Временна комисия за обсъждане на промени в Конституцията на Република България създадоха народните представители днес. Основната цел на комисията е да бъдат обсъдени конституционните промени в съдебната власт. Част от обсъждането се предполага, че трябва да бъде и как народните представители извън управляващото мнозинство да дадат гласовете си "за" въпросните промени, тъй като за промяна в Конституцията необходимите гласове са поне 160.
След дълъг дебат, парламентарните групи на ДПС, ГЕРБ и “Възраждане” не гласуваха предложението и отказаха да излъчат представители в комисията. За председател на комисията беше избран председателят на парламентарната група на “Демократична България” Христо Иванов.
В състава на комисията влизат още Атанас Славов от ДБ, Ива Митева и Андрей Михайлов от ИТН, Рена Стефанова и Стою Стоев от ПП, както и Явор Божанков и Филип Попов от БСП.
За предстоящата работа на комисията и изненадите в днешния дебат, от ФАКТИ разговаряхме с народния представител от “Демократична България” доц. Атанас Славов, конституционалист и член на комисията.
"Вярвам, че формациите, които днес не подкрепиха комисията, ще се включат в конституционния дебат", посочи той.
"Надявам се през следващата седмица да бъде проведено първото заседание на комисията", каза още народният представител.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Доц. Славов, очаквахте ли ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” да не подкрепят създаването на комисията?
- Дебатът започна позитивно, бяха дадени индикации от ГЕРБ, че ще подкрепят комисията. Първите няколко изказвания бяха в тази посока и предложението, дадено в края на дебата, ГЕРБ да имат съпредседател на комисията беше изненадващо, както и бойкотът на гласуването и отказът да се излъчат представители. Последният вот беше неочакван. Все пак обаче, когато комисията започне да работи и проведе дискусии, обсъждания и с представителите на професионална общност, и с академичните среди, и, разбира се, между политическите сили, вярвам, че и формациите, които днес не подкрепиха комисията, ще се включат в този дебат.
Очаквам тогава, когато вече има проекти, които ще бъдат внесени на база на проведената дискусия, опозицията също да се включи в дебата. Ако не го направи, това само ще потвърди ролята ѝ като напълно изключена от ключовите политически процеси в държавата.
- Чухме причината на ГЕРБ създаването на комисията да не се подкрепи - това, че ултимативното условие да съпредседателстват комисията заедно с ПП стана ясно, че няма да се случи. Според Вас има ли други причини, поради които ГЕРБ не подкрепиха създаването на комисията?
- Мога само да гадая, но все пак си мисля, че в перспектива ГЕРБ по-скоро ще участват в дебата. Имайки предвид и това, че в тяхната програма са записани предложения за промени в Конституцията, те нямат валиден аргумент, включително пред собствените си избиратели защо, когато процесът е отворен и в него се включват различни политически сили, те се самоизключват от дебата.
Надявам се, че все пак накрая ще се стигне до тяхно участие в цялостния процес и евентуално до подкрепа за конституционни промени. Още повече, ГЕРБ имаха и съвсем конкретни предложения уж за цяла нова Конституция, но на практика промените бяха в няколко ключови аспекта.
- Кога очаквате работата на комисията да започне?
- Надявам се през следващата седмица да бъде проведено първото заседание на комисията и да започне обсъждането както между политическите сили, участващи в коалицията, така и с по-широкия кръг професионални организации и академични представители. Тоест всяка седмица да има по една тема, която да бъде покрита и вече на база на проведените дискусии да стигнем до един общ законопроект за изменение на Конституцията, който да бъде внесен от името най-малко на мнозинството.
- С какви теми ще започнете обсъждането?
- Тъй като форматът на комисията не е очакваният формат, ми е трудно да кажа с кое ще започнем. Това, което обсъждахме с председателя на комисията Христо Иванов, е да се започне с темите, по които има общо съгласие - въвеждането на индивидуална конституционна жалба, идеята за гражданска законодателна инициатива, и постепенно да се премине към по-дискусионните теми, по които има различия - темите, свързани с функциите на главния прокурор, със структурата на Висшия съдебен съвет.
- Една от тезите на опозицията по време на дебата беше, че по много теми още не е постигнато съгласие в коалицията. Преодолими ли са тези теми, смятате ли, че в рамките на комисията ще може да се стигне до конкретни предложения за реформи?
- Смятам, че да. И проведените коалиционни преговори дават основание да мислим, че ще намерим пресечната точка между всички идеи, които различните политически сили имат. Имаме много ясно начертана пътна карта от европейските институции - от Европейската комисия, от Венецианската комисия, какви трябва да са промените и не можем да измислим алтернативни модели за това, което е приемливо и отговаря на европейските стандарти. Вярвам, че ще намерим пресечните точки.
- Очаквате ли в обозримото бъдеще да бъдат закрити специализираните съдилища и прокуратури?
- Очаквам още в рамките на февруари, след като Министерството на правосъдието обяви за публично обсъждане проекта миналия петък, той да бъде внесен след две седмици в парламента и в рамките на месец да е факт тази първа стъпка от съдебната реформа, свързана със закриването на спецправосъдието и премахването на кариерните бонуси на магистратите, и след това да продължим със структурните реформи.
- На 8 февруари очакваме решението на Конституционния съд по въпроса дали правосъдният министър може да иска предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор. Като конституционалист, какво смятате ще е решението?
- В академичната общност за занимаващите се с конституционно право няма спорен момент, няма алтернативно тълкуване - Конституцията, пък и Законът за съдебната власт, са достатъчно ясни, като казват, че министърът на правосъдието може да прави предложения както за назначаване, така и за освобождаване на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Смятам, че решението на Конституционния съд ще бъде именно в този смисъл. Досега такъв дебат реално не е възникнал и честно казано, според мен, искането за такова тълкуване въобще не трябваше да бъде допускано от Конституционния съд. Сега трябва да се тълкува нещо ясно, което никога не е пораждало съмнения.
- В коалицията обсъждат ли се конкретни идеи за отстраняване на главния прокурор?
- Разбира се, министърът на правосъдието ще внесе ново искане за предсрочно прекратяване мандата (б.р. след решението на КС). Хипотезите са две. Едната възможност е, че настоящият състав на ВСС ще се произнесе положително по това искане, което не е много оптимистично от гледна точка на състава. Другата възможност е след извършване на необходимите структурни промени или най-малкото след избора на изцяло нов състав на Висшия съдебен съвет, ВСС окончателно да вземе решение, с което освобождава г-н Гешев. Доказателствата в подкрепа на това искане, които да обосноват едно такова решение, са достатъчно солидни и многобройни.