Особено с контактите с някои бизнеси, които има управлявалата цяло десетилетие партия ГЕРБ. А заради изборите, чиято честота тази година изнерви българите, служебното правителство се опитва да потуши надигащия се гняв с обещания за още държавна помощ.
Броени дни преди насрочения за вторник национален протест на превозвачи и ресторантьори социалният министър Гълъб Донев обеща на работодатели мярката 60/40 да бъде удължена до края на годината. Но бизнесът настоява тя да се върне в предишния дизайн, при който помощи в размер на 60% от заплатата и осигуровките на работника ползваха фирми със спад на оборота от 20%. Преди три месеца служебният кабинет го промени и мярката стана 50/50 за фирми с 30% спад на приходите и 60/40 за тези с над 40%. Не е постигнато съгласие мярката да се запази и за по-ниския праг, тъй като се изисква нотификация от Брюксел. Освен това искане превозвачи настояват и за връщане на акциза върху горивата, както е при земеделските производители. Протестиращите ще блокират възлови кръстовища и граничните пунктове, за няколко часа спират и междуградски пътнически превози.
В същото време служебният кабинет отчаяно търси как да компенсира бизнеса заради скъпия ток, който купува от свободния пазар, и как да разшири обхвата на подпомаганите с помощи за отопление извън настоящите близо 300 000 домакинства. Още повече, че тези схеми трябва да бъдат продължени и от редовното правителство след изборите на 14 ноември. Напрежение назрява и в столичния градски транспорт, чиито загуби растат заради намаляването на пътниците и увеличените 2,4 пъти разходи за електроенергия на метрото. За всички превозвачи в актуализацията на бюджета са заложени 40 милиона лева, но метрото и електротранспортът не са били предвидени, съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова и също поиска “справедлива компенсация”. Има и друга причина: през юли 2019 г. Столична община и синдикатите в градския транспорт се договориха заплатите да растат с по 10% в следващите три години - тоест, до 2022. В настоящия момент изпълнението на договора е непосилно.
Въпреки че цената на тока за бизнеса отбеляза скок от 250% още през лятото, а след това продължи възхода си и през септември, парламентът не се и опита да омекоти удара - и се разпусна веднага след като одобри актуализацията на бюджета. Най-големите работодателски организации заплашиха с национален протест още през август, но вече са готови да го направят - ако обещаните от служебния премиер Стефан Янев мерки не ги удовлетворят.
Енергиен тайфун
Шокът с енергийните цени удря не само България, а цяла Европа. Причините са известни - рязкото повишение на цените на руския природен газ и климатичните цели, които си е поставил ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 и пълна декарбонизация до 2050 година (т.нар. Зелен преход). Към тях обаче се прибавят и специфични за България утежняващи фактори.
Първо: квотите за CO2 надхвърлиха 60 евро/тон, което оскъпи значително себестойността на произвеждания от въглищните централи ток - повече от 240 лева за MWh, а те осигуряват над 40% от електроенергията. Въпреки настойчивостта на Европейската комисия, ГЕРБ просто прехвърли решението за плана и графика за затварянето им на следващата власт, но служебният кабинет така и не се осмели. Не посмяха и политическите сили в последните два парламента - все заради изборите. Синдикатите са силни сред работещите в Маришкия басейн енергетици и миньори и бранят централите на въглища (и техните собственици).
Второ: засилиха се съмненията относно дейността на енергийната борса, за която от 2017 насам най-големите работодателски организации твърдят, че има картел за цените. Монополисти на борсата са държавните енергийни дружества - за м.г. например АЕЦ “Козлодуй” е осигурила 56,6% от електроенергията, търгувана на този пазар в сегмента “Ден напред”. Бизнесът настоява да получи компенсация за високите цени на тока на свободния пазар именно чрез свръхпечалбата на АЕЦ. Преди дни екипи на ДАНС и МВР иззеха документация от борсата заради проверка на прокуратурата за спекулативни сделки. В същото време обединението на пазарите “Ден напред” е осъществено с Гърция, но не и за Румъния, откъдето се разчита за внос на по-евтин ток.
Трето: България е все така зависима от руския природен газ, който поскъпва непрекъснато - за септември цената му достигна 69,4 лв./MWh без такси и данъци, което е над три пъти повече от септември миналата година. Анализаторите на газовия пазар предричат още по-скъпо парно и топла вода от 1 януари, след като цените им вече бяха повишени от 1 юли. Това означава, че в рамките на този отоплителен сезон сметките на домакинствата ще нараснат на два пъти и то главоломно. Въпреки договорените годишно 1 млрд. куб.м. газ от Азербайджан, което представлява ⅓ от годишното потребление, в България в момента влиза четирикратно по-малко количество. Основната причина е, че не е готова газовата връзка с Гърция. Отново има нов срок за пускането ѝ - юли догодина.
Четвърто: енергетиката е все още под контрола на ГЕРБ. Министърът на енергетиката Андрей Живков не е енергичен като колегите си и не посмя да промени наследения модел. Въпреки призивите за оставка, засега Живков пази поста си, а ръководните органи на държавната енергетика са все така назначения на ГЕРБ. Същите, които забавиха интерконектора с Гърция 12 години. Същите, които изгубиха пътната карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана с “Газпром”. Същите, осигурили милионите за “студен резерв” за централите на Доган и Ковачки.
Заради скъп ток и висока инфлация в България е падало не едно правителство. Служебното никой не може да го помръдне, но следващото вече не може да си зарови главата в пясъка.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.