Милен Матеев от „Продължаваме промяната“ за ФАКТИ: Реформата задължително минава през смяната на главния прокурор

Реформата в българската правосъдна система е главното искане на хилядите българи, които протестираха през 2020 година, а след това, през 2021, излъчиха парламентарно мнозинство, което да свърши тази работа. Разбира се, далеч не само нея.

През последните седмици у гражданите, в частност и сред неправителствени организации, и сред опозиционните на превзелия държавата ни корупционен модел журналисти, се забеляза нетърпение и раздразнение от това, че правосъдната реформа не се случва по-бързо.

Всеки, който обаче има преки впечатления от това как работи Народното събрание като институция, знае, че законотворчеството не е процес, който се отличава със своята бързина, освен ако не става въпрос за извънредна ситуация.

За повече разяснения по въпросите на правосъдната реформа, от ФАКТИ потърсихме и разговаряхме с юриста Милен Матеев, който е народен представител от „Продължаваме промяната“ и председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-мото Народно събрание.

Интервюто на медията ни с него четете в следващите редове:

- Г-н Матеев, първо, благодаря Ви, че приехте поканата ми за разговор по изключително важна тема, каквато е правосъдната реформа в България. С риск да получа отговор на някои от предвидените си въпроси, няма как да не попитам - каква е концепцията на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ за реформа в сферата на правосъдието - от една страна като конкретни законодателни промени и от друга - като желани резултати вследствие на тези промени?

- Да, доста всеобхватен въпрос. Парламентарната група на „Продължаваме промяната“ целенасочено прилага концепциите за съдебна реформа, разписани в Коалиционното споразумение за съвместно управление. На първо място са задачите по реформирането чрез закриване и преструктуриране на неефективно работещите структури, призвани да се борят с корупцията, а именно Специализираните съдилища и съответните им Специализирани прокуратури и КПКОНПИ - орган извън съдебната власт, но тясно свързан с работата ѝ. Реформата задължително минава през смяната на главния прокурор, когото смятаме за лично отговорен за липсата на резултати в борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта, както и през промени в начина на избор на членове и формата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Усилено се работи по законодателни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като първият законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ вече е на Портала за обществени консултации и съвсем скоро ще влезе за разглеждане и обсъждане в Народното събрание. Този законопроект урежда два основни въпроса: Премахване кариерните бонуси на членовете на ВСС и Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и закриване на Специализираните съдилища и прокуратури, както и внимателно и детайлно регламентира последиците от това закриване, като гарантира, че всички започнали дела ще бъдат завършени от същите състави и никой от подсъдимите няма да се облагодетелства от промените. На финалната права е и работата по новата законодателна уредба на антикорупционните органи, които ще заместят съществуващата КПКОНПИ. Що се отнася до целите и резултатите, които преследваме с реформирането на съдебната система, те са многократно декларирани и напълно в синхрон с исканията на обществото за независима, прозрачна и достъпна правосъдна система, гарантираща справедлив процес за всички граждани.

- Във вашите лични представи и в представите на групата на "Продължаваме промяната", възможно ли е някои от реформите да се случат и при това ръководство на прокуратурата или отстраняването на главния прокурор Иван Гешев и неговите заместници от постовете им е задължителна първа стъпка?

- Някои реформи могат да се случат чрез законодателни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но истински независима и работеща безпристрастно прокуратура можем да имаме само след смяна на политически зависимото ръководство. Нека кажем ясно, че няма да направим компромис с исканията на гражданското общество и нашите обещания пред избирателите ни, които са ни дали мандат да искаме оставката на този главен прокурор и няма да сключваме никакви сделки с него, независимо от активизирането му в последно време и декларирания катарзис по отношение на необходимостта от съдебна реформа.

- Зависят ли действията на мнозинството в парламента по отношение на правосъдната реформа от решението на Конституционния съд по въпроса дали министърът на правосъдието може да поиска предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор, което ще бъде оповестено утре, 8 февруари?

