С решение от 14 април 2022 година Административният съд - София област отхвърли жалбата на веригата за детски стоки “Хиполенд” срещу наложена от Комисията за защита на конкуренцията глоба. Казусът с въпросното решение на КЗК започна по време на протестите срещу правителството на Бойко Борисов през 2020 година.
След като синът на собственика на “Хиполенд” беше напръскан с лютив спрей от полицията по време на протестите срещу управлението на Борисов от лятото на 2020 година, на 2 септември 2020 година собственикът на “Хиполенд” Мариан Колев написа отворено писмо в подкрепа исканията на протеста и осъди полицейското насилие. Ден и половина по-късно Национална агенция за приходите, Агенция “Митници”, Министерство на вътрешните работи и Държавната организация по метрология едновременно извършваха проверки в офисите и магазини на компанията. След като не бяха намерени нарушения, “Хиполенд” продължи работата си.
Веригата беше масово подкрепена от протестиращите граждани, като беше организирана и кампания за купуване на играчки от нея. Честа протестна покупка се оказаха всякакви видове играчки прасенца.
На 12 ноември 2020 година обаче на веригата беше наложена глоба от почти 125 хиляди лева. Глобата за нелоялна конкуренция, изразяваща се в заблуждаваща реклама по време на промоционална кампания на детски конструктори, беше наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Още тогава Мариан Колев определи действията на КЗК като репресия.
През май 2021 година глобата е отменена от Административния съд - София област. КЗК обжалва решението пред Върховния административен съд, а преди дни нов състав на Административен съд - София област потвърждава глобата. В същия ден пък депутати от управляващото мнозинство внасят законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията. Промените касаят именно състава на КЗК.
Натрупване на случайности ли е тази поредица от събития или виждаме политическа репресия върху “Хиполенд” - по тези въпроси, както и с подробности около делото, от ФАКТИ разговаряхме с адв. Стефан Стефанов, член на Съвета на директорите на “Хиполенд” от 2018 година, практикуващ адвокат по търговско и административно право и преподавател по право в Софийския университет “Свети Климент Охридски” в периода 1999 - 2016 година.
- Адв. Стефанов, като юрист с дълга практика, намирате ли за основателни мотивите за решението на съда от 14 април?
- Мотивите са доста неубедителни и на места абсурдни.
Още 2021 година делото мина веднъж през Административния съд - София област. Тогава беше взето решение за отмяна на глобата. Комисията за защита на конкуренцията обжалва решението пред Върховния административен съд, а той пише в мотивите си, че по същество жалбата на Комисията е неоснователна, но въпреки това отменя решението на Административен съд - София област. Причината е, че Комисията не е изпълнила задължението си да комплектова изпратената в съда преписка в цялост, като изпрати и конфиденциалната, защитената версия на решението си и на доказателствата по делото.
По тези дела има две версии на документацията. Едната от тях е конфиденциална - с пълните данни. Другата е със заличена конфиденциална информация. Комисията не е изпратила на съда това, което е била задължена да изпрати - тоест и двете версии, цялата преписка. Комисията не е направила това, поради което Върховният административен съд използва факта, че Комисията не си е свършила работата, като причина да отмени първото решение на Административен съд - София област и да върне делото за ново разглеждане.
В резултат на това развитие сега имаме второ решение на Административен съд - София област, което ние обжалваме пред Върховния административен съд. Тече втори “рунд” на делото, втори кръг. Всичко, което се е случило досега, се повтори и то защото Комисията, за която знаем каква огромна издръжка има, се е направила, че не знае какво трябва да изпрати като документация в съда. За мен това не е случайно - Комисията не може да не знае, че трябва да изпрати и конфиденциалната версия на преписката на съда, защото без нея съдът не би разполагал с пълните доказателства и би чел документи със заличени данни, в които няма да разбере нищо.
Един от ключовите момента по делото е, че Комисията за защита на конкуренцията казва, че рекламното послание на “Хиполенд”, че клиентите “могат да закупят този артикул в някои от магазините в цяла България”, било заблуждаващо, защото оставяло в клиентите впечатлението, че могат да намерят всеки продукт от промоцията във всеки магазин в страната по всяко време. Смятам, че това е грубо извращаване на действителния смисъл на рекламното послание, защото “някои от магазините” очевидно цели да каже на потребителите, че не могат да очакват да намерят абсолютно всеки артикул от промоционалните 99 модела конструктори във всеки магазин на “Хиполенд”.
Първо, КЗК по един тенденциозен начин преобръща смисъла на това послание, като казва, че “Хиполенд” е излъгало потребителите, че могат да намерят всички артикули във всеки магазин. Второ, съдът буквално дописва мотива на Комисията, защото добавя, че според това послание “Хиполенд” обещава на клиентите, че могат да намерят всеки продукт от промоцията в магазина в своя район. Ако пребивавате във Варна, значи “Хиполенд” е обещал, че можете да намерите всички артикули в магазина от веригата във Варна. Дори КЗК в решението си не твърди подобно крайно нещо, но съдията от Административния съд - София област е направила недопустимото - превърнала се е в адвокат на КЗК и е дописала мотивите на Комисията. При това, излагайки една абсурдна теза.
