Докато ни има, а на нас се очертава дълголетие, от ФАКТИ ще продължим с инициативата си "Гласът на българите в чужбина". Позицията и анализът на тези хора, милеещи за Родината ни не по-малко от нас, са изключително важни, защото са възможно най-искрени и обективни.
Днес ще ви срещнем с един истински активен глас - г-жа Марина Иванова, която, макар и по-често от разстояние, неуморно се бори България да поеме пътя към нормалността. Тя също така работи усилено и във Франция за българската кауза, занимавайки се със забележителни каузи, за които можете да прочетете във визитката ѝ.
А интервюто ни с нея четете в редовете по-долу:
Мaринa Ивaнoвa e eднo oт нoвитe имeнa в кaндидaт-дeпутaтcкaтa лиcтa нa „Дeмoкрaтичнa Бългaрия“ в 23 МИР-Coфия. Тя e икoнoмиcт пo oбрaзoвaниe, зaвършилa e мaгиcтрaтурa Мeждунaрoдeн мeниджмънт и мaркeтинг в унивeрcитeтa в Cтрacбург (1997 г.) и мaгиcтрaтурa пo Финaнcoви пaзaри в унивeрcитeтa в Бaрceлoнa (2003 г.). Cпeциaлиcт e пo вътрeшeн oдит и кoнтрoл, упрaвлeниe нa риcкa и трaнcфoрмaция. Имa 24-гoдишeн oпит в гoлeми мeждунaрoдни кoмпaнии кaтo Аmеriсаn Stаndаrd, Sаmsоnitе, Nеxаns и др. Oт 2020 г. e Дирeктoр вътрeшeн oдит и eфeктивнocт нa прoцecитe във фрeнcкaтa кoмпaния SАUR. Влaдee cвoбoднo фрeнcки, aнглийcки, иcпaнcки и итaлиaнcки eзик. Ceмeйнa, имa cин нa 16 и дъщeря нa 12 гoдини.
Мaринa Ивaнoвa e cъocнoвaтeл нa бългaрcкoтo нeдeлнo училищe „Кирил и Мeтoдий” в Пaриж. Инициaтoр и cъздaтeл нa дeтcкaтa грaдинa към училищeтo. Бивш члeн нa УC нa acoциaциятa „Бългaрcки eзик – eзик eврoпeйcки“ и cъвнocитeл нa пeтиция, цeлящa бългaрcкият eзик дa бъдe признaт зa мaтуритeтeн в Eврoпeйcкия cъюз в рaмкитe нa кaмпaния зa зaщитa нa мaлкитe eврoпeйcки eзици.
Учacтвaлa e кaтo дoбрoвoлeц и члeн нa CИК във вcички избoрни кaмпaнии нa ДCБ. Члeн и мeждунaрoдeн ceкрeтaр нa ДCБ Жeни.
- Марина, здравейте! Благодаря Ви, че приехте поканата ми за интервю. На първо време, какво наложи да разговарям с Вас като с човек, който е активен български глас, но от чужбина?
- Живея извън България от доста време, отначало като дете с родителите ми, които бяха преподаватели в политехниката в Тунис. През 1992 г. заминах да следвам във Франция. Веднага след като завърших висшето си образование започнах да работя, срещнах съпруга си, създадох семейство и имаме две деца. Въпреки че не съм имала намерение да оставам извън България, ето, все още не съм успяла да заживея у нас. Връзката ми с България, както лична, така и обществена, никога не е прекъсвала. Напротив - с времето става все по-силна.
- От напускането Ви на България през 90-те със сигурност някои неща в страната ни са се променили към по-добро, но те са по-скоро базовите, които в цивилизования свят, в който битувате Вие в част от времето си, отдавна не се приемат като лукс. Кои са онези неща, които липсват и които са допринесли Вие да не се завърнете в България за постоянно?
- България много се промени за последните тридесет години. Най-голямата промяна за мен е свободата, с която българите разполагат. За съжаление все още у нас липсва европейска съдебна система, а това е необходимото условие, за да бъде България истинска правова държава. Това е причината да няма доверие у гражданите към институциите.