- Решението на Конституционния съд (КС) е важно, макар не и решаващо за смяната на главния прокурор. То е важно и за авторитета на самия КС, който е леко разклатен след последните публикации за зависимости на някои от конституционните съдии, които много ми се иска да не са верни, защото доверието към съда е изключително важно за обществото.

Разбира се, положително решение на Конституционния съд би дало възможност на министъра на правосъдието да упражни това свое право, като повдигне още веднъж дебата за ефективността в работата на главния прокурор, неговите нарушения на служебните задължения и за действията му, уронващи престижа на съдебната власт, какъвто дебат така и не се състоя във ВСС при предишния опит да се поиска предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор от министър Стоилов. Този дебат и резултатът от него ще е важен както за обществото, така и за членовете на Висшия съдебен съвет, защото ще покаже моралните принципи на всеки от тях. След една такава процедура мнозинството в Парламента ще има повод да изрази отношение не само към работата на главния прокурор, чиято оставка вече поиска от най-високата трибуна в държавата, но и към членовете на ВСС.

- Планирате ли предсрочно освобождаване на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, преди да бъде открита процедурата за избор на нов състав на този орган през април тази година?

- Персоналната смяна на членовете на ВСС, преди изтичане на мандата им, е много тежка процедура и с оглед на късото време е трудно да прогнозирам дали е възможно да се случи, но това не е причина да скръстим ръце и да чакаме края на мандата. Със сигурност ще използваме всяка законова възможност не само за персонални, но и за функционални и структурни промени във Висшия съдебен съвет чрез законодателни промени в ЗСВ, свързани с изпълнение на препоръките на Венецианската комисия относно начина на вземане на решения от Пленума на ВСС, а в по-дългосрочен план и чрез конституционни промени.

- Ако обаче главният прокурор освободи по една или друга причина поста си преди това да е направил настоящият състав на Висшия съдебен съвет, според Вас има ли риск за довиждане" те да нанесат своята последна, с тежки последици щета, избирайки за нов главен прокурор "двойник" на сегашния и предшествениците му?

- Разбира се, всякакви сценарии са възможни, но следва да имаме предвид, че със сигурност следващият избор на главен прокурор няма да бъде „надбягване с един кон“, тъй като настоящият министър на правосъдието няма да остане безучастен като министър Кирилов при избора на Иван Гешев, въпреки призивите на обществеността. На второ място трябва да се има предвид и ролята на президента да издаде или не Указ за назначаване на избрания кандидат и не на последно място, волята на гражданското общество, което мисля, че не би допуснало за втори път да му бъде наложен политически зависим главен прокурор.

- Работи ли се и в посока нови процедурни правила за избор на главен прокурор на Република България и ако да - то в каква посока е съдържанието им?

- Процедурните правила за избор на главен прокурор са разписани в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в съответствие с него се приемат от Пленума на ВСС преди избора. Разбира се, може да се помисли за усъвършенстване и промяна на тези правила, както и на законовите изисквания към кандидатите за главен прокурор, но като че ли към този момент се оказва по-важно кой прилага тези правила и преценява кандидатите, независимо колко високи са изискванията. По-радикални промени в правилата задължително минават през конституционни промени и трябва да бъдат внимателно обмислени и обсъдени с конституционалисти, като предложенията се разискват в новосъздадената парламентарна Временна комисия за промяна на Конституцията.

- "Продължаваме промяната", в това число не само парламентарната група, но и представителите Ви в изпълнителната власт, силно застъпвате идеята за реформа на КПКОНПИ, на която да се вменят разследващи функции и така променен органът да е инструмент за борба с корупцията. Как обаче този орган може да е ефективен максимално, при положение, че в чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България се казва, че прокуратурата ръководи разследването? Може би го подготвяте за работа след реформата в прокуратурата, която сега е крайно неефективна според общественото мнение?

