Наемници, кибератаки, дезинформация - Русия използва всевъзможни методи за война срещу Украйна. Целта е да разсипе украинската икономика, която върви нагоре. И най-вече да върне страната в руската сфера на влияние.
Само през тази седмица в Украйна бяха извършени кибератаки срещу военното министерство и двете на-големи банки в страната – ПриватБанк и Ощадбанк. Временно клиентите на двата кредитни института не можеха да използват картите си, не функционираше и онлайн банкирането.
Този списък може да бъде продължен с други активности в рамките на хибридната война, която Русия от 8 години води срещу Украйна. „При хибридното водене на война особено важни са невоенните цели“, казва по този повод Маргарете Клайн от берлинската фондация „Наука и политика“. Тя допълва, че целта на хибридната война не е военното превземане на територия, а осигуряването на влияние.
Богат инструментариум
Военната демонстрация на сила, като сегашното струпване на войски, учението в Беларус, обявяването в точно определен момент на започнало изтегляне на войски – всичко това са елементи от един богат инструментариум. А руският президент Путин е майстор на тази тактика, добавя Клайн.
На фона на всичко това хората в Киев изглеждат изненадващо спокойни. Изглежда те са свикнали с хибридните атаки срещу страната им. Защото тази ситуация продължава вече осем години – от „Оранжевата революция“ до днес. "Това е стратегия на изтощаването, която да постави Украйна под вътрешнополитически натиск, с крайната цел тя да бъде върната дългосрочно в руската орбита“, казва Клайн. Друга възможна цел е Западът да се умори от проблемите с Украйна и да изгуби интерес, допълва тя. Освен това хибридните атаки целят да представят американското ръководство като параноично.
„Да вземем например съобщението за започнало изтегляне на руските войски, което дойде точно в момента, в който германският канцлер Шолц беше в Москва. Досега обаче няма никакви признаци за мащабно изтегляне на руската армия, включително и на частите, прехвърлени от Сибир и Далечния Изток. Вместо това оттеглят само подразделения, които много бързо могат отново да бъдат върнати по местата им“, казва анализаторката.
Дрънкането на оръжие не остава без последици за Украйна. Така например украинската национална авиокомпания "Ukraine International“ загуби временно застраховката си и обяви, че премества самолетите си на сигурно място в чужбина. А правителството е принудено да обмисля създаването на осигурителен фонд за авиокомпанията за над половин милиард евро.
Прозападният курс на Украйна се подкрепя икономически от Запада и най-вече от ЕС. Затова и една от целите на Путин е чрез хибридни атаки да се нанесе удар по икономиката на Украйна, посочва Маргарете Клайн. Кремъл не се стреми към създаването на „буфер за сигурност“ между Русия и източноевропейските членки на НАТО, а по-скоро иска окончателно да спре Украйна по нейния път към Запада. "Чрез хибридната война трябва да бъде създадена нестабилност, която да уплаши и инвеститорите“, казва още експертката.
Бързо възстановяване
А по своя западен път на развитие Украйна стои изненадващо добре в икономическо отношение. Само за една година търговският баланс с Германия се е възстановил почти напълно след пандемичната 2020 година, достигайки предишното ниво от 7,7 милиарда евро. „Затвърждава се убеждението, че страната може да се справя и сама“, казва по този повод председателят на Германско-украинската търговска камара Александър Маркус. Що се отнася до руската хибридна война, той не вярва тя да успее. „В страната виждам много млади хора, които искат да постигнат нещо“, казва той.
При това положение става още по-ясно защо Русия яростно засилва хибридните си действия. В Кремъл очевидно забелязват проевропейските успехи в Украйна. В Москва знаят, че Украйна няма още утре да бъде приета в НАТО, а чак, когато страната се подготви достатъчно добре. Само че, както каза и самият Путин: „За нас тогава може да е вече твърде късно.“