Друго важно нещо е, че предметът на промоционалната кампания не са конкретни артикули - конкретните 99 модела конструктори, а 5 продуктови серии, от които 99 модела конструктори са част. Именно затова във визията на рекламната кампания не стоят конкретни конструктори, а 5 човечета. Всяко от тях символизира всяка от тези пет серии конструктори. Никога не сме рекламирали конкретните продукти, не сме казвали, че всички те ще бъдат налични през цялото време във всичките ни магазини. Казваме, че рекламираме 5 серии конструктори и обещаваме на потребителите, че определени модели от тези серии ще са налични по време на промоцията. Съдът изобщо не е разбрал това. Не го е и обсъдил. С едно изречение е казал, че съдът счита за предмет на кампанията конкретни артикули, а не продуктови серии. В една страницата от жалбата ни обясняваме защо това не е така, но съдът изобщо не е обсъдил случая, като с един абсолютно декларативен и нищо неказващ мотив е отхвърлил този ключов довод на жалбата ни.
- Каква е хипотезата Ви за неслучайност - стремеж към ново гледане на делото?
- Да. Да не забравяме, че първият път Комисията е изгубила делото, заповедта им за налагане на глоба е била отменена като незаконна от Административния съд - София област. Ако не беше тази “подробност” с липсата на конфиденциалната версия на документите по делото, Върховният административен съд щеше да потвърди първото решение на Административния съд - София област и този казус отдавна щеше да е приключил с влязло в сила решение за отмяна на глобата. Сега това не е така. Това ме кара да смятам, че нищо не е случайно, че това може да се използва нарочно като възможност за втори “рунд”, за да се остави вратичка, скрит коз на Комисията, ако делото не се развива добре за нея - както и е станало при първото решение на Административния съд, когато тя е изгубила делото.
- Виждате ли в случая опит за политическа репресия по линията протестите от 2020 година, предвид факта, че все още председател на Комисията за защита на конкуренцията е г-жа Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков?
- За мен в това няма съмнение. Когато цялата история се разгледа в детайли - най-вече в темпоралния ѝ аспект, има толкова много странности, които не могат да бъдат обяснени по друг начин освен с тенденциозна организирана атака.
Спомняме си, че два дни след като собственикът на “Хиполенд” публикува отворено писмо относно обгазяването на сина си на протестите, на 4 септември 2020 година четири държавни институции се изсипаха в централния офис на веригата и въпреки масирания натиск и проверки, единственото, което установиха е, че касовата наличност се разминава с 9,60 лева. Решението на Комисията за защита на конкуренцията за глоба на “Хиполенд” дойде два месеца по-късно през ноември 2020 година.
Темпоралните странности в случая продължават, защото второто решение на Административен съд - София област излезе на 14 април. На същата дата излезе публичната информация за подготвения законопроект за промяната на членовете на Комисията за защита на конкуренцията и за смяна на продължителността на мандата им. За мен съвпадението в датите на тези две събития е меко казано странно. От моя гледна точка изглежда сякаш, когато в публичното пространство излиза информация, че Комисията ще бъде сменена скоро, излиза съдебно решение, чийто подтекст може да се чете като: “Комисията работи прекрасно, не е нужно да се сменя. Ето, съдът потвърди наложената на “Хиполенд” глоба”.
Ако към този контекст добавим и факта, че Административен съд - София област при второто разглеждане на делото го решава за крайно необичайния срок от 9 дни, от които само 6 работни, моята интерпретация е, че съдът толкова е бързал да хване датата 14 април, че е написал делото в срокове, за които и страните по него, и адвокатите могат само да мечтаят. В моята практика не съм срещал съдебно решение да бъде написано за 9 дни, особено по такова сложно дело с такава сложна материя, каквато е материята на конкурентното право. За контраст, бих казал, че при първото разглеждане на делото Административен съд - София област го е решил за 50 дни, а не за 6 работни дни.
Още март месец имаше публични индикации в медиите, че новата власт е набелязала състава на КЗК като подлежащ на промяна. И КЗК, и съдът към месец април вече са имали информация, че такъв законопроект се “пече”. Всички тези странности и напасвания във времето за мен говорят само в посока на организирани, синхронизирани действия - в случая в подкрепа имиджа на Комисията, и съответно организирана атака към “Хиполенд”.
