"Управляващите в предизборните си кампании обещаваха бърза съдебна реформа, която да доведе до реална борба с корупцията и с престъпността, като се твърдеше и се даваха уверения на гражданите, че имат готови законопроекти по всички теми. Виждаме обаче, че реално това не е така".
Това посочи в интервю за ФАКТИ адв. Методи Лалов, независим общински съветник в Столичния общински съвет и бивш съдия.
"Конституционното мнозинство изисква 160 депутати, а управляващите имат малко над 130. От останалите политически сили - ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, няма такава, която да подкрепи съществена конституционна реформа", смята той.
Според него за реформата в правосъдието "трябва да се работи интензивно и решително, компетентно и задълбочено".
"Една година е абсолютно обозрим и реалистичен срок, който е едновременно бърз, но дава и достатъчно време да се разгледат всички аспекти адекватно. В противен случай ще се връщаме и ще поправяме върху поправеното, ще стане като ремонтите на Фандъкова в Столична община. Това не бива да се случва.", категоричен бе някогашният съдия.
Целия разговор с Методи Лалов за темповете на съдебната реформа у нас четете в следващите редове:
- Адв. Лалов, на Моника Маковей принадлежи тезата, че при разследване на политическата корупция трябва да се действа бързо, да не се губи време, да се работи с кураж, да се говори по-малко. Смятате ли, че действията у нас са такива?
- Потвърждавам тези думи на г-жа Маковей, защото борбата с престъпността, а също и конституционните промени, изискват решителни действия. “Бързо” обаче е дума, с която трябва да се внимава. Съществените реформи трябва да се правят обмислено и задълбочено.
Противоречието тук е, че управляващите в предизборните си кампании обещаваха бърза съдебна реформа, която да доведе до реална борба с корупцията и с престъпността, като се твърдеше и се даваха уверения на гражданите, че имат готови законопроекти по всички теми. Виждаме обаче, че реално това не е така. Оправданието е, че понеже става въпрос за коалиция, в коалицията трябва да се стиковат определени противоречиви позиции. В някаква степен това е вярно, но пък затова имаше коалиционно споразумение. Бързината по-скоро изостава.
Оказва се, че за много от нещата управляващите - и от четирите партии в коалицията, нямат готовност. Заявяваше се, че това са партии, които години наред работят в сектор правосъдие, имат готови решения. Струва ми се, че сега се действа на парче. Действителността е такава. По-добре е обаче да се забавим с половин, с една година, но да свършим работата задълбочено, вместо да имаме бързи, но некачествени решения, които да бъдат атакувани и едно по едно да падат в Конституционния съд. Това би ни върнало в изходна позиция и би дало аргументи на бившите управляващи от ГЕРБ и ДПС, че не сме способни да направим съществена промяна.
- Споменахте конституционните промени, които са необходими. Смятате ли, че в настоящия парламент може да бъде събрано конституционно мнозинство?
- Нямам основание да смятам, че това е възможно. Конституционното мнозинство изисква 160 депутати, а управляващите имат малко над 130. От останалите политически сили - ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, няма такава, която да подкрепи съществена конституционна реформа. Техните избиратели бяха достатъчно мобилизирани и ги избраха именно заради противопоставянето на една бъдеща промяна. Няма нужда да им се доказват, като участват с управляващите в тази промяна. Напротив - ще има противопоставяне. Конституционна реформа от този парламент аз не очаквам и нямам основание да очаквам.
- Какво може да се направи в такъв случай? Вие сте юрист с дълъг опит, какъв съвет бихте дали?
- Няма да се отклоня много от заявките - ясно е, че трябва промяна в КПКОНПИ. Такава може да се направи с обикновено мнозинство, заявява се, ще видим колко задълбочена и ефективна ще бъде тя. Със сигурност следващата стъпка е промяна в Закона за съдебната власт - както по отношение на статута на Висшия съдебен съвет, така и по отношение атестиране на съдии, на кадровите въпроси на съдиите.
