Очакваше се, но не така бързо. "Антирасиските" организации подхранвани от пипалата на Джордж Сорос започнаха да протестират. "Защо на бежанците от Украйна се дава убежище без затруднения и пречки? Защо им се дават документи, пари и храна, които на африканските бежанци се отказват? Защо Европа пъди "Черните", а посреща с отворени обятия "Белите" емигранти? В целия свят в момента се водят повече от 20 войни. Защо политиците и медиите на САЩ и Европа са се посветили изцяло на Украйна и са напълно безразлични към другите?"
Така наречените "борци" срещу расизма не виждат или направо са слепи, че протестите им от само себе си имат чисто расистко съдържание, защото в основата на упреците е обвинението, че "белите" предпочитат "белите", вместо цветнокожите. Именно това е определението за расизъм - упрек, който се позовава на расата или на цвета на кожата. Никой от тях не протестира, че палестинци бягащи от израелците намират убежище в Ливан и Йордания. Или афганистанците - в Пакистан.
В основата на все повече изразяващото се недоволство на малцинствата в "демократичните" страни срещу хората от европейски произход е движението Black Matter, което тръгна от американските университети през 2013 година, стигна своя връх с убийството на George Floyd, след което зарази Западна Европа. С невероятна бързина се спряха книги, които описваха или напомняха за времето на "Чичо Томовата колиба" или "Робинзон и Петкан дивака". В САЩ бяха съборени статуите на Томас Джеферсън и Христофор Колумб. Във всички игрални филми, дори и в рекламите, всеки втори или трети актьор е от африкански произход. До сега европейците отхвърляха американския модел на "квоти", под предлог, че не е расата, нито религията, които гарантира качеството. След съмнителния пожар на Парижката Света Богородица, който остана неизяснен, стотиците убийства във Франция, Германия, Англия и другаде от привърженици на Ислямска държава, в Европа започнаха отстъпки в името на "обществения мир". Лицемерието на управляващите преля етническите и религиозни различия, като предприе реформи целящи "уравновесяване" във всички сфери на обществото, между броя на жените и мъжете в управителните съвети. Наложени бяха 50% присъствие на жени в съответните парламенти. Оказа се обаче, че мъжете с женска наклонност и жените с мъжка чувствителност също имат право на представителност. Направени бяха отстъпки и в тази насока. По хлъзгавата пързалка за търсене на равнопоставеност много лесно се стигна до крайности, които никой не може да коригира. Например за една трета сексуално ориентирана група, която е е съставена от хора, които са между двете.
Най-болезнен е проблема с мюсюлманското малцинство. Коренно различно от европейската цивилизация, то дори не прави никакво усилие да се интегрира или асимилира. Така например в немския град Кьолн, официално бе разрешен звуковия призив за петъчна молитва, защото броят на мюсюлманите надхвърлял 10%! Същото явление се появи и в парижкото предградие Крей. За сега подобни искания се отнасят до определени малцинства. Има обаче квартали където европейците, или християните са на път да станат малцинство. В близко бъдеще ще трябва да започне борба и за техните права.
Западните управляващи се опитват да омаловажат значението на натиска за равновесие, толерантност и права между хората с различен произход и наклонности, докато учениците на Сорос дълбаят с успех чувството за виновност на бившите колониални империи и спомените от Кръстоносните походи. Само поляци и унгарци отхвърлят категорично всички намеци за подбор на расова или религиозна основа и отказват какъвто и да е спор по този въпрос.
Украинците са полуполяци. Тяхната драма може да се превърне в надежда за европейците, дори и прикрита с лицемерие - бежанците от Изток да се преселят завинаги на Запад.