През 2021 година гласувахме три пъти за парламент, веднъж, но в два тура, за президент, видяхме мащабни санкции срещу наши сънародници по глобалния закон "Магнитски", наблюдавахме как ГЕРБ не влиза в управление, загатнати ни бяха размерите на корупцията, вихрила се през годините на управлението им, разбрахме и крайната необходимост от реформиране на прокуратурата и съдебната система.
Кои събития у нас белязаха отиващата си година - по този въпрос от ФАКТИ разговаряхме с политолога Марио Русинов.
Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Русинов, кои три събития белязаха 2021 година във вътрешнополитически аспект за Вас?
- Понякога 12 месеца се усещат като 12 години. Само се замислете – основните лица, показващи се от телевизора, се смениха поне три-четири пъти за тези 365 дни. От функционерите на ГЕРБ, насочихме вниманието си към служебния кабинет. Покрай Комисията по ревизията - скандала с Иван Пилето и Илчовски и не само, и вътрешните дрязги, Манолова, Дончева и триото през ден гръмваха в медиите. Няколко месеца по-късно се чувстват като далечен спомен.
За един кратък момент диванът на Трифонов стана най-гледаното шоу. Смениха се трима кандидат-премиери за една седмица. Оспориха се легитимността на 2 дисертации.
“Демократична България” реализира електорален рекорд, който стопи наполовина за два месеца.
Два парламента заживяха без патриоти, макар и за кратко. Пеевски също бе изкаран от парламента, макар и за кратко. Зад океана се прие законът “Магнитски”, който разтресе империята на олигарха. Напук, последният пак влезе в парламента, че и даде първото си интервю от години насам.
Изгубих бройката колко министри на правосъдието поискаха оставката на главния прокурор Гешев. За сметка на това се оказа, че може би е намазал не само масло от една частна компания срещу “помощ”. ГДБОП и прокуратурата се хванаха за гърлата, прокуратурата и гражданското общество се хванаха за гърлата, Рашков и прокуратура се хванаха за гърлата...
Появиха се данни за корупция за автомагистрала “Хемус”, за правителствената болница, за язовирите и така нататък, и така нататък.
После пък изгряха звездите на Петков и Василев, които за месец и половина успяха да завладеят 67 депутатски места.
Всичко това на фона на галопиращи инфлационни процеси, здравната обстановка и една изключително нажежена международна среда.
Ако трябва да си избера само три решаващи момента, обаче, безспорно ще са встъпването в длъжност на служебното правителство, изборите, които доведоха до ново мнозинство и сформирането на пъстрия кабинет.
- Как тези събития се отразиха на политическата, икономическата и социалната обстановка в България?
- За мен лично встъпването в длъжност на новото правителство е позитивен развой за страната. Оставам без всякакви илюзии, че предстоят трудни месеци – от една страна, заради световната енергийна конюнктура в момента, от друга, заради всички последствия от здравната обстановка. За съжаление, контролът върху инфлационните процеси, които идват отвън, е относително ограничен и не изглежда като да могат да бъдат овладени в следващите месеци. Неминуемо икономическата ситуация в краткосрочен план ще се влошава.
В такъв смисъл е разумно да предположим, че доверието в кабинета ще има спад. Още повече, че коалицията е предизвикателство за всички участници в нея. Оптимистичният прочит обаче е, че вече имаме реалната възможност за политическа конкуренция и алтернатива. Последните бяха тежко ограничени до скоро. Независимо от съдбата на сегашното управление, повишеното внимание към политиците и оживената публична среда гарантира контрол. Дори и сегашното мнозинство да залитне в лоша посока, то самият факт, че не са толкова монолитни, ще ги направи много по-отзивчиви и зависими от общественото мнение.
- Има ли потенциал действието на тези ефекти да продължи?
- Със сигурност ще продължаваме да наблюдаваме техните последствия. В крайна сметка новият кабинет, значи нова управленска философия във всякакъв аспект. Надявам се, че въпреки сложната ситуация, ще се вземат правилните решения. Безспорно укротяването на цените на тока и съответно на всичко останало са топ приоритет. Предстои да видим ефекта от мораториума и помощите за бизнеса.
Колкото до активизирането на публичната среда, мисля че тя ще остане на високо ниво. Хората очакват бързи и осезаеми промени и ще настояват за тях.
- Бойко Борисов за пръв път от много време не е в изпълнителната власт. Приемате ли, че управленският период на Борисов приключи окончателно?