Имайте предвид, че реалната съдебна реформа не е само борбата с корупцията, с главния прокурор, подвеждането му под отчетност и отговорност. Не искам да отклонявам фокуса - разбира се, че статутът на главния прокурор трябва да бъде на първо място. Съдебната реформа обаче е нещо много по-задълбочено. Ако отидете в съдилищата ще видите проблеми от гишето до съдебната зала.
Десетки дела се насрочват за един и същи час, адвокатите и страните чакат, срещат се със съдии, които не проумяват своята функция, съдии, които се държат грубо, лошо, прибързано. “Няма какво да ни казвате” - казват на страните и на адвокатите - “Ние познаваме казуса, давайте накратко”, без да разбират колко е важно гражданинът и адвокатът да могат да изложат тезата си. След това чакаме решения с месеци, с години. Получаваме незадълбочени решения. Тази система няма механизъм, който да вижда тези проблеми, да ги оценява и да ги отстранява, да наказва тези, които умишлено имат такова поведение, да стимулира останалите, които работят законосъобразно и етично, да предлага решения. В момента няма нищо подобно - електронното правосъдие е абсолютна химера. Това, че в условията на пандемията се изпращат имейли между гражданите, адвокатите и съдилищата, което преди не се случваше, е нищо. Случайното разпределение на дела - хората продължават да имат усещането, че това разпределение не е честно, продължава в колективните състави на случаен принцип да се определя само един докладчик, а всички останали със заповеди на административните ръководители.
Това са реални проблеми, с които гражданите и бизнесът се сблъскват ежедневно. Има и ред, ред други. Управляващите ги чака изключително много работа. Знам, че ако в предизборна кампания кажете на избирателя: “Имаме работа за години напред и няма да стане за два-три месеца”, може би няма да ви изберат, но това е честният подход. Днес ще се срещнат с неодобрение и с въпроси: “Какво стана? Защо се бавите? Нали обещавахте, че знаете и можете да го направите бързо?”. Нито знаят, нито могат, нито е възможно да се направи съдебна реформа чак толкова бързо.
- Излезе решението на Конституционния съд, че министърът на правосъдието има право да иска от Висшия съдебен съвет предсрочното освобождаване на главния прокурор. При едно следващо искане, според Вас ВСС ще уважи ли иска?
- Това решение беше абсолютно очаквано както от мен, така и от по-голямата част от юридическата общност, тъй като то провъзгласи един очевиден принцип - че една власт възпира друга власт и я контролира. Правомощието на министъра на правосъдието да поиска отстраняване на главния прокурор заради допуснати съществени пропуски в работата или заради уронване престижа на съдебната власт е абсолютно адекватно и като конституционна разпоредба, и като очакване. Няма нищо сложно и нищо опасно.
Какво обаче очаквам да се случи на практика - този ВСС доказа, че е абсолютна марионетка на Гешев и на задкулисието. Мнозинството от членовете във ВСС избра Гешев под диктата на Борисов и Цацаров. Тези хора няма да махнат Гешев от принципни съображения. Ако някой от тях гласува срещу него, това ще бъде отново по разпореждане на задкулисието. Тези хора не се съобразяват нито със закона, нито със обществените очаквания в рамките на закона. Интересува ги единствено изпълнение на поръченията, за които бяха пратени във ВСС. Представителите на БСП, на ГЕРБ, на ДПС, на ВМРО, на “Атака” във ВСС също гласуваха за Гешев, избраха го безапелационно, бранеха го през всички тези години. Това, че министърът ще внесе предложение е само част от процедурата. Не очаквам този ВСС, особено в края на мандата си, да отстрани Гешев, въпреки че има очевидно основания за това. Тези хора или ще бавят развитието на процедурата, докато изтече мандатът им, или просто отново ще откажат да разглеждат иска.
Хубавото е, че тяхното решение подлежи на съдебен контрол и, въпреки че и съдът е доста проникнат от влияния, все пак там има шанс за законосъобразно развитие на едно дисциплинарно обвинение срещу главния прокурор.
- Какво може да направи съдът при такова развитие?
