Молдова обяви "извънредно енергийно положение", след като "Газпром" драстично намали доставките за Кишинев. Русия твърди, че това е просто бизнес, според наблюдатели обаче става въпрос за политически игри.
Европа се чуди дали през зимата ще получава достатъчно газ и дали руският президент Путин не използва горивото като средство за натиск. В Молдова този сценарий вече се разиграва. Най-бедната държава в Европа изцяло зависи от руските газови доставки. В момента газовият монополист "Газпром" настоява за драстично увеличение на цените на доставките за Молдова и иска да се изплатят някакви предполагаеми задължения от миналото.
Миналата седмица "Газпром" намали сериозно доставките си за бившата съветска република - според някои наблюдатели с 35%.
Молдова е в "извънредно енергийно положение"
Молдовското правителство се видя принудено да обяви "извънредно енергийно положение" и да наложи ограничения най-вече на промишлените потребители. Същото решение позволява на правителството да купува в спешен порядък газ от други източници. Договор за доставки вече беше сключен с Полша, предстои финализиране и на споразумението с Румъния - между двете страни вече има изграден газопровод.
Русия вече многократно завърта газовото кранче за Молдова. Сегашната криза обаче според наблюдатели е същински шантаж от страна на Кремъл. Според енергийния експерт Сергиу Тофилат причината се крие в това, че проруските сили в Молдова изгубиха властта. Както е известно, от декември 2020 година президент на страната е европейски настроената политичка Мая Санду, която спечели изборите срещу предишния президент Игор Додон - известен привърженик на Русия. През юни неговата социалистическа партия изгуби и парламентарните избори, така че сега управлява проевропейско правителство начело с Наталия Гаврилица. Новото политическо ръководство на Молдова иска да се измъкне от желязната прегръдка на Москва, то се стреми към европейска интеграция и е на път да предприеме решителни мерки в борбата срещу корупцията и за върховенството на закона.
В същото време това ново ръководство в Кишинев изобщо не провежда антируски курс, напротив. Президентката и правителството непрекъснато повтарят, че страната им има нужда от добри отношения с Русия. Мая Санду подчертава, че тези отношения трябва да са равноправни, но това засега си остават само мечти.
Политическо наказание или просто бизнес?
Навремето територията на днешна Молдова е принадлежала към Румъния. В съзвучие с пакта между Хитлер и Сталин, Съветският съюз я окупира. През 1991 година Република Молдова обявява своята независимост, но източният регион, известен по съветско време като "Приднестровие", се отцепва от новата държава. От тогава до ден днешен в Приднестровието на власт са проруските сепаратисти, но международната общност отхвърля техните претенции за суверенитет. Русия обаче е разположила там хиляди свои войници и държи огромен оръжеен арсенал, останал от съветско време. През 1999 година на срещата на високо равнище на ОССЕ Москва обеща, че до 2002 година ще изтегли войските си. Но те и до днес са си там.
Молдовската президентка на няколко пъти припомня на Русия това обещание и настоява да се намери решение на конфликта в Приднестровието. Мария Санду обяви и солидарността си с Грузия и Украйна, които също са жертви на руската агресивна постсъветска политика.
Руското ръководство и "Газпром" официално отричат, че сегашният спор за газа има някакво политическо измерение. Но съвсем наскоро една високопоставена руска политичка остро нападна Молдова. Валентина Матвиенко, председателка на Съвета на федерацията и официално трета по власт в Русия, заяви, че "грубите антируски изцепки" на молдовската президентка неизбежно щели да дадат отражение върху двустранните отношения. Тези изказвания тя направи непосредствено след срещата си с председателя на молдовския парламент Игор Гросу, с когото бяха обсъдили и въпроса за газовите доставки.
От 2007 година насам Молдова плаща руския газ по цени, ориентирани спрямо дългосрочните средни стойности в Европа. Дoговорът, по който Кишинев плащаше около 150 долара на 1000 кубически метра, изтече на 30 септември, когато "Газпром" неочаквано поиска да му се плаща по актуалните пазарни цени, тоест - три до четири пъти повече. Концернът настоява освен това да му се изплатели някакви стари задължения в размер на 700 милиона долара. Руската страна твърди, че мотивите са изцяло икономически. В същото време Беларус например продължава да получа газа по старите цени. Скалъпено изглежда и искането за покриване на стари дългове. Защо номиналният длъжник е "МолдоваГаз" - дъщерна фирма на "Газпром". Сергиу Тофилат смята, че в техния общ бизнес огромни суми потъват заради измами и корупция, тъй че изобщо не е ясно кой дължи какво и на кого.
Корупция, манипулации и политически игри
През миналата седмица двама молдовски вицепремиери преговаряха за газа както с "Газпром", така и със заместник-шефа на руското президентство Дмитрий Козак. Дотук - безрезултатно, но преговорите трябва да продължат тази седмица. Многозначителен е фактът, че двамата молдовски вицепремиери не отговарят директно за газа, но затова пък играят сериозна роля в конфликта за Приднестровието. А по-голямата част от руския газ се насочва тъкмо към сепаратисткия режим там. В Приднестровието работи и газовата елекроцентрала "МолдГрес", която се намира в руски ръце. Токът, който тя произвежда, се изнася за Молдова.
Цялата тази енергийна въртележка е обект на безчет подозрения за корупция и непрозрачност. Самото Приднестровие открай време не плаща нито стотинка за руския газ, а специалистите смятат, че в резултат са се натрупали дългове към "Газпром" в размер на 8 милиарда долара. По този начин Русия фактически субсидира сепаратистите от Приднестровието. В същото време многобройни руски и молдовски фирми също печелят добре от този бизнес.
Навярно тъкмо поради всички тези оплетености Русия все още не е затворила изцяло газовото кранче за Молдова. Защото ако го стори, ще пострадат руските интереси в Приднестровието, а пък тамошните хора могат да обърнат гръб на сепаратистите.
Предвид на всичко това в самата Молдова все по-често се говори за диверсификация и дори за придобиване на пълна енергийна независимост спрямо Русия.