Президентът Радев трябва вече да направи своя цивилизационен избор: от името на България да каже ясно, че Русия е агресор, а Украйна – жертва. Берлин е подходяща трибуна за това, пише в коментара си Александър Андреев.
Българският президент Румен Радев посещава официално Берлин в един изключително напрегнат, ако не и съдбоносен момент от съвременната европейска история. А в съдбоносни моменти трябва да се взимат ясни и еднозначни решения. Смели решения. Радев днес попада в благоприятната за него ситуация да вземе две такива решения и да ги оповести по недвусмислен начин от трибуната в Берлин, от която ще го чуе целият свят. Две решения, които няма да се харесат на сериозна част от българските гласоподаватели, но ще впишат името на Радев в историята. Две решения, за които дори не се изисква толкова голяма храброст, защото българският президент не твори оперативна политика – той само извършва важни политически жестикулации. Тези две решения всъщност са въпрос на цивилизационен избор.
Политическа доблест и ясна позиция трябват
На първо място Радев веднъж завинаги трябва да се разграничи от голямата група хора в България, които говорят така: "Да, Русия нападна Украйна и тази война е ужасна, но...". Защото няма никакво "но", изречението свършва с точка преди "но". Всъщност, българският президент най-напред трябва да има достатъчно политическа доблест да произнесе и цялото изречение преди „но"-то. Та нали в съдбоносни моменти като сегашния трябва да се застава на ясна политическа позиция, незасенчена от никакви уговорки, никакви „но"-та, камо ли пък от безпомощното (а може би и манипулирано с определени цели) желание да се пази някакъв така наречен „неутралитет". От името на България Радев е длъжен да каже на висок глас, че Русия е агресор, а Украйна – жертва. И че украинците заслужават всякаква помощ, включително и оръжейна. Неговите берлински домакини събраха политическия кураж да го направят. И президентът Франк-Валтер Щайнмайер, и канцлерът Олаф Шолц (социалдемократи и двамата) дълго време се опитваха да лавират, гърчеха се в двойствената си позиция към Русия. Нека да припомним, че Щайнмайер започна кариерата си като шеф на кабинета на Герхард Шрьодер, а Шолц дълго време негласно защитаваше руските енергийни проекти, чийто главен проводник беше именно бившият канцлер Шрьодер. През последните седмици обаче и президентът, и канцлерът сториха онова, което се очаква от отговорни политици на държави, членуващи в ЕС и в НАТО, които взимат насериозно ценности като свобода, демокрация и човешки права: заеха недвусмислена позиция. Точно същото би трябвало да стори и Румен Радев. При това няма никаква нужда да премълчава, че поради енергийната си зависимост от Русия България е в много трудно положение. Напротив, нека го каже