С войната, която Русия започна в Украйна, Кремъл доведе до забележителен резултат – извади Европа от летаргия, която продължи над три десетилетия.
След края на Студената война и колапса на Съветския съюз Старият континент остана удобно сгушен под ядрения чадър на САЩ и неглижираше отбранителния си капацитет.
Но Путин сложи край на това със „специалната“ си операция срещу Украйна. Само за няколко месеца Кремъл успя да предизвика преодоляване на вътрешното разделение в Европа, а и в евроатлантическите отношения. Когато щедро разпространяваните кадри на безкрайни колони руски танкове и зъзнещи в укрития украинци започнаха да обикалят света, стана ясно, че егоизмът в политически план трябва да отстъпи. Реалността принуди редица гледащи „с любов“ на Путин държавници да го поставят „в ъгъла“. Дори и „верните“ на Кремъл хора като чешкия президент Милош Земан или унгарския премиер Виктор Орбан, макар и с нежелание, отстъпиха пред идващата откъм Москва студената реалност. Стигна се дори дотам, че у „мило“ отнасящата се към Путин лидерка на френските националисти Марин Льо Пен, се изпари желанието да промотира тези си чувства, посочи "Политико".
И все пак най-забележима е в голяма степен неочаквана промяната в германската политика.
Често описван като предсказуем и "роботизиран", канцлерът на Германия Олаф Шолц се окуражи след нахлуването на Русия в Украйна, разбивайки политическите табута, за да насочи Германия към "нова ера", която може да промени ролята ѝ на световната сцена.
Само допреди няколко седмици германските медии открито питаха "къде е Шолц?", упреквайки социалдемократа в липса на лидерство по належащи въпроси като пандемията от коронавирус и влошаващата се криза в Украйна.
Но нападението на Москва над Украйна миналата седмица подтикна канцлера към действие, чиято кулминация бе речта, която коментаторите нарекоха "историческа".
Шолц, който е на поста си едва от три месеца, говори с необичайна яснота, когато представи редица промени в отбраната и външната политика, които обещават да преобърнат десетилетното нежелание на Германия да се захване с промяна в политиката си по отношение на Бундесвера.
"Украинската криза промени канцлера. А сега той променя и нашата страна", констатира най-продаваният в Германия вестник „Билд“.
Обръщайки се към извънредна парламентарна сесия, Шолц заяви пред нацията, че "сега се намираме в нова ера".
В страна, преследвана от следвоенна вина, Шолц увери германците, че са "от правилната страна на историята" като съюзници на Украйна.
Сред най-значимите изявления беше обещанието само през тази година да бъдат отделени 100 млрд. евро за модернизиране на хронично недофинансираната армия.
Шолц също така заяви, че най-голямата икономика в Европа ще се ангажира да отделя годишно повече от два процента от брутния вътрешен продукт на Германия за отбрана, надхвърляйки дори целта на НАТО.
По-рано коалиционното му правителство вече отмени забраната за изпращане на оръжия в Украйна и блокира пускането в експлоатация на газопровода "Северен поток 2" между Германия и Русия, който по времето на Меркел упорито беше защитаван като бизнесначинание.
Този ход донесе облекчение на САЩ и европейските партньори, които бяха започнали да поставят под съмнение решимостта на Берлин да се противопостави на Москва.
Някои наблюдатели изказват предположения, че може би не е случайно, че руският президент Владимир Путин е определил момента на нахлуването след напускането на канцлера-ветеран Ангела Меркел. Да не забравяме също, че в Пекин имаше зимна олимпиада, станала повод стопанинът на Кремъл да се разходи до столицата на Поднебесната империя. Да „открадне шоуто“ на Китай с инвазия в Украйна, докато атлетите се надпреварваха в Пекин, беше изключено. А и нали заради олимпийските игри – като идея – в древността все пак е имало т. нар. олимпийско примирие, за да има спокойствие за състезанията?!
