Наказателна отговорност за журналисти - такова предложение направи народният представител от “Продължаваме промяната” Антоанета Димитрова на 19 януари т.г. по време на заседанието на постоянната парламентарна Комисия по култура и медии.
“Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това”, са думите на Димитрова, отразени в стенограмата от заседанието.
Предложението беше прието негативно в журналистическата общност. Има ли логика зад него - по този въпрос от ФАКТИ разговаряхме с правозащитника адв. Михаил Екимджиев.
“Дяволът е в детайла”, смята той. “Не бих бил категорично против мека наказателна отговорност за умишлено, подчертавам - умишлено, разпространени фалшиви новини. Европейският съд по правата на човека има много ясни стандарти - когато един журналист разбере тревожни факти, той е длъжен да предупреди обществото. Ако например журналист получи информация за заразена вода, той няма време да проверява информацията. Когато обаче публикуването на фалшива информация е умишлено - знаеш, че е фалшиво, но въпреки това го правиш с цел да навредиш някому или на обществото и от действията ти реално постъпят вреди, в такива случаи не бих се противопоставял. Наказателната отговорност обаче не бива да е правило, а едно много стриктно регламентирано изключение, при няколко предпоставки. Първо, умишлено разпространение. Второ, действително съществени вреди, причинени от него. Трето, наказателната отговорност да е мека - глоба с малък размер, в никакъв случай лишаване от свобода.”, обясни адвокатът.
“Заради мащабите на хибридната война и фалшивите новини бих оправдал като изключение да има наказателна отговорност, но само при добра регламентация и адекватна съдебна практика”, допълни той.
“Наказателната отговорност в българското право е само персонална - медия не може да бъде съдена, само конкретни журналисти, редактори. В момента най-често отговорността е гражданска - ако даден журналист каже нещо невярно за някого и с това съсипе репутацията или бизнеса му, ощетеният може да претендира за обезщетение, съизмеримо с вредите, които успее да докаже. Това е универсалната деликтна отговорност по член 45-49 от Закона за задълженията и договорите. Освен това увреденото лице може да заведе т. нар. наказателно дело от частен характер. В него могат да се претендират едновременно обезщетение за причинените вреди и налагане на наказание по смисъла на НК, което най-честно е глоба. Новото, което се предлага, е умишленото разпространение на фалшиви новини да бъде престъпление от общ характер, което се преследва от държавата в лицето на прокуратурата, независимо от волята на пострадалите”, посочи адв. Екимджиев.
"Словото може да причини смърт, може да причини драматични последици. Когато с него се злоупотребява умишлено, като много крайно изключение, може да се носи наказателна отговорност. Дяволът е в детайла - да се предвиди, че публикуването на невярна информация е умишлено, да се предвиди как да се докаже това. Чрез умишлено разпространяване на невярна информация могат да бъдат причинени огромни вреди - не само имиджови върху някого, но и обществени вреди, могат да бъдат съсипани човешки съдби или бизнеси, както впрочем прави прокуратурата с раздухването на предполагаеми вини и престъпление, още преди вината да е доказана”, коментира той.
“Наказателно отговорност може да се носи от журналист, ако е категорично доказано, че новината е фалшива, че не почива на факти и че журналистът е действал умишлено, което е доста трудно, но не може да бъде изключено. Като казвам това си давам сметка, че се поемат огромни рискове нашата прокуратура да използва наказателната отговорност за журналисти за фиктивни разследвания - да разследва с цел тормоз или смразяващ ефект, без да е ясно, че ще може да докаже изброените предпоставки. Не мога да изключа това", посочи юристът.
“От една страна, има риск в България да бъде злоупотребено с това правомощие заради спецификите на нашата прокуратура. От друга страна, злоупотребата с фалшиви новини и хибридната война придобиват огромни размери. От трета страна, когато един закон се прави, той се създава с презумпцията, че ще бъде прилаган добросъвестно от властите, в случая от прокуратурата и съдилищата. Като изключение, само при умисъл и само при причинени съществени вреди може да има мека наказателна отговорност под формата на глоби в умерени размери, пробация, в никакъв случай лишаване от свобода и в никакъв случай драконовски разоряващи глоби”, коментира той.
Адв. Екимджиев обясни, че лицата, които се смятат за ощетени от журналистически публикации, ще могат да търсят гражданска отговорност от журналистите и паралелно с това, за подсилване на ефекта, и наказателна отговорност. “Ако прокуратурата установи, че информацията е публикувана умишлено и вредите от нея са съществени, може да глоби журналиста с например 500-1000 лева - сума, която не е разоряваща. За съществената вреда се претендира по граждански ред, по наказателен ред държавата санкционира допълнително заради повишената обществена опасност на предумишленото разпространяване на фалшиви и вредоносни новини”, допълни той.
“В правозащитните стандарти по Конвенцията за правата на човека и в работата на съда в Страсбург на едната везна се поставя свободата на словото и правото на изразяване - едно и също право по член 10 от Конвенцията, а на другата везна - личната чест, достойнството, доброто име на гражданите, както и други права като правото на собственост, ако става дума за руиниране на бизнес. Търси се златният баланс. И двете права търпят ограничение и когато се установи, че с някое от правата се злоупотребява системно, се вземат законодателни мерки - балансирани и нюансирани.
От друга страна, при т. нар. SLAPP дела (б.р. Strategic lawsuit against public participation - Стратегически съдебни дела срещу публично участие; дела, които целят репресия и блокиране работата на журналисти), които причиняват смразяващ ефект върху медиите, тогава се създават мерки, за да не се злоупотребява с прекомерни санкции уж в защитата на честта и достойнството.
Законодателят реагира спрямо моментната ситуация в обществото. В момента на фалшивите новини е дадена твърде голяма свобода и като че ли има обществен интерес от малко по-сериозни санкции, за да бъдат озаптени. От фалшивите новини страдат и смислените медии и журналисти”, коментира адвокатът.
“Фалшивите новини се използват за руиниране на политически авторитети, но не само - в ситуации като COVID-кризата употребата им е направо мародерство. Склонен съм да приема, че наказателна отговорност може да се носи в изключителни случаи. Не съм привърженик, не подкрепям и не препоръчвам подобна мярка. Не бих могъл обаче да кажа, че е лишена от логика”, завърши адв. Михаил Екимджиев.