Съдийската колегия във Висшия съдебен съвет вчера отказа да възстанови Лозан Панов като съдия във Върховния административен съд. В крайна сметка обаче на извънредно заседание днес прецени Панов да бъде възстановен във ВАС, където бе съдия до 2015 година преди избирането си за председател на Върховния касационен съд.
След края на мандата му като председател на Върховния касационен съд - тоест 10 февруари, когато в длъжност встъпва новоизбраният председател съдия Галина Захарова, желанието на Панов бе именно да се върне във ВАС. Желание, чието изпълнение законът предполага, посочи адв. Камен Добрев, който реагира с публикация по въпроса във Facebook.
По темата и с поглед в по-голямата картина - защо настоящият състав на ВСС има нужда от спешна смяна, от ФАКТИ разговаряхме с адв. Камен Добрев.
- Адв. Добрев, какво предполага законът в хипотезата със съдия Панов - трябва ли той да бъде възстановен във ВАС без особени обсъждания и възможно ли е отказът вчера да е опит за отмъщение към него?
- Oтмина извънредното заседание на съдийската колегия на ВСС по обсъжданото искане на съдия Лозан Панов. С осем гласа “за” се прие той да бъде върнат след прекратяване на мандата му като съдия във ВАС. Един логичен и законосъобразен изход от ситуацията.
Разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от Закона за съдебната власт е ясна: освободеният от длъжността административен ръководител има две възможности – да избере дали да бъде възстановен на работа на мястото, където е заемал длъжност преди избора си като ръководител, или на длъжност, равна по степен в друг орган на съдебната власт. С упорството си от вчера да не зачете желанието на Лозан Панов да бъде върнат като съдия във ВАС, ВСС за пореден път ясно показа, че е политически зависим орган.
Действията на Съвета са intuitu personae (б.р. “с оглед на личността”). Те имат за цел да накажат и унижат съдия Панов за позициите му през годините. Без каквито и да съображения по същество, без тълкуване на законовите разпоредби, които са ясни и недвусмислени, с напълно неотносими съображения, мнозинството от съдийската колегия постави под въпрос не само спазването на закона, но и спазването на Конституцията на република България и предвидената в чл. 129, ал. 3 от нея несменяемост на съдията.
Как и на какво основание съдийската колегия щеше да мотивира отказа си да зачете желанието на съдия Панов, ако го бе гласувал днес? И това, забележете, става на фона на действащите законови разпоредби в Закона за съдебната власт, предвиждащи остро критикуваните кариерни бонуси за всички останали членове на ВСС и за членовете на Инспектората - след прекратяване на мандата им, в нарушение на всякакво конкурсно начало, те могат да бъдат повишавани и назначавани с една степен по-висока от заемана преди избора им задето са били членове на ВСС и на Инспектората и са следвали правилната линия на поведение, поддържали са статуквото. Апаратчици, възнаграждавани заради своята сервилност.
В същото време съдия Панов иска не да бъде повишаван, а да бъде възстановен като съдия там, откъдето е дошъл. И няма нищо по-логично от това. Съдия Панов е административен съдия от 2004 година, първи административен ръководител на Административен съд София-град, автор на статии и книга за административното правораздаване. Къде другаде да бъде възстановен, ако не във Върховния административен съд, откъдето дойде, за да оглави ВКС?
- Можем ли да приемем това първоначално намерение на Съдийската колегия като самостоятелен аргумент за прекратяването мандата на този ВСС?
- Мнозинството във ВСС - и прокурорската, и съдийската колегия, отдавна са загубили каквото и да е доверие. Делегитимират органа. Когато не представляваш интересите на съсловието, когато си обект на непрестанен антагонизъм, когато си се провалил в опита за реформа на съдебната карта, когато противопоставяш с актовете си и с двойния аршин едни магистрати на други, когато непрестанно вземаш политически повлияни решения, когато злепоставяш и дискредитираш, няма нищо по-логично освен да освободиш поста, който заемаш. Тези хора не могат да бъдат лицето на съдебната ни система и е обидно, че българските магистрати, а и цялата правна общност ги търпим. Обсъждането от вчера е поредното доказателство за тези заключения и аргумент в подкрепа на искането за прекратяване мандата на този състав на ВСС.
- Можем ли да отчетем като позитив факта, че след реакциите вчера все пак беше взето днешното решение съдия Панов да се върне във ВАС?
