Градът е за хора, истинския тормоз над животните налагат стопаните им

Като малък имахме много кучета. Не знам за по-голямо мъчение за едно животно от това да го набуташ в кутийка в града и принудиш да живее живота на каторжник, който дори не може да се изпикае без стражата да го изведе.

Животни, произхождащи от вълка, опитомени за това да ни помагат в скотовъдството, да бранят лагерите, нивите и стадата ни, да ловуват с нас...принизени до затворници в панелки, атрофиращи по цял ден между 4 стени.

Нещо, родено да живее в природата, го докарваш в гора от цимент, асфалт и стомана, където да живурка мизерно като заточен в колония на Марс престъпник.

Това е истинският тормоз над животните, на който вие, стопаните им, сте решили да ги подложите за собствено егоистично удоволствие. След което лицемерно пищите колко стрес им докарвал градския живот, сред който е и новогодишната заря. Вие решавате да ги докарвате в градовете, да ги мъчите с градския живот, после обаче градът ви е виновен.

Не, не градът трябва да се съобразява с това, че сте избрали да мъчите животно в гарсониерата си в Младост. Не хората трябва да пазят тихо на вашия любимец, затъпяващ и разлагащ се по 22 часа на ден на дивана, за да ви е хубаво на вас. Ако искате животни - гледайте ги на село, на широки полета и гори, на свобода и спокойствие. Като решавате да ги докарвате в града, за да живеят мъчителен и неестествен живот между 4 стени, поне имайте срама да не поставяте на другите условия.

Аз съм един от тези грешници, намерил в гората преди 4 години кученце и довел го в града. Знам, че го мъча с живота му в апартамент и че това е мой грях, който не смятам да изнасям върху останалите, карайки ги да адаптират човешката среда към моите прищявки да имам домашен любимец.

Градът е средата за хора. В него е шумно, в него има аху-иху и така трябва да бъде, още повече в условията на все по-затворен начин на живот и все по-атомизирано общество. Кучетата са за провинцията, за дивото. Тези, които сме избрали да ги мъчим с живот в човешката среда нямаме право да държим сметка на другите да се съобразяват с и без това лошото ни, егоистично решение.