От ФАКТИ проведохме втори разговор в рамките на две седмици с руски политически емигрант (б.р. нищо чудно да стане и поредица). И в този случай става въпрос за наш колега, напуснал родната си Русия заради репресии от страна на кремълския фашистки режим. Допълнението „фашистки“ го даде днес Александър Сотник, а преди седмица същото направи тогавашната ни събеседничка - Наталия Новожилова. Аз обикновено го определям като репресивен, кървав, тоталитарен, престъпен, но няма как да не се съглася с Наташа и Саша, че да, именно фашистки е.
А впрочем, самият факт, че разговарям с тях двамата (б.р. готов съм и за други такива събеседници) на драго сърце показва и доказва, че особено в моя случай няма никаква „русофобия“. Първо защото „фобия“ значи страх и няма общо със смисъла, който се влага от кремълските роби - той е за омраза, и второ защото ненавистта ми е насочена не към руснаците, а към убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите и несвободата. В същата ситуация като мен са милиарди хора по света.
И на който му харесва руската реалност такава, каквато я описа нашият днешен събеседник Александър Сотник - писател, журналист, общественик и защитник на Доброто, значи подкрепя убийствата, изнасилванията, кражбите, корупцията, репресиите, несвободата и е готов да извършва всички или някои от изредените гадости. Или най-малкото тихо да ги подкрепя, снишавайки се по български.
Повече за това, което прави Саша Сотник, ще научите - - - - - > тук.
Доколкото интервюто на медията ни с него, можете да го прочетете в следващите редове, където ще научите и повече за самия Александър.
- Г-н Сотник, да започнем с въпроса: какво Ви накара да заминете за Братислава и да останеш там досега, а да не сте Москва?
- Бях редактор на издателство, издавах книги със съвременна руска проза и въобще книги, но през 2012 г. осъзнах, че издателската и литературната ми дейност губят всякакъв смисъл, че в парадигмата на развиващия се фашизъм всичко е общо взето безсмислено: от творчеството до самия живот. И влязох в политическата журналистика. Бях политически активен човек и излязох на първите Маршове на дисидентите в Москва веднага след като започнаха да се провеждат през 2006 г. Но гражданската активност ми се стори недостатъчна и затова тогава започнах да снимам видео репортажи от опозиционни акции. Властите не ги харесаха толкова много и започнах да получавам заплахи. През 2018 г., когато нацистите стигнаха дотам да заплашват новородения ни син, аз и съпругата ми решихме да си тръгнем. Първоначално смятахме, че това е временна евакуация, но сега е ясно, че това не е така. Уточнявам, че първо заминахме за Литва, а след това се преместихме в Словакия. Разбира се, заплахите продължават да идват, защото все пак не съм спрял журналистическата си дейност. Казаха ми, че срещу мен са заведени тайно няколко наказателни дела. Лежат „под кърпата“ и само чакат завръщането ми в Русия. Ясно е обаче, че при сегашния режим пътуването ми до Руската федерация е невъзможно.
- По какъв начин в самата Русия се борехте с опасния за човечеството режим на Владимир Владимирович Путин?
- Към по-рано вече споменатото бих добавил, че не само отразявах събитията в „столичната опозиционна партия“, но и пътувах много из регионите на Русия. Например, когато се случи наводнението в Кримск (Краснодарска територия) през 2013 г., имаше много малко достоверна информация за случилата се там трагедия и причините за нея. По молба на публиката с оператора Д. Мелехин отидохме в Кримск и заснехме голям материал - 52 минути, с изчерпателна информация за случилото се. Нашият канал също така говори за народните вълнения в Пугачов и Новохоперск. Обобщено, като журналист се опитах да запълня информационната празнина, създадена от цензурираните медии. Всичко е цензурирано в Русия, от много дълго време. През 2014 г., между другото, посетих Крим точно в дните на „референдума“, за който разказах в публицистичния филм „Украински дневник“.
Както е ясно, дейността ми винаги е срещала съпротива от страна на властите. Бях задържан много пъти на акции, дори се опитаха да ме отвлекат посред бял ден в центъра на Москва през 2014 г. Случи се под Москворецкия мост, където по-късно беше убит Борис Немцов. С него като цяло изпитвахме взаимни чувства на омраза към системата на Путин. И те не са си отишли.
- Преди да преминем към ужасяващата война, която бе започната и се води от режима на Путин срещу Украйна, ще попитам за една доста важна за мен подробност, която открих докато се запознавах с Вашата биография. Вие сте правили репортажи по улиците на Москва, за да разберете доколко тезите на Кремъл съвпадат с настроенията на местното население. Е, какво установявахте по време на тези репортажи?
- Научих най-важното: хората и партията са единни. Това е монолит, едно цяло. Казваме „Путин” - имаме предвид руснаците. Той е продукт на хората и мнението на мнозинството е, че Путин е най-доброто нещо, което се е случило на Русия през последните десетилетия. За тях всичко друго е от лукавия.
- Хрумва ми особен въпрос, който може да се зададе по различни начини. Но, според наблюденията Ви, колко процента от московчани щяха да подкрепят действията на Путин и свитата му в Украйна и без да са били облъчвани интензивно от пропагандни лъжи в продължение на десетилетие?