- Да, позитив е. Съдийската колегия нямаше възможност за друг ход, освен съобразения със закона и днес взе правилното решение. След като вчера се качи протоколът от обсъждането и няколко електронни медии отразиха откровенията на Кояджиков, Магдалинчев и Чолаков, като че ли тези хора придобиха някакъв свян. И днес първите двама се изпокриха, бяха неоткриваеми, търсеха ги безуспешно да се появят на заседанието. Единият се бил заключил в кабинета си, а другият си изключил телефона. Георги Чолаков пък и да присъстваше на онлайн заседанието, този път не посмя да възрази, не каза нищо в защита на тезата си от вчера и гласува “за”. Представяте ли си? И това е лицето на ВСС? Магдалинчев представлява Съвета. А Чолаков е председател на ВАС. Но медийната реакция не трябва да е единствена. Ако у нас съществуваше правна общност – хора, за които правото не е просто начин да се препитават, а кауза и призвание, трябваше да има остра и мигновена реакция по този, а и по много други случаи назад във времето. На адвокатското съсловие, например. На Висшия адвокатски съвет, на адвокатските колегии. Не ни ли интересува как се администрира съдебната система, какви лица и с какви качества са членове на ВСС и какви решения се вземат там, кой и как представлява в този Съвет адвокатите и интересите ни? Защо и докога ще търпим това?
- Вчера излезе и решението на Конституционния съд, че министърът на правосъдието може да иска прекратяване мандата на главния прокурор. Едно такова искане обаче ще се разглежда и гласува от ВСС. Мислите ли, че преди отстраняване на Иван Гешев е редно да се мисли за нов състав на ВСС?
- Решението на Конституционния съд от вчера е логично. Питането по такъв въпрос не бе. И на 10 души неюристи да зададеш този казус, който включва тълкуване на две разпоредби от закона, от които едната препраща към другата, ще отговорят, че: „Да, министърът има правомощие да иска предсрочното освобождаване на главния прокурор“. Единодушното решение на КС е поредният шамар за ВСС. Да отправяш питане до Конституционния съд е привилегия. Да занимаваш тези хора с подобни въпроси е обидно. За тях, за питащите, за всички ни. И е скъпо удоволствие.
Последствията се изразяват в това, че следва, според мен, да се възобнови съдебното производство пред ВАС, образувано по жалби на министъра на правосъдието Янаки Стоилов и на гражданско сдружение “БОЕЦ” срещу решението на ВСС, с което се остави без разглеждане като недопустимо внесеното от министъра искане за отстраняване на Иван Гешев. Сега ще трябва да чакаме ВАС да се произнесе по това решение, за да се възобнови самото производство пред ВСС. И отново да се влезе в дебат, но вече по същество по въпроса дали поведението на Гешев дава основание за предсрочното му освобождаване от поста. Което, само по себе си, не изключва възможността настоящият министър на правосъдието да допълни това искане или да внесе ново – с нови съображения.
На мнение съм, че този състав на ВСС не би могъл да отстрани Гешев от поста, каквито и доказателства да му се представят. И той го е доказал във времето.
- Бави ли се правосъдната реформа според Вас?
- Когато говорим за съдебна реформа, трябва да сме честни и да си даваме сметка откъде тръгваме. И да не си правим илюзии, че задълбочени промени могат да се случат веднага, за седмица, за месец. Говорим не за години, а за десетилетия на отрицателен подбор. Хора, морално напълно непригодни за постовете си, които не заради професионалните си качества, а заради своята сервилност са се изкачили по стълбата на съдебната йерархия и стават административни ръководители в съдилища и членове на съдебния парламент. Апаратчици, лишени от всякакво усещане за чест и достойнство, възпитавани и отгледани в дух на подчинение, те дължат своите постове на послушанието си. Те ще оказват непрестанна съпротива отвътре и опитите никак няма да са лесни.
От друга страна, на страната на реформаторите трябва да се привлекат онези, които заради тези политики са се обидили и фрустрирали - честните и достойните магистрати.
Ще има погрешни решения, колебания и това е неизбежно. Но посоката е правилна. И ние трябва да окуражаваме политиците, заели се с тази нелека задача. Отмяна на специализираното правосъдие е първата и задължителна стъпка. Тази година предстои избор на нов състав на Инспектората към ВСС и нов състав на ВСС. Новите лица там могат да променят изцяло облика на съдебната система. Биха могли да отстранят и Гешев от поста. При дадените вече политически заявки, при тези нови политически реалности в Народното събрание, напълно е възможно да се случи част от така жадуваното преобразяване, от реформата, която така дълго чакаме.
Гражданският контрол и натискът обаче не трябва да стихват. Ще наблюдаваме внимателно кои лица и с какви аргументи от партиите се предлагат за членове на новия ВСС. Не трябва да се губи фокусът. Не трябва да се позволява на политиците да изместват тази тема, по никакъв начин. Никоя друга тема не е по-важна за нас като общество, както тази за правосъдната реформа. Успеем ли там, ще успеем навсякъде другаде.