“В управляващото мнозинство има едно добро намерение да се направи цялостен пакет от законопроекти за съдебна реформа, така че те да се обвържат логически, систематично и хронологично в съответните срокове. Закриването на специализираните прокуратури и съдилища, разбира се, трябва да бъде задача номер 1. Законопроектът за закриването им вече бе гледан и стигна до различни нива на приемане - беше приет в Комисията по конституционни и правни въпроси, стигна до пленарна зала и беше гласуван на първо четене. Това е въпрос, който мина през почти едногодишно експертно обсъждане, нещата са ясни, законопроектите са готови. Няма никакъв проблем веднага след Нова година този законопроект да бъде на вниманието на правната комисия, да се реши принципният въпрос как и къде да се довършат висящите първоинстанционни дела, по които не е приключило съдебното следствие и дали ще има специализирани отдели, в които да работят съдиите и прокурорите с действителна специализация във финансови, икономически, корупционни престъпления, търговия с влияние. Тоест всичко да мине в руслото на редовните, нормални съдилища.
Това обаче не е точно съдебна реформа, защото до 2012 година нямаше специализирани съдилища. Това е просто един способ да се завърнем към нормалното правосъдие в конституционно уредените съдилища в България. Не числя закриването на специализираните прокуратури и съдилища към съдебната реформа. Това е по-скоро едно завръщане към нормалността”.
Това посочи в интервю за ФАКТИ председателят на Инициатива “Правосъдие за всеки” адв. Велислав Величков.
Откъде да започне съдебната реформа и в какви срокове би трябвало да се случи тя - по тези въпроси разговаряхме с адв. Величков.
“На първо време, трябва да се избере новият състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мандатът на Инспектората към ВСС е изтекъл преди година и осем месеца, положението вече е нетърпимо. Това е констатирано и от Софийския районен съд в решение, което казва, че актовете на Инспектората към ВСС и главния инспектор на практика биха били нищожни. Инспекторатът към ВСС и главният инспектор подлежат на избор от Народното събрание и не могат да продължават да изпълняват функциите си извън дадения им мандат. Това би влязло в противоречие с Конституцията. Първата сериозна задача пред управляващите ще е изборът на нов Инспекторат към ВСС и главен инспектор”, посочи адв. Величков.
“За този избор е нужно конституционно мнозинство, тоест трябва да се постигнат 160 гласа. Убеден съм, че ако на вниманието на обществото от различните парламентарни групи бъдат представени достойни юристи с наистина високи нравствени и безспорни професионални качества, с които да се проведе реално събеседване в правната комисия, а не проформа разделяне по политически квоти, тогава никой няма да има възможност да каже, че хората трябва да се определят процентно според големината на парламентарните групи и ще трябва да се гласува за личности. Който реши да блокира този избор, ще понесе политическата отговорност, защото излиза, че той иска да блокира нормалната работа на съдебната власт. Инспекторатът към ВСС е изключително важен по следенето на движението на преписките, делата, установяване конфликт на интереси и т.н.”, обясни той.
Като следваща стъпка юристът определи реформирането на ВСС: “Когато се види конституционното мнозинство, трябва да започне дебатът за новата структура и новия състав на Висшия съдебен съвет. Трябва да се реши дали ВСС да бъде постоянно действащ орган, или да действа на сесии; дали магистратите в него да запазват магистратското си качество и да продължават да изпълняват длъжностите си, докато са във ВСС, или не. Това трябва да доведе до промяна в Закона за съдебната власт, до разформироване на настоящия ВСС, абсолютно доказал своята непригодност, който е и с непълен състав, и избиране на нов състав. Да, изборът би бил със същата парламентарна квота от 11 души, но избрани по качествено нов начин - не от действащи магистрати, които имат достатъчно представителство в Съдийската и Прокурорската колегия на ВСС, а от юристи, доказали себе си в други сфери на правото. В новия състав на ВСС трябва да има представители на адвокатурата, на академичните среди, на неправителствените организации и съсловните организации като Съюза на юристите, които се занимават с темата правосъдие. Това би бил реалният парламентарен и обществен контрол върху дейността на управляващия орган на съдебната власт”.
“Разбира се, това е нужно и с оглед приоритетната задача с поставянето на въпроса за освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. В сигналите на служебния правосъден министър Янаки Стоилов, по тези, които се готви да внесе новият правосъден министър Надежда Йорданова, както и в информацията, събрана от другия служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев, има достатъчно основание ВСС, след решението на Конституционния съд, което се очаква в рамките на идния месец, да открие процедура по отстраняването на главния прокурор от поста. Убеден съм обаче, че не трябва да го прави в сегашния си състав, защото това ще изкриви дебата по същество. Може да се стигне и до неприемливи сделки в посока ВСС да каже: “Махаме главния прокурор, но не пипате структурата и състава на ВСС”. Това ще доведе до избор отново на неподходящ човек за следващ главен прокурор. Според “Правосъдие за всеки” проблемът е системен, не само личностен. Трябва да се стигне до качествено нова процедура за излъчване на хората в управляващия орган на съдебната власт и на бъдещия главен прокурор”, посочи още адв. Величков.