- Историята не познава подчинени наклонения. Хората жадуваха за имперски разврат, бяха готови на корупция и Путин им я даде. Виждаме, че незначителна (но по-добрата) част от хората се отказаха от това съмнително удоволствие и не се поддадоха на „пърженето на мозъци”, като си запазиха правото да смятат бялото за бяло, а черното за черно, въпреки затягането на режима. Останалите с готовност и наслада приеха истините, обърнати наопаки - че войната е мир, а свободата е затвор. Още през 2014 г. московчани ми казваха в улично интервю: „Ние не сме в Донбас, но ще победим Украйна.” А през 2017 г. те казваха: „Ние не убиваме в Сирия. Просто бомбардираме там.” Така че корупцията се осъществи изцяло, за удоволствие на всички. Искаше ли народът имперска сатисфакция? Получи я.
- Относно войната, която не ни дава мир - в буквалния и в преносния смисъл. Очаквахте ли цялата тази пълномащабност и разрушителност, дело на Руската федерация, и то в ХХI век, когато се предполага, че хората са еволюирали поне дотам, че да ценят човешкия живот?
- Да, очаквах. Говорих твърде много с „обикновените хора“ по улиците (и не само в Москва), за да очаквам най-лошото. Те не ценят чуждия живот изобщо. Разбира се, те се грижат за себе си, но също не много. Те пият много, живеят някак, умират рано. Факт е, че руснаците само номинално живеят в XXI век. Всъщност те съществуват в парадигмата и концепциите от XII-XIII век и дори в рамките на престъпния тип съзнание. Следователно всичко, което прави Русия - в това число населението, което се е превърнало заедно с властите в единна фашистка група , днес е исторически естествено.
- Познавате от първа ръка и следите кървавия кремълски режим и днес. След като вече за целия свят стана ясно, че руската армия няма нито ресурсите, нито подготовката, нито морала да спечели войната с Украйна, какви очаквате да са следващите действия на Кремъл в очертаващото се за тях състояние на безсилие?
- Не се съмнявам, че Путин и обкръжението му ще използват ядрени оръжия. Няколко месеца подред повтарях като по часовник: „Путин определено ще атакува Украйна“ и дадох разбираеми аргументи. Но мнозина не искаха да ме чуят. Определиха думите ми като създаване на паника, защото никой не искаше да повярва в тази диващина. След това, когато се случи инвазията, хората изведнъж решиха, че просто съм „познал“. Но аз не съм врачка, а отговорен анализатор.
Обобщавайки всичко, което знам за характера на Путин и неговото обкръжение, заявявам с болка: тази фашистка банда ще нанесе ядрен удар. И има голяма вероятност това да бъде удар не само за Украйна. В крайна сметка Украйна за тях е просто трамплин за разправии със Запада. И накрая, те твърде дълго представяха своя ядрен аргумент на омразния им Запад, за да не го използват. За тях това е въпрос на „момчешка чест” и принципност.
- В контекста на мястото, на което се намирате. Какво е мнението на словашкия народ за руската агресия в Украйна?
- Словаците са много толерантни към руснаците, въпреки факта, че помнят влизането на съветските войски в Чехословакия през 1968 г. и не забравят за потисничеството от комунистическия режим. В наши дни голям брой рускоговорящи украинци се втурнаха към Словакия. Така че, ако говорите руски тук, не ви гледат осъдително и не възниква напрежение. Обобщено, тук никой не потиска руснаците. Поне засега.
- А в частност политическите партии и конкретни важни политици в Словакия?
- Гледната им точка изхожда от осъждането на руската агресия. Давам пример: онзи ден Словакия обяви експулсирането на 35 руски дипломати за дейности, несъвместими с дипломацията. На практика дейността на посолството и консулския отдел е парализирана, а дипломатическите отношения вече като цяло са на ръба на прекъсване. Аз одобрявам тази позиция на Словакия. Гордея се, че страната, в която живея, има ясни насоки: доброто е добро, а злото е зло и то трябва да бъде наказано.
- Какви впечатления имате от България, ако имате такива?
- Вероятно е неправилно да се говори за страна, в която никога не сте били. Но ми се струва, че България трябва по-активно да се отървава от проруските настроения и симпатиите към „братята руснаци“. В Русия отдавна няма братя.
- В моята страна нас, които години наред се обявяваме открито срещу агресивността на Путинова Русия, ни наричат русофоби. Но ето, аз говорих с г-жа Новожилова, говоря и с Вас. Изглежда делението не е на русофили и русофоби, а просто от едната страна заставаме ние, Нормалните хора - украинци, българи, руснаци, словаци и хора от всякакви други националности, а от другата Zлото, отдалите му се съзнателно и заблудените от него?
- Абсолютно сте прав, дори нямам какво да добавя. Има основни понятия, които приемате или не приемате. Огромното мнозинство от днешните руснаци служат на Злото. Чисто, жестоко, нечовешко. Техният „руски свят“ е смъртта и войната, които те носят под прикритието на „нов живот в нов свят“. Спомням си, че преди няколко години имах анкета на тема „Какво даде Русия на цивилизацията през последните 20 години?“ Никой от анкетираните не намери постижения в областта на науката, технологиите, медицината. Но един от отговорите звучеше така: „Ние дадохме на света справедливост“. Що за „справедливост” е това - вижда се особено добре днес.
- Накрая. Ако тази ужасна война приключи в полза на цивилизацията, имате ли поне малка надежда, че Русия, макар и не веднага, може да стане нормална демократична държава?
- Русия е имперски затвор на народите, а затворът и демокрацията са несъвместими. Следователно без унищожаването на този затвор не може да става дума за никаква демокрация. Едва след разпадането на много независими държави, хората, населяващи тази територия, ще имат шанс да получат свобода. Освен ако, разбира се, затворниците с престъпно съзнание нямат желание да я придобият.