“Базисно положение в правото е, че няма права, които да не подлежат на ограничения в обществен интерес - особено в кризисни ситуации. Като казвам кризисни, визирам войни, природно-социални бедствия, епидемии, терористични актове и т.н. Единственото право, което според международно конвенции - на ООН, на Съвета на Европа и други, не подлежи в никакъв случай на никакви ограничения, е забраната на нечовешко и унизително третиране. Това значи, че във време на война, тези, които държат един военнопленник, нямат право да унижават човешкото му достойнство, да го подлагат на мъчения и изтезания. Много юристи погрешно смятат, че и правото на живот е абсолютно. Това не е така, защото пак по време на война и при неизбежна отбрана, човек може да убие, да отнеме живот, упражнявайки правото си на отбрана. Дори правото на живот подлежи на ограничение в такъв тип екстремни кризисни ситуации”.
Това каза в интервю за ФАКТИ правозащитникът адв. Михаил Екимджиев в отговор на въпроса ограничават ли зелените сертификати нашите права. Разговаряхме с него както относно “зеления сертификат”, така и относно какво се случва с правото в извънредна ситуация. Той коментира още липсата на категорични позиции от политическите лидери в подкрепа на мерките.
“На 13 март 2020 година у нас беше обявено извънредното положение. След това на 14 май 2020 година обявихме извънредна епидемична обстановка. Оттогава насам ние сме в едно "квази-извънредно" положение. Беше прието изменение в Закона за здравето, с което извънредното положение, което може да се обявява само с решение на парламента и при това само с квалифицирано мнозинство, беше заменено с извънредна епидемична обстановка - една по-прагматична форма от гледна точка на управление на кризата. Тя, за разлика от извънредното положение, може да се обяви с решение на Министерски съвет. Откакто тази извънредна епидемична обстановка е обявена на 14 май 2020 година, ние не сме излизали от нея. Много хора, изглежда, забравят това. Много хора са склонни заради това, че имахме някакви промеждутъци - главно през летните периоди, на относително смекчаване на пандемичната криза, да си мислят, че ние сме излезли от тази извънредна ситуация. Не, не сме излезли - нито юридически, нито фактически”, поясни адв. Екимджиев.
Той обясни още какво се случва в една извънредна ситуация от гледна точка на правото: “В една извънредна ситуация принципите на правото допускат предефиниране на балансите между някои конкуриращи се права - индивидуалните права и обществения интерес.
В нормална ситуация правото на живот и правото на здравно обслужване не се конкурират толкова остро с правото на личен живот, към което спада свободата да се посещават без ограничение ресторанти и дискотеки например - това са изрази на хоби, на начин и ритъм на живот, на ценности. В настоящата ситуация обаче трябва да бъдат съхранени ценности и права, по-ценни от гледна точка на юридическата йерархия, каквито са правото на живот и общественият интерес за запазване на системата на здравеопазване.
Когато сложим на едната везна живота, здравето на хората и оцеляването на системата на здравеопазването, а на другата едни хедонистични удоволствия, малко по-периферни права - казвам малко, защото уважавам правото на избор на човек, е очевидно, че в името на живота и здравето е допустимо в някаква степен временно да бъдат ограничени тези по-периферни права. В йерархията на ценностите те са по-леки, по-крехки, по-малко защитими от правото на живот, което е в основата на ценностната пирамида”.
Разговорът премина към обяснението защо българското общество не изглежда толкова склонно да прояви разбиране към това временно ограничаване на своите периферни права. На въпроса какво е неговото обяснение за това, адв. Екимджиев отговори: “На първо място е незрелостта на българското общество от гледна точка осъзнаване на демократичните ценности. За 30 години ние започнахме да разпознаваме някои наши основни права и свободи, но не и свързаните с тях отговорности. Свободата означава не само да разпознаеш и осъзнаеш правата си, но и отговорностите, и самоограниченията, които трябва да си наложиш в интерес на правата на другите и на обществото”.