- Реформата на КПКОНПИ, която е отчайващо неефективна в този си вид и при настоящото си ръководство и по никакъв начин не отговаря на обществения интерес за борба с корупцията, е неотложна задача на управлението, особено за нас от „Продължаваме промяната“, които сме идентифицирали корупцията като най-голямата спирачка на проспериращото развитие на България. В никакъв случай разследващите функции на новата Антикорупционна комисия няма да изземват функциите на прокуратурата, която единствена има по Конституция правото да повдига обвинения пред съда, както и да ръководи разследването. Целта на възлагането на разследващи функции на новия антикорупционен орган е той да събира годни за пред съда доказателства, а не както досега просто да сигнализира прокуратурата и да чака тя да реагира на този сигнал. За да преодолеем евентуална безучастност от страна на прокуратурата ще предоставим на Антикорупционната комисия правото да обжалва пред съда отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства и да повдига обвинения, въз основа на събраните от комисията доказателства. Разбира се, реформата на прокуратурата трябва да върви паралелно с тази на КПКОНПИ, за да е ефективна борбата с корупцията.

- Обмисляна ли е идеята чрез промени в Закона за съдебната власт (чл. 230) да се възстанови автоматичното временно отстраняване на магистрат, в това число и със статут на главен прокурор, когато срещу него се води разследване, и като допълнения към първата промяна в Наказателно-процесуалния кодекс да се осигури възможност разследванията срещу магистрати, в това число и със статут на главен прокурор, да се водят от разследващи полицаи, определени от министъра на вътрешните работи?

- Чл.230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в настоящата си редакция предвижда процедура, която не може практически да бъде използвана за временното отстраняване на главния прокурор, защото самият той би следвало да внесе предложението за това във Висшия съдебен съвет. Това от своя страна би възпрепятствало всякакви опити той да бъде разследван, особено от друг прокурор, докато главният прокурор продължава да изпълнява функциите си. Поради тази причина този текст следва да бъде променен, за да се въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, каквито са и препоръките на Венецианската комисия. Въпрос на детайлно обсъждане е кой да ръководи разследването на главния прокурор и кои да са лицата, извършващи на практика това разследване.

- В качеството Ви на председател на Комисията по конституционни и правни въпроси, доволен ли сте от работата ѝ до този момент като съдържание и скорост?

- Комисията по конституционни и правни въпроси е съставена от най-добрите юристи от всички парламентарни групи и за мен е истинска чест да я председателствам. Дебатите, които се водят в комисията, са на високо професионално ниво, динамични, но без нарушаване на добрия тон, с приемливата доза политика, разбира се, и това води до ефективност в работата ни до този момент. Смело мога да кажа, че сме провели най-много заседания от всички комисии в Народното събрание и сме разгледали най-много проекти за закони и решения. Разбира се, важните за обществото и тежки като дебати и отговорност проектозакони тепърва предстоят да влязат за разглеждане и те ще са проверка за ефективността на комисията.

- В какъв срок гражданите да очакват ключовите законопроекти, касаещи правосъдната реформа, да бъдат гласувани в комисията, а след това придвижени и за гласуване в пленарна зала от всички народни представители?

- Законотворчеството и законодателният процес изискват време и всички ние трябва да приемем този факт. Правосъдната реформа е най-дълго говорената и най-малко реализираната през годините и за първи път от много години имаме мнозинство, решено да я реализира и работещо ежедневно върху законопроектите, с които ще се осъществят промените. Първите стъпки вече са направени. Преди няколко дни създадохме Временна комисия за промени в Конституцията. Първите изменения на ЗСВ, с които се закриват Специализираните съдилища и съответните им прокуратури са в процес на обществено обсъждане и след около седмица ще влязат в Народното събрание и ще се обсъдят на първо гласуване в Комисията по конституционни и правни въпроси. Очаквам много скоро да ги последват и законопроектите за преструктуриране на КПКОНПИ. Предстоят ни процедури по избор на двама конституционни съдии и членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Що се отнася до придвижването им в комисията и в пленарна зала, вярвам, че няма да има забавяне и законите ще се приемат, съгласно процедурите и предвидените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокове, при спазване на всички изисквания за обществено обсъждане и изслушване становищата на всички заинтересовани страни. Реформата е в ход, трудното тепърва предстои, но имаме силите и волята да извървим пътя докрай, за да върнем вярата на хората в справедливостта на нашето правосъдие.