Едновременно с това липсата на истински конкурентна среда, основаваща се на компетенции, умения, работоспособност, забавя икономическия растеж. Ширещата се у нас корупция не може да мотивира българите, които живеят в чужбина, много от които са успели, да се върнат в страната, да направят кариера и да развият бизнес.
Фактът, че в момента главен прокурор на Републиката е човек, който няма в актива си нито едно знаково дело, което е доведено до край, е пример как функционират нещата. Смущаващ е и фактът, че той беше избран от ВСС без нито един конкурент.
В частния сектор също има много смущаващи неща. Общоизвестна тайна е, че работещите често не са осигурени на 100% от заплатата си. Едрият български бизнес пък не винаги спазва Kодекса на труда. Това ощетява работещите и е в ущърб на държавния бюджет.
Всичко това са неща, които не дават сигурност и желание човек да се развива и да планира бъдещето си у нас.
- В този смисъл, какво Ви даде Франция, за да прекарате немалко време от живота си в тази страна?
- Франция ми даде едно добро образование от Университета в Страсбург, известен с икономическите си специалности. Франция ми дава самочувствието, че мога да постигна целите си със собствени сили, както и ме учи, че човек винаги трябва да защитава правата си.
В професионалната си кариера не съм се чувствала дискриминирана нито като чужденка, нито като жена. Девизът на френската република „Свобода, равенство, братство“ изразява демократичните ценности, толерантността и критичното мислене, които са изключително важни за обществото и за мен самата.
- Каква е ситуацията с пандемията там? Питам, тъй като тук положението е критично – много заразени с Ковид, губят се стотици човешки животи на денонощие и в същото време някои хора продължават да отричат проблема, и да виждат някакъв скрит заговор срещу свободата им.
- Ситуацията е съвсем различна. Във Франция в момента човек може да помисли, че пандемията е отминала, ако не беше изискването за маски на закрито. Около 80% от населението е ваксинирано, аз самата и цялото ми семейство също и никой не говори за затваряне на училища, за онлайн обучение или локдаун. Напротив, от лятото се забелязва едно спокойствие у населението, дори от по-възрастните, които бяха ваксинирани първи.
Но и тук има хора, които са против ваксинирането, има протести срещу зеления сертификат, под претекст, че той отнема свободата, но протестиращите са очевидно малцинство. Високият процент ваксинирани хора дава резултат и в болниците ситуацията е нормална.
- Връщайки се на българския социално-политически терен, трябва да е ясно на читатели ни, че Вие сте били много активна по време на миналогодишните протести. Те обаче като че ли засега са с половинчат успех – ГЕРБ, макар и не изцяло, е извън властта. А за съжаление след двата провалени Парламента основните цели – уволнението на Иван Гешев и последваща мащабна съдебна реформа, започват да остават на заден план заради Ковид, сметките за ток и парно и инфлацията. Какъв е Вашият анализ на ситуацията и има ли разочарование у Вас от забавянето на необходимите реформи?
- По време на протестите се консолидира енергия, която малцина очакваха, че може да бъде толкова силна и да продължи толкова дълго. Протестите дадоха резултат, защото позициите на ГЕРБ отслабнаха и те вече не управляват страната. Енергията върна надеждата и смелостта у хората да се борят за правата си.
Нямам илюзии, че управление, което се е окопавало във властта в продължение на 12 години с всякакви средства - "усвояване" на еврофондове, рекет на бизнеси, промяна на законодателство и т.н. ще бъде детронирано лесно. В това отношение предстоящите избори на 14 ноември трябва да изиграят ключова роля - да се състави правителство, в основата на което са партии подкрепящи протестите и настояващи за бързи и радикални реформи в съдебната система, обществените поръчки, медийната среда и др. Такова правителство може да върне доверието на българите - както у нас, така и в чужбина, в едно по-добро бъдеще на страната.
