Електричеството – скъпо, но то и храната не е без пари. Лекционните курсове по икономика във висшите учебни заведения учат, че „няма безплатен обяд“ и всяко благо има своята потребителна стойност, която е субективна величина (всеки очаква да получи определено количество и качество срещу съответната заплатена цена).
За жалост обаче, последните събития в страната показват,че българинът явно е голям мечтател-оптимист, а може би дори и идеалист. Очакванията му сигурно са твърде високи. А може би е стиснат и не му се бърка под дюшека за да харчи онези, „белите“ пари за тези същите...ЧЕРНИТЕ дни.
Падането на едно правителство сякаш накара и най-обезверените да се почувстват недосегаеми, но само на улицата. Силеният дух и бобеност или вътрешните подбуди са самоизява (зависи от гледната точка) се оказаха заразни.
На 4 април тази година се очаква пореден протест, но този път иницииран от конкретна „групировка“ – студентите от УНСС. Силно амбицирани да защитават правата си, те взеха решение да се опълчат срещу 33%-ното увеличение на семестриалните такси.
Студентите от Софийския университет проявяват съпричастност, декларирайки, че ще подкрепят колегите си от другия ВУЗ. Това не е ли знак ,че народът се събуди от „робския сън“ ?
А всъщност за какво ще протестираме пак?
33% увеличение на семестриалните такси в УНСС се равнява на около 58лв. или 116лв на година. На пръв поглед сума, която никой не би искал да даде. Но! 116лв. имат реално изражение в две излизания в столичен клуб, включващи входната такса, транспотра (такси), консумацията на аператив (един, два ,три – който колкото иска/може). Според статистически данни крайно малък е процентът на студентите, които сами заплащат за услугата, която потребяват, а именно „образование“. Защо тогава към тълпата не се присъединят и родителите?
От друга страна, упреците към качеството на образователната система у нас не стихват. Всички недоволстват. Тук отново ще напомня – „няма безплатен обяд“. Искаме кадърни преподаватели, добре поддържана материална база, големи и пълни библиотеки, адекватен модел на преподаване, качество и професионализъм на високо ниво, чисти и уютни студентски общежития, студентски столова със здравословна храна, конферентни зали, безплатен интернет в университета, иновативно и интерактивно поднасяне на материала и т.н. Нима за всичко това 116лв на година са безбожно висока цена? Разбира се, никой не е казал, че след заплащането на тази сума , всичко това ще се случи, защото сме в България – държавата с високите очкавания, малките възможности и нулевите резултати. Може би всъщност това е и причината да се борим срещу фикциите, които строим в представите си. Знаейки, че тези увеличения ще са поредната „кражба“, хората застават на страната на „доброто ченге“.
И все пак...
Студентите от УНСС против увеличението на таксите с 33%!
Говорихме за солидарност, за гражданско обединение, за социална отговорност, за несломим борбен дух. Всички те са категории на духа – зараждат се вътре в теб и не подлежат на външни влияния ... или поне на теория това звучи правдоподобно. На практика обаче, за да се мотивират иначе нахъсаните младежи, е обявен конкурс повреме на протеста – конкурс за най-оригинален плакат на тема: „Увеличението на таксите в УНСС“. Дали наистина българинът е узрял за да се изправи на „бунт“ срещу системата, срещу неправдите, срещу неморалното и неетичното? Или пък говорим за модела „мотивация чрез възнаграждение“. За кауза ли се борим или всички сме участници в конкурса „Аз мога повече“?
Разбира се, протестът ще бъде цивилизован – та, нали ще ставаме висшисти? Организаторите се опасяват от „наемането“ на поставени лица, които биха могли да се държат агресивно и преднамерено, разрушавайки материалната база на университета с цел да се дискредитира протеста и движението за отмяна на увеличението. Подчертава се ,че студентите „идват с мир“ и призовават всеки, който стане свидетел на неморално поведение да се разграничи от човека, който го поддържа, сигнализирайки своевременно.
А ето какво казаха студенти, които няма да протестират:
„ Нямам намерение да протестирам. Това е загуба на време. Ако са решили да вдигат таксите, ще ги вдигнат и ние сме безсилни да ги спрем. Пък и честно казано това са 60лв. Никой няма да го съборят 60лв.“
„Аз съм за увеличението на таксите, стига да видя краен резултат – да се увеличи работното време на административните служителки. Не може да се вие опашка с километри, за да си завериш семестъра при положение, че служителките на гише работят по 4 часа дневно, от които 2 са или в обедна почивка или в друг вид почивка. Не може да има преподаватели, които не идват редовно на семинарни занятия или пък видимо показват собтвената си незаинтересованост към студентите, а и към дисциплината, която водят. Не може при приет закон за тютюнопушенето на публични места чистачките да пушат в тоалетните и други помещение в университета, а също и преподавателите – в кабинетите си.“
„Няма да протестирам,защото не ми се занимава с глупости. Аман от протести за тази година. А и какво ще постигнат шепа студенти в двора на университете?“
„Мен не ме бройте. Не знам каква ще е наградата от конкурса за плакат, но едва ли ще е парична, така че нямам интерес. Пък и в часовете по труд и техника никога не се забавлявах (смее се) „