Анализ на Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“/ БГНЕС
Работили сме по модела на Русия. След като загуби своите неруски територии при разпадането на Съветския съюз, Русия се лиши от буферите, които я защитаваха. Нейният национален императив е да възстанови тези гранични държави - официално или неформално.
Те биха могли да бъдат или окупирани от руски сили, или най-малкото да бъдат управлявани от местни правителства, които изключват присъствието на западни сили и действат координирано с Москва. Руснаците постигнаха това в Южен Кавказ чрез дипломация и разполагане на руски миротворци в региона. Те увеличиха властта си в Централна Азия. Но критичният за Русия регион е на запад, обърнат към Западна Европа, Съединените щати и НАТО. Там загубата на Беларус и Украйна представляваше критичен проблем. Източната граница на Украйна е само на около 300 мили (480 километра) от Москва, а Украйна е съюзник на САЩ и европейските сили, въпреки че неофициално не е част от НАТО.
Стратегията на Русия до този момент беше да избягва пряка военна намеса срещу враждебни сили и да използва хибридни мерки за получаване на влияние и контрол. Това се случи в Кавказ. Това се случи и в Беларус, където оспорваните избори поставиха президента Александър Лукашенко в слаба позиция, а Москва използва властта си, за да гарантира положението му и да контролира събитията в Минск. Приливът на бежанци към полската граница постави Полша в отбранителна позиция и създаде усещане за криза в страната. Що се отнася до Беларус, това беше просто арена, избрана от Русия като превзет сателит. Докато Русия възстановяваше буферите си, ние насочихме вниманието си към Украйна, която, както казах, е ключовият буфер. Тя е огромна, заплашва пряко Русия, а от Украйна Русия може да застраши и Запада. Всъщност между Беларус в Северноевропейската равнина и контрола на Украйна върху Карпатите Русия може не само да се защити, но и да заплаши с нападение Европа от Балтийско до Черно море.
Руснаците мобилизираха сили по границите с Украйна – от изток, север и юг, и без да отправят явни заплахи, създадоха ситуация, при която нахлуването в Украйна изглеждаше възможно. Писах миналата седмица, че се съмнявам, че руснаците ще опитат сложна окупация на враждебна страна, защото възможностите за провал, дори срещу минимална съпротива, са реални и защото руснаците не могат да предвидят американските действия. Ако се намесят, САЩ вероятно ще го направят по суша, но те разполагат и с арсенал от противотанкови ракети, изстрелвани от въздуха или от кораби в Балтийско и Черно море. Как ще се развие този конфликт не е известно и САЩ може да не изберат военно противодействие. Но Русия не би могла да знае това, нито пък да рискува да действа въз основа на разузнавателни данни, които често са погрешни.
За да могат руснаците да завършат възстановяването на Съветския съюз, те трябва първо да неутрализират Съединените щати без военни действия. Най-добрата стратегия за това е да се неутрализира НАТО, чиито военни сили са ограничени, но все още значителни. Още по-важно е, че американският отговор на Русия без наличието на територия на НАТО и без политическата подкрепа на съюзниците от НАТО би усложнил военната и политическата динамика на американските действия. САЩ вече показаха предпазливостта си, като заплашиха руската банкова система в случай на война в Украйна, вместо да заплашват с военни действия. Следователно, преди Русия дори да помисли за военни действия в Украйна, тя трябваше да неутрализира (вече предпазливите) САЩ в политическо отношение, а ключът към това беше да парализира НАТО и особено Германия. Германия вижда Русия като важен източник на енергия, търговски партньор, чието значение може да нарасне, и като проблем, който трябва да се избягва. Още по-важна за нея е Европа, чийто ключов елемент е НАТО - не толкова като военна сила, колкото като друга сила, която държи Европа заедно. Като доминираща сила в Европа (без Великобритания), Германия има национален императив да поддържа доминиращата си икономическа позиция, което ѝ дава възможност да оказва голямо влияние върху поведението на европейците по военните въпроси.
