Една от репликите с които лицето Владислав Горанов се обезсмърти в калната история на прехода е: "Справедливостта е класово понятие". Това беше типична за него класова арогантност и мизантропия. Но съм длъжен днес да призная, че той е бил прав, макар и не по предвидения начин.
Ако на мястото на Горанов беше някой обикновен бачкатор, щяха да го изведат от издирвания джип, да го проснат на земята и веднага да го закопчаят с белезници.
Горанов обаче получава привилегировано отношение - не само допускат да си бие шута от граничния пункт, ами и да го мине малко след това с друга кола, без казусът да е изяснен по какъвто ѝ да е начин.
Дали това щеше да е възможно с друг човек, а? За Владислав Горанов е напълно допустимо, за друг - не. Справедливостта наистина е станала класово понятие.