- Второ доказателство за ярката Ви гражданска позиция е, че сте в листите на "Демократична България" в 23-ти МИР в София. Защо се захващате с това, предвид, че сте професионално уредена във Франция?
- Защото съм съпричастна с това, което се случва в България. Това е най-краткият отговор. България има всички предпоставки да е една стабилна държава с хора със самочувствие, с работеща икономика и солидни институции. Страна, от която хората да не заминават в чужбина, а напротив – да се връщат у нас.
Реших да вляза в политиката с моя над 20-годишен професионален опит, придобит по целия свят, за да допринеса България да се върне към европейския си път на развитие.
От политиката зависи качеството ни на живот, всичко, което е важно - в какви болници ще се лекуваме ние и нашите близки, ще бъдат ли защитени и обгрижени деца ни в училищата и детските градини, на които ги поверяваме, какъв въздух ще дишаме, ще съхраним ли природата ни за следващите поколения!
- С какви теми ще се захванете, ако бъдете избрана за законотворец в 47-ото Народно събрание?
- Моите теми са свързани с моите компетенции. А именно: Ограничаване и премахване на корупцията на всички нива, с определен фокус върху държавните поръчки във всички сфери - инвестиции, строителство, пътна инфраструктура, озеленяване и др; Създаване на истински конкурентната среда, за да се избегнат злоупотребите с обществени средства и да се повиши качеството на обществените услуги за хората. Фирмата, която печели дадена поръчка да бъде тази, която предлага най-добро съотношение между качество и цена; Повишен контрол на държавните разходи и приходи; Защита на правата на българската диаспора, преди всичко чрез подкрепа на образованието на българските деца и културни мероприятия, които да поддържат българския дух: Също така съм категорична съм, че в Изборния кодекс трябва да залегнат гласуване по пощата и гласуване онлайн.
- Един тясно политически въпрос, провокиран от това, че преди интервюто ми споделихте, че сте привърженик на дясната политика. Може ли да се постигат леви цели с десни инструменти, каквато цел си постави Кирил Петков от "Продължаваме промяната"?
- Целите в политиката трябва да бъдат повишаване на стандарта на живот на българите, осигуряване на високо ниво на публичните услуги като здравеопазване, образование и социални услуги. Това са национални цели.
Инструментите са реформа в правосъдната система, ограничаване на корупцията, повишаване на контрола върху финансите на държавата и администрацията. Това ще върне доверието в институциите и ще увеличи и чуждестранните инвестиции.
От това, което казах, се разбира че лозунгът „постигане на леви с десни инструменти“ е по-скоро популистки. Истинската същност на политика е постигане на национални цели с десни инструменти.
- В контекста на изборния процес, през годините българите в чужбина имахте сериозни трудности при гласуването на български избори. Има ли подобрения в това отношение след падането на ГЕРБ от власт?
- Да, има подобряване благодарение на промяната в Изборния кодекс, чрез която 45-тото Народно събрание отмени ограничението за разкриване на изборни секции в чужбина. Въпреки това, гласовете от чужбина са малко спрямо броя на българите от диаспората. За да се улесни участието във вота трябва да се даде възможност хората да гласуват онлайн или по пощата.
- А генерално, има ли държавата ни реална политика към българите в чужбина?
- Има различни неща, които се правят, но няма рамка, цели, политики и проследяване на техните резултати. Съществува например подпомагане чрез субсидиране на български училища в чужбина. За българите в чужбина същественото е подпомагане на образованието чрез субсидиране, както и на културни мероприятия, инициативи, които помагат за запазването на връзките с България, а също така и облекчаване на формалностите при връщане в Родината. В това отношение следващият български Парламент и правителство има какво да направят.
- За да не Ви се налага повече да гласувате в чужбина и, разбира се, не само заради това, а като важно за живота Ви решение, мислите ли в посока завръщане в България за постоянно?
- Абсолютно! Радвам се винаги на успехите в България и страдам с проблемите ѝ. Завръщането ми у нас е цел, която – убедена съм – ще постигна.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?