Следователно за Германия една война не би била подходяща за нейните нужди. Тя би рискувала конфликт, който би могъл сериозно да отслаби европейската икономика в деликатен момент. Германия разглежда Полша като труден проблем, тъй като тя е в НАТО, но позицията на Полша спрямо Русия не отговаря на интересите на Германия. Германия, разбира се, би искала да има буфер срещу Русия в Беларус и Украйна, но не и ако това означава огромни икономически разходи и увеличаване на американската мощ в Европа. САЩ доминират в НАТО и един продължителен конфликт би увеличил максимално американските военни съображения и би минимизирал германските икономически опасения. Накратко, макар че може да има различни позиции по отношение на ходовете на Русия в Европа, Германия - водещата сила, трябва да избегне войната и ще плати цена за това. Неутрализирането на Съединените щати от страна на Русия минава през НАТО, Европа и особено Германия. Ако те имат различни възгледи, едностранната американска защита срещу Русия става много рискована.
Така стигаме до забележителния документ, който Русия представи миналата седмица. Документът е насочен към НАТО. Ключовата клауза е член 5: „Страните се въздържат от разполагане на своите въоръжени сили и въоръжения, включително в рамките на международни организации, военни съюзи или коалиции, в областите, където такова разполагане може да бъде възприето от другата страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такова разполагане в рамките на националните територии на страните.” С други думи, Русия иска правото да ограничи разполагането на американски войски в държави от НАТО, ако руснаците се чувстват застрашени от това разполагане. Непосредственият ефект би бил, че докато Полша може да укрепва силите си, САЩ ще трябва да се изтеглят от Полша, ако Русия се почувства застрашена, което според нея е така. Разбира се, ако Руската федерация реинтегрира бившите съветски територии в своята политическа система, което според мен е възможно, тогава Русия ще бъде освободена от действието на член 5.
Има и други клаузи, които гарантират, че Съединените щати ще отхвърлят документа. Затова е интересен въпросът защо руснаците са го изготвили. Може да е замислена като платформа за преговори, но е твърде изкривен в полза на руските интереси, за да бъде работеща платформа за Вашингтон. Друга възможност е той да е предназначен за вътрешна руска употреба, като показва, че Русия говори на САЩ като на могъщ и равен, който трябва да бъде уважаван. Или пък може да се окаже, че след първоначалния отговор на американците на руските заплахи, че банковата им система ще бъде засегната, руснаците да разчитат, че САЩ не желаят да реагират в Украйна. Ключово, от моя гледна точка е, че никой не иска война в Украйна, защото тя ще бъде дълга и кървава, а географското предимство ще бъде на страната на Русия. Едно предложение на масата, независимо колко абсурдно е то, може да даде възможност на предпазливите държави да капитулират, като същевременно изглежда, че предпочитат дипломатическия курс пред ирационалните военни отговори. Голяма част от Европа не желае да се бори за независимостта на Украйна. Съединените щати, загрижени за свободното разпространение на руската власт чрез военна сила, могат да изберат намеса. Това предложение може да бъде възприето в Европа като "основа за обсъждане", което да ограничи американските възможности.
Нахлуването в Украйна би било изпълнено с рискове за Русия. Неуспехът или продължителната съпротива биха превърнали Русия от възраждаща се сила в нация, която трябва да бъде отхвърлена. Руският президент Владимир Путин очевидно знае, че този документ ще бъде отхвърлен, но в рамките на неговия контекст отхвърлянето ще се върне към контрапредложения и е възможно НАТО и САЩ да отстъпят от някои позиции в замяна на отпадане на някои от крещящите руски искания. Или пък Путин иска всички да възприемат това в смисъла, който не се споменава - като ултиматум, и да изпаднат в паника. Във всеки случай ключовият елемент от руското възстановяване – Украйна, е на масата, а документът до такава степен напълно обърква въпросите, като изисква фундаментални промени в начина на действие на САЩ, че за някои неща може да се направят отстъпки под европейския натиск. Путин няма какво да губи от този документ, а има какво да спечели. Предполагам, че американският отговор ще бъде отказ от преговори въз основа на документа.