Путин беше изградил работни отношения с Меркел, основани на взаимно уважение и обща история на живот в бившата комунистическа Източна Германия.
Но ако е виждал – с удоволствие - слабост, докато новото правителство в Берлин стъпваше на крака, радикалните действия на Кремъл изглежда са активизирали не само Шолц, но и цялата нация, което се видя, след като повече от 100 000 души излязоха по улиците на Берлин, за да протестират срещу руската инвазия.
Списание „Шпигел“, което някога описа Шолц като "олицетворение на скуката в политиката", похвали канцлера, че е проявил "лидерство, което липсваше през последните седмици".
"Шолц, който често е риторично неясен, не остави съмнение за решителността си", написа „Шпигел“.
Но Шолц и преди е изненадвал наблюдателите.
Като министър на финансите на Меркел той спря заветната дългова спирачка на Германия, за да отпусне вълна от помощ при пандемия, и премина предишна червена линия, като подкрепи пакета за възстановяване на Европейския съюз, частично финансиран чрез съвместни заеми.
Но тези негови действия като че ли останаха незабелязани.
Само че се оказва, че „скучният“ Шолц е всъщност много твърд, последователен и е в състояние да взима решения, на каквито не беше способна неговата предшественичка Ангела Меркал.
Всъщност именно характерната му скука го доказва като надежден и му помогна да спечели парламентарните избори миналата година, като остана верен на прагматизъм, избягвайки гафовете, които сринаха съперниците му от партията на Зелените и от консервативния лагер на Меркел.
Сега той оглавява първата в историята на Германия тристранна коалиция, съставена от Социалдемократическата партия (ГСДП), Зелените и подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СвДП).
Политическият обрат на Шолц бележи повратна точка за неговата лявоцентристка партия ГСДП, която в миналото е подкрепяла тесните връзки с Русия.
Милитаристичната еуфория на Русия е "грубо събуждане", което принуди ГСДП "да изхвърли зад борда десетилетни убеждения", пише консервативният вестник „Франкфуртер Алгемайне“.
Критикуван за „беззъбата“ и безрезултатна визита в Москва, където разговаря с демонстриращия увереност Владимир Путин, Шолц промени на 26 февруари един от темелите в политиката на Германия – страната никога досега не е изпращала оръжия в конфликтни зони. Само че руската инвазия в Украйна беше оценена като епохален момент, който застрашава целия порядък в Европа след Втората световна война.
Всъщност Путин тласна Германия към рязка промяна в курса, след като Берлин се придържаше към първоначалната си позиция в продължение на седмици въпреки нарастващата руска заплаха и натиска от страна на съюзниците от ЕС и НАТО, настроенията в която диктува(ше) Вашингтон.
Поради това от собствените си складове германското правителство ще изпрати на Украйна 1000 противотанкови оръжия и 500 преносими зенитно-ракетни комплекси "Стингър". Правителството също така упълномощи Нидерландия да изпрати на Украйна 400 гранатомета и каза на Естония, че няма проблем да достави на Украйна оръдия, върху което наскоро постави ембарго.
Шолц също така се дистанцира от бившия канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер, чието близко приятелство с Путин и безгрижен живот в „горното ниво“ на руския бизнес се превърнаха в срам за партията.
В същото време новият път на Шолц бележи рязко скъсване с подхода на предшественика си, който поставяше бизнес интересите пред разширяващата се пропаст от недемократични промени в Русия.
Светкавичното негативно развитие на събитията ще предизвика поглед от друг ъгъл върху акцента, който Меркел постави върху търговията и диалога с Москва по време на четирите си мандата. И вероятно все повече хора ще започнат да си задават въпроса дали „Мамче“ (германците наричаха дълго време Меркел „Mutti“) наистина е била обективна в оценките си за Путин. А и дали наистина е била загрижена за бъдещето на „децата“ си – германските данъкоплатци.
Да, определено войната в Украйна ще промени Европа. А дали от нея ще има полза самата Русия, ще покаже бъдещето на Путин.