Промените в Закона за защита на конкуренцията се отнасят именно до промяна на настоящия състав и по-къс мандат. В мотивите към законопроекта се казва, че е необосновано мандатът да бъде 7 години, вместо 5, както беше преди промените в последния месец на 44-тото Народно събрание (б.р. мандатът беше увеличен от 5 на 7 години с изменения в закона, влезли в сила на 26 февруари 2021 г. Последният ден на 44-тото Народно събрание беше 25 март 2021 г.). Правилна стъпка ли са предвидените в законопроекта промени?
За мен Комисията за защита на конкуренцията отдавна се компрометира, не само по този казус, но и по много други. Самият факт, че мандатът ѝ беше увеличен в края на правителството на Бойко Борисов, ясно показва волята на предишното управление да си гарантира възможността да ползва тази бухалка дори когато падне от власт. Не виждам друг смисъл в края на мандата на правителството да се увеличава мандата на Комисията за защита на конкуренцията.
- Извън случая с “Хиполенд”, ако съдът потвърди глобата с досегашните си мотиви, това създава ли опасен прецедент за българския бизнес от гледна точка съдебната практика, която се налага?
- Създава прецедент по две линии. Едната линия е по-обща и тя е що е това правораздаване и как един съдебен акт трябва да бъде мотивиран - дали с псевдо мотиви, с декларативни мотиви, или с мотиви, които показват мислене и действително обсъждане на фактите по делото.
Втората линия е конкретно в материята на конкурентното право, заблуждаващите търговски практики и изобщо бизнеса в България. От тези мотиви на Административния съд - София област, с които сега се сблъскваме, излиза, че когато един търговец прави промоция и намалява временно цените на стоки, трябва да разполага с такива гигантски наличности в началото на промоцията, че те никога да не могат да бъдат изчерпани. Това е тезата на съда - щом в хода на промоцията даден артикул е изчерпан, това показвало, че наличностите на търговеца от този артикул са били крайно недостатъчни, че той е заблудил потребителите.
В случая на “Хиполенд” обаче фактите са много далече от тази теза на съда. В обхвата на кампанията са били включени общо 99 модела конструктори, докато общата наличност артикули в началото на промоцията от 99-те модела е била около 2500 бройки. В периода на кампанията са продадени общо 992 артикула от тези 2500. Над 1500 артикула остават в наличност. Ако говорим на ниво модели, от тези 99 модела са изчерпани само 6 - тоест в хода на промоцията изчерпаната наличност е била 6%. Над 61% от общия брой артикули пък са останали непродадени. За каква недостатъчна наличност можем да говорим в случая? Това, в случая, са някакви фантазии на съда.
Да не говорим, че съдът казва, че тази практика на “Хиполенд” не отговаряла на понятието за достатъчна наличност. Първо, такова понятие не е дефинирано в никой закон. Второ, самият съд не казва какво е достатъчна наличност според него - дали 1000, дали 1 милион бройки. Такива мотиви липсват в решението. Ясно е, че никой търговец не е длъжен да има 1000 бройки от продукт, за който собственият му опит и потребителското търсене са показали, че не може да се продаде в този голям обем. Освен това, говорим за рекламна кампания, чиято цел е рекламираният продукт да се продаде. Търговецът не би искал да остане с наличност от хиляди бройки в края на кампанията. Това е нормално за всеки бизнес.
- “Хиполенд” обжалва решението на съда от 14 април. Обмисляте ли да предприемете нещо след това?
- Чисто юридически, освен обжалването пред Върховния административен съд, няма какво друго да се предприеме. Най-вероятно, ако съдът не открие нещо, за което би могъл да върне делото, той ще трябва да го реши по същество и решението ще е окончателно. Това решение ще е от голямо значение както за компрометирания имидж на Комисията за защита на конкуренцията, така и за бизнеса.
Ако мотивите на Административен съд - София област бъдат потвърдени от Върховния административен съд, ще бъде доста компрометиращо за цялата ни правораздавателна система. В решението на Административен съд - София област присъства силно смущаващият мотив, че КЗК била анализирала рекламната кампания, поради което според съда Комисията правилно установила, че е извършено нарушение от “Хиполенд”.
Разбирате ли за какъв мотив говорим - все едно да кажа, че аз считам някого за лош човек, поради което той е лош човек. Няма не само правна, няма и житейска логика, нито пък елементарен стандарт на мислене. Хората влизат в съда, за да може съдът, като безпристрастен арбитър, да обсъди тезите им, да каже кой е крив и кой прав. Никой не влиза в съда, за да му кажат, че едната страна е анализирала правилно и следователно е права. Съдът трябва да анализира, вместо да казва кой е добрият без да обсъжда. Това няма нищо общо с правораздаването. Подобни псевдо мотиви в съдебните актове са истинска чума за съдебната ни система, защото буквално се подиграват с конституционния принцип, че България е правова държава.
Без да се обсъдят становищата и аргументите на страните, съдът да каже, че щом КЗК е анализирала, значи е права - за мен това няма нищо общо с правото и е абсурдно.