“Трябва да се направят и необходимите промени в Закона за съдебната власт, така че неговите правомощия да бъдат събрани в конституционната си рамка, а не да бъдат разширени до превръщането му в абсолютен властелин на досъдебното производство и де факто определящ дали да има или не наказателно правосъдие в България. Да се стига до абсурдите главен прокурор, в неясно какво процесуално качество, да участва в разпита на обвиняемо лице - както в случая с Борислав Колев и автомагистрала “Хемус”, точно тази случка, както и абсурдната декларация на ВСС, че никой в Европейската комисия не иска промяна в правомощията, отчетността и възможността за разследване на главния прокурор и не го обвързва с Плана за възстановяване и устойчивост, показват, че проблемът е системен и трябва да бъде решен на системно ниво.
Следващият главен прокурор, който се надявам да е последен преди конституционните промени, които до няколко години да премахнат въобще като излишна и прекалено политически натоварена тази не прокурорска, а административна и организационна длъжност, трябва да бъде избран по нов начин, от качествено нов и различен състав на ВСС”, посочи още адв. Велислав Величков.
Той коментира и идеите за реформиране КПКОНПИ: “Управляващите са си поставили като приоритетна задача преструктурирането и преформатирането на КПКОНПИ, разделянето ѝ на две комисии и придаване на разследващи функции на антикорупционната структура от тази комисия, разбира се, придружено със смяна на нейния ръководител и персонален състав. Мисля, че ако КПКОНПИ получи разследващи функции, при нужната парламентарна отчетност и контрол от парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията и при съдебен контрол тогава, когато се нарушават права на разследвани лица, тя може да бъде инструмент за една различно работеща прокуратура, така че да се стига до по-бързи, годни, качествени обвинения, които да водят до реални осъдителни присъди и връщане на пари в бюджета. Така КПКОНПИ ще бъде не втора прокуратура, не бухалка към главния прокурор, а разследващо и подпомагащо прокуратурата звено, което разследва и събира доказателства, предоставя ги на компетентните прокурори, те си свършват работата и най-накрая се стига до осъдителни присъди по високите етажи на властта за тежки корупционни престъпления”.
На въпроса в какви срокове може да се случи всичко това, юристът отговори: “Всички тези неща могат да се случат в сроковете, поставени от самите управляващи в коалиционното им споразумение- три и съответно шестмесечни срокове. След това трябва да започне реалният обществен и парламентарен дебат за промените в Конституцията, без които няма да можем да минем. Аз лично смятам, че следващият Висш съдебен съвет трябва да бъде избран за един по-кратък срок - до промените в Конституцията по отношение парламентарната квота в него и намаляването ѝ до не повече от 5 или 6 души, както и намаляването на мандата от 5 на 3 години, за да има и по-голяма ротация в състава, което е по-голяма гаранция за неговото небюрократизиране и непревръщане в орган, който по-скоро потиска, а не подпомага съдебната система. Конституционните промени е реално да се случат до края на следващата година - до края на 2022 година или началото на 2023 година”.
“Всички гласове, които сочат в посока “оставащият мандат на ВСС е кратък - до октомври, нека не правим резки движения, когато си отиде този ВСС, ще сменим и главния прокурор”, на практика са дяволските гласове, които тласкат към провал на това управление и към нови следващи предсрочни избори. Никой в обществото и в системата няма да изтърпи още една година тази гавра с правосъдието. Нека никой не си въобразява, че обществото ще изтърпи този главен прокурор и този Висш съдебен съвет още една година. Мисля, че сроковете, които си е поставило управляващото мнозинство, са реалистични. Трябва да действат бързо и смело, защото е абсолютно ясно и доказано, че у нас първите шест месеца на едно управление са месеците за най-радикална реформа и за най-силни промени. Ако тези шест месеца не се използват, инерцията се губи, мнозинството ще забуксува и може и въобще да не се случат”, категоричен е адв. Величков.
“Силно се надявам, че след като 2020 година беше годината на бурните протести, които искаха радикална промяна в съдебната система и в прокуратурата, след като 2021 беше годината на изборите - три пъти парламентарни и два тура президентски, които отразиха обществените настроения и ги превърнаха в изборни резултати, то 2022 трябва да бъде годината на реалната реформа и на реалните законодателни и конституционни промени. В противен случай 2020 и 2021 година ще се обезсмислят”, завърши той