- Ако намери, че ВСС не е приел очевидни факти, които са основания за отстраняване на Гешев, съдът може да иска ново разглеждане от ВСС. Може също да реши по същество, че са налице основанията за евентуално наказание на Гешев.
- ВАС е компетентният съд, нали така?
- Точно така, Върховният административен съд.
- Какво смятате за надеждите, че ако бъде упражнен натиск, главният прокурор и ВСС ще подадат оставки?
- Искането на оставка беше политически акт, насочен главно към обществото - с него се дава сигнал, че новите управляващи се разграничават от Гешев и искат неговото отстраняване. Оставката обаче е личен, доброволен акт. Едно е да я поискаш, друго е да я даде Гешев или ВСС. До този момент заявките са точно за обратното - че нито Гешев ще подаде оставка, нито членовете на ВСС имат намерение да подадат оставка, за да приключи мандатът им по-рано. Дори и всеки ден да искат оставка, това единствено заявява решителност, че управляващите се разграничават от Гешев и ВСС, нищо повече.
Не виждам никакви промяна в поведението нито на Гешев, нито на членовете на ВСС, от която промяна да следва извод, че ще подадат оставка. Това според мен няма да се случи, а реално няма и закога по отношение на ВСС, чийто мандат изтича скоро. За Гешев въпросът стои, защото са минали само две години от 7-годишния му мандат. Гешев обаче ще подаде оставка само ако така му бъде наредено. Това е човек, който няма свободна воля. Той не е сложен там да изпълнява закона и не му е дадена свобода да изпълнява закона. Той е сложен там по поръчение. Ако тези, които го избраха, му кажат, че вече е вреден и не върши работа, ще подаде оставка. Ако му кажат, че трябва да продължава да ги брани, няма да подаде оставка. На този етап той трябва да продължи да ги брани.
- Говорихме в началото на разговора за срокове. Виждайки как се развиват събитията, в какви срокове виждате да започне промяната в съдебната система?
- Вече имаме първите законопроекти за Антикорупционната комисия - КПКОНПИ. Заявките са, че в следващите един-два месеца ще видим и следващите законопроекти. Реалистично е до края на тази година да сме наясно какво ще правят управляващите, какви законопроекти са внесени.
Предупреждавам обществото - нека да изискаме да видим законопроектите бързо на масата, но да изискаме и задълбочен дебат, с ангажиране на юридическата общност, на академичната общност, на адвокатурата, на магистратите. Не може 5-6 или 20 човека да си мислят, че познават всички аспекти на съдебната дейност и че могат да направят нещо смислено. Основите на съдебната дейност са заложени преди стотици години, тя е толкова комплексна и сложна, че ако няколко човека си мислят, че събирайки се в една стая, могат да обхванат всички нейни аспекти, много се лъжат. Това не означава разводняване в кръгли маси и безкрайни обсъждания, а интензивна работа - ако трябва през ден, всеки ден, денонощно, този път трябва да се измине. Трябва да се вслушат в мненията от юридическата общност и мненията на граждани, дори и да не са юристи.
- Към кого е отправен този апел?
- Този апел е отправен и към правителството като цяло, и към Министерството на правосъдието като ресорно министерство. Отправен е и към народните представители от управляващото мнозинство. Не може да решават тежки проблеми, които очевидно създават изключително противопоставяне в обществото, за месец или два. Не може. Истината е, че реформа в рамките на година е реформа в кратък и бърз срок. Това е реформа, която трябва да промени цялостното функциониране на съдебната система. Една година е абсолютно обозрим и реалистичен срок, който е едновременно бърз, но дава и достатъчно време да се разгледат всички аспекти адекватно. В противен случай ще се връщаме и ще поправяме върху поправеното, ще стане като ремонтите на Фандъкова в Столична община. Това не бива да се случва. Ако Конституционният съд обяви части от съдебната реформа за противоконституционни, ще обезкуражим гражданите и ще дадем хляб на ГЕРБ и ДПС, че новите управляващи са некадърни и не могат да направят промяната. Трябва да се работи интензивно и решително, компетентно и задълбочено, за да не се връщаме назад. В противен случай ретроградните сили ще вземат реванш.