“Като че ли противниците на ограничителните мерки разсъждават така - “това дали аз ще се разболея, дали ще разболея близките си, е само мой, или в най-лошия случай, въпрос на семейството; къде ще ми се бърка държавата”. Само че не е така. Човек, който не е ваксиниран, който не вземе мерки, е като пиян или дрогиран водач на пътя. Той може да убие не само себе си и пасажерите до себе си, но и много хора на автобусна спирка например. Ограниченията се налагат именно заради това, както се налагат ограниченията за водачите на автомобили - първо, да имат книжка, второ, да подлежат на проверки, трето, да подлежат на изпити, четвърто, да им се налагат санкции, ако не спазват правилата и т.н.
Това е една съвсем произволна, но уместна съпоставка между две права и разбирането за обществен интерес - както трябва да бъде запазен животът и здравето на всички участници в движението, тоест и останалите водачи, и пешеходците, така същото важи в тази неизбежна в ежедневието комуникация между ваксинирани, преболедували и такива, които не са и са потенциален риск за нашия живот и здраве, за системата на здравеопазването. Ако тази система рухне, ние няма да бъдем защитени не само от Covid-19, но и от всичко останало. Рухнат ли болниците, няма да могат лекувани сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания и т.н”, посочи той.
“Зрелият, емпатичен подход е всеки от нас, съобразявайки се с обективните дадености на кризата, не просто да чака някой да му каже какво да прави. Хората, които очакваме да ни дадат команди, самите те не са достатъчно ориентирани или са изкушени от особения политически момент да флиртуват с доминиращите настроения. Зряло е човек сам да си даде сметка, че си струва в един такъв момент, който вярно - продължи доста време, да пренебрегне някои свои удоволствия и усещания за свобода в името на живота и здравето на общността, за да оцелеем именно като общност, като общество, като държава, като нация. Ако всеки мисли само за себе си, доникъде няма да стигнем”, смята още адв. Екимджиев.
Конкретно относно въвеждането на зелени сертификати у нас, той каза: “Първо, това е една необходима мярка, която за съжаление закъсня. Не зная дали това закъснение ще позволи да бъде избегната една по-тежка мярка, какъвто е локдаунът. На второ място, тази мярка беше взета твърде внезапно, без необходимото време за подготовка, за адаптация. Дори беше взета след като имаше категорични изявления на хора от управлението, че тя няма да бъде вземана, особено за децата. Няма как това да не породи съпротива и фрустрация. Като че ли това е част от кризата и от провала на политическото лидерство по въпроса с пандемията и мерките”.
В края на разговора адв. Михаил Екимджиев коментира позициите, които партиите заемат по отношение противоепидемичните мерки у нас. “Изключително съм разочарован, че нито една политическа сила, може би с изключение на ДПС, не заяви категорична подкрепа за ограничителните мерки. Надявах се поне в тези т. нар. партии на промяната, на които симпатизирам, да се намери един човек, който да излезе пред хората и да ни каже честно, че е наясно с възможността да загуби половината от потенциалния си електорат заради тези свои думи, но е привърженик на ограниченията, защото това е начинът да спасим човешки животи и да излезем от кризата. Бих казал, че в такава ситуация спасяването на един човешки живот е по-важно, отколкото политическият провал на идващите избори, отколкото загуба на електорат, отколкото невлизане в парламента. От друга страна, мисля, че такава честна позиция би могла да бъде оценена от хората, дори от антиваксърите.
Дори тези политически лидери, които преди известно време в една малко по-спокойна обстановка заявяваха подкрепа за ваксинирането, призоваваха за ваксинация като единствен познат от историята и науката способ за преодоляване на такива кризи, сега шикалкавят. Това се отнася и за “Демократична България”, и за “Продължаваме промяната”. Липсва честност, липсва отговорност, липсва готовност да се заемат едни на пръв поглед непопулярни позиции. Тези позиции обаче могат да бъдат оценени и да бъдат един политически капитал, който да донесе признание, уважение в бъдеще”, каза той.
“Всички политици се държат като еднодневки - като някакви спорадични участници в политическия живот, а не като държавници с визия, с мисия, с готовност да изведат обществото от кризата с цената дори на някои загуби. Навремето Чърчил е казал, че ни чакат кръв, труд, сълзи и пот. Това би могло да бъде оценено, ако ни го каже някой честен и харизматичен политически лидер сега”, завърши адв. Михаил Екимджиев.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?