"Анти белият" расизъм се надигна

Очакваше се, но не така бързо. "Антирасиските" организации подхранвани от пипалата на Джордж Сорос започнаха да протестират. "Защо на бежанците от Украйна се дава убежище без затруднения и пречки? Защо им се дават документи, пари и храна, които на африканските бежанци се отказват? Защо Европа пъди "Черните", а посреща с отворени обятия "Белите" емигранти? В целия свят в момента се водят повече от 20 войни. Защо политиците и медиите на САЩ и Европа са се посветили изцяло на Украйна и са напълно безразлични към другите?"

Така наречените "борци" срещу расизма не виждат или направо са слепи, че протестите им от само себе си имат чисто расистко съдържание, защото в основата на упреците е обвинението, че "белите" предпочитат "белите", вместо цветнокожите. Именно това е определението за расизъм - упрек, който се позовава на расата или на цвета на кожата. Никой от тях не протестира, че палестинци бягащи от израелците намират убежище в Ливан и Йордания. Или афганистанците - в Пакистан.

В основата на все повече изразяващото се недоволство на малцинствата в "демократичните" страни срещу хората от европейски произход е движението Black Matter, което тръгна от американските университети през 2013 година, стигна своя връх с убийството на George Floyd, след което зарази Западна Европа. С невероятна бързина се спряха книги, които описваха или напомняха за времето на "Чичо Томовата колиба" или "Робинзон и Петкан дивака". В САЩ бяха съборени статуите на Томас Джеферсън и Христофор Колумб. Във всички игрални филми, дори и в рекламите, всеки втори или трети актьор е от африкански произход. До сега европейците отхвърляха американския модел на "квоти", под предлог, че не е расата, нито религията, които гарантира качеството. След съмнителния пожар на Парижката Света Богородица, който остана неизяснен, стотиците убийства във Франция, Германия, Англия и другаде от привърженици на Ислямска държава, в Европа започнаха отстъпки в името на "обществения мир". Лицемерието на управляващите преля етническите и религиозни различия, като предприе реформи целящи "уравновесяване" във всички сфери на обществото, между броя на жените и мъжете в управителните съвети. Наложени бяха 50% присъствие на жени в съответните парламенти. Оказа се обаче, че мъжете с женска наклонност и жените с мъжка чувствителност също имат право на представителност. Направени бяха отстъпки и в тази насока. По хлъзгавата пързалка за търсене на равнопоставеност много лесно се стигна до крайности, които никой не може да коригира. Например за една трета сексуално ориентирана група, която е е съставена от хора, които са между двете.

Най-болезнен е проблема с мюсюлманското малцинство. Коренно различно от европейската цивилизация, то дори не прави никакво усилие да се интегрира или асимилира. Така например в немския град Кьолн, официално бе разрешен звуковия призив за петъчна молитва, защото броят на мюсюлманите надхвърлял 10%! Същото явление се появи и в парижкото предградие Крей. За сега подобни искания се отнасят до определени малцинства. Има обаче квартали където европейците, или християните са на път да станат малцинство. В близко бъдеще ще трябва да започне борба и за техните права.

Западните управляващи се опитват да омаловажат значението на натиска за равновесие, толерантност и права между хората с различен произход и наклонности, докато учениците на Сорос дълбаят с успех чувството за виновност на бившите колониални империи и спомените от Кръстоносните походи. Само поляци и унгарци отхвърлят категорично всички намеци за подбор на расова или религиозна основа и отказват какъвто и да е спор по този въпрос.

Украинците са полуполяци. Тяхната драма може да се превърне в надежда за европейците, дори и прикрита с лицемерие - бежанците от Изток да се преселят завинаги на Запад.