Както изглежда, така наречената Зелена сделка има всички шансове да сподели съдбата на прословутата (в България) Истанбулска конвенция. Приликите се набиват на очи.
Недоразумения и заблуди
И в двата случая малцина са прочели и знаят за какво точно става дума (73% от българите нямат идея какво е Зелената сделка, а над 80% не знаят каква е българската позиция). Явно не е имало и кой да им обясни. И при двете се ширят големи недоразумения. Навремето мнозина бяха убедени, че Истанбулската конвенция не е заради насилието срещу жени, а за да ни натрапи еднополовите бракове и да ни вземе пола. Сега пък се забравя, че целта на Зелената сделка е спасяване на света от пагубните климатични промени чрез превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., и все повече се натрапва мнението, че тя е едва ли не специално измислена, за да ни „бръкне в джоба”. Съответно, и нарастващата истерия около нея все повече напомня неистовия вой, който потопи Истанбулската конвенция.
Истерията особено се засили в последните седмици около обхваналата целия свят криза с цените на енергията. Точно тази криза обаче има малко общо със Зелената сделка. Връзката между тях не е пряка, а по-скоро обратна. Защото кризата показва, че колкото по-бързо преминем от изкопаемите горива към чиста енергия, толкова по-бързо ще се освободим от подобни сътресения на енергийните пазари. Показателно в това отношение е, че сега цените на енергията от ВЕИ остават ниски и стабилни – за разлика от цените на газа и петрола.
Въглищата и зеленият преход
Сега всички са взрени в затварянето на въгледобива и въглищните електроцентрали в днешния им вид и в неясното бъдеще на заетите в тях. Мнозина се държат сякаш неизбежното може някак си да ни заобиколи и ще можем да си горим въглища, докато ги имаме. И се пазарят за някоя и друга година повече. Заради този опит да се избяга от действителността и съпътстващото го бездействие България вече пропусна много години (поне от началото на членството ни в ЕС), а загубите и пропуснатите ползи се измерват в милиарди. Само че вече в цял свят е ясно, че въглищата нямат бъдеще и е крайно време да обмислим, планираме и заработим за техни алтернативи. Смисълът на Зелената сделка обаче е и нещо много повече от сбогуване с въглищата. Всъщност, става дума за огромна възможност, за трансформация към една нова, модерна, по-малко енергоемка, високотехнологична, ефективна и далеч по-конкурентоспособна икономика. Това е третата индустриална революция, нова перспектива на устойчиво развитие и благосъстояние. Зелената сделка е планът за осъществяване на тази перспектива.
Какво влиза в цената на прехода
Разбира се, тази трансформация има цена. Но кое е безплатно в живота ни? Когато говорим за цената, първо, трябва да имаме предвид, че колкото повече отлагаме и чакаме, толкова по-висока ще става тя – икономически, финансово и социално.
Второ, че за осъществяването на този преход страната ще има достъп до огромен европейски финансов ресурс. Това е гаранцията на ЕС за справедливостта на процеса. Ако този ресурс бъде разумно използван, той ще привлече допълнителни инвестиции и ще помогне за създаването на хиляди устойчиви нови работни места, производства и възможности за растеж. И накрая – когато говорим за цената не трябва да забравяме, че в сметката влизат и неща, за които няма да чуете да говорят критиците на Зелената сделка. Хилядите хора, които всяка година губят живота си в България заради мръсния въздух. И най-вече – огромните щети от климатичните промени, които стават все по-видими. Ако продължаваме както досега, цената на тези щети ще е далеч по-голяма от онова, което трябва да платим за зеления преход.
Да помислим за децата ни!
Така стигаме до голямата разлика между Истанбулската конвенция и Зелената сделка. При едната можем да си заровим главата в пясъка и да се правим, че не съществува. При другата – няма как. Можем ли да продължим да се държим така сякаш бъдещето на децата ни и на техните деца нямат значение за нас?
Автор: Ясен Бояджиев