- Факт е, че партийната система в България се промени. Може би трайно. В момента стана почти невъзможно да имаме голяма партия, която да е със самостоятелно мнозинство или близко до такова, какъвто беше случаят на НДСВ през 2001 година и на ГЕРБ през 2009 година. В такъв смисъл не виждам сценарий, в който може да се направи кабинет в бъдещето, който да е доминиран от ГЕРБ. С други думи последните биха могли да са в управление отново само в коалиция и то такава, която е относително равностойна.
Анализирайки ги, все пак не бива да се подценяват капацитетът на местните им структури и фактът, че поне за момента държат местната власт и съответно механизми за влияние по места. Ако сега партиите в кабинета не действат в пълен унисон и не вземат правилните решения, това рискува да “налее вода в мелницата” на ГЕРБ. Това обаче е по-скоро апел към управляващите да не рискуват да разклатят коалицията заради партийните си интереси, отколкото прогноза.
- Как оценявате управленския период на ГЕРБ?
- Имал съм много поводи да го казвам - мисля, че последните две години се появиха толкова много обективни фактори за корупция, че оценката може да е само една. През тези години се изпуснаха безценни шансове и, макар че имаше голям поток на европейски средства към България и българските бизнеси, заради злоупотребите и грешни решения, не реализирахме пълния си потенциал като държава. Задълбочиха се проблемите в съдебната система, земеделието, енергетиката.
- След два неуспешни опита, най-накрая се състави и редовно управление, което и Вие отбелязахте. Излезе ли България от политическата криза?
Ситуацията е деликатна. Жонглира се между много интереси. Партиите в коалицията са различни като идеология и електорат. Въпреки това в краткосрочен план никой няма интерес да се хвърляме в нов цикъл от избори, така че мисля, че политическата криза е зад гърба ни.
- Смятате ли, че четворната коалиция ще оцелее 4 години, без да се разкъса от вътрешни противоречия?
Ако правителството издържи първата си година, има някакъв шанс то да изкара пълния си мандат. Все пак пътят им е осеян с изключително много препъни камъни. Мисля, че ябълката на раздора ще дойде по посока на икономиката. Изборът на Нинова е не само трън в очите на избирателите на “Демократична България” например, но и по-важното - означава реализация на философия, която не се вписва със схващанията, както на ДБ, така и на частта от ИТН, която споделя вижданията на Николай Василев. Например спирането на покачването на цените на услугите на мобилните оператори едва ли ще е одобрявано напълно от поддръжниците на идеята за ненамеса на държавата.
Зеленият сертификат също е “драсни-пални клечица”. Докато ПП са за по-инвазивен подход, ИТН и БСП са твърдо против.
Ако се реализира амбициозният план за съдебна реформа, създаде се нова антикорупционна комисия - ключово е да има автентично преустройство, а не смяна на името и кадровия състав, и работата на ДАНС се подобри, евентуално разтуряне на коалицията няма да е от голямо значение.
- Преизбран беше президентът Румен Радев - каква беше неговата роля през изминалата година?
- Изглежда, Радев имаше огромна роля. От една страна, служебните правителства, които излъчи, подействаха като удар върху рейтинга на ГЕРБ. Второ, произведоха и публичните персони на Асен Василев и Кирил Петков. На практика те се заявиха пред обществото от висотата на министерските си позиции. Едва ли не беше нов тип политическа кампания, която едва ли ще има аналог.
Нека не забравяме и добрата комуникация на “Има такъв народ” и “Дондуков 2”. Постфактум дори не може да си представим кабинет на ИТН да беше поел управлението, но към онзи момент изглеждаше като Радев неформално “да удря по едно рамо” на формацията.
На последно място, през изминалата година, президентът продължи едни процеси, които течаха активно през 2020 година, а именно подаване на ръка на десните среди чрез обещанията за конституционни промени и форматите, които организираше във връзка с това. Всъщност може да се твърди, че усилията на Радев - вероятно, положени за осигуряване на втори мандат, както и протестите, направиха възможно през 2021 година на масата в Министерски съвет да седят политически актьори, за които това доскоро беше немислимо.
- Вече споменахте Делян Пеевски, който беше санкциониран по закона “Магнитски”, както и още няколко българи. ще има ли продължение по тази тема според Вас?
За момента ми се струва, че едва ли ще има нови лица в списъка по закона “Магнитски”. Все пак тепърва остава възможността да бъдат разследвани хората от списъка. Откритията на парламентарната комисия би следвало да се анализират и да се продължава да се работи в тази посока. Ако работеше, както трябва, прокуратурата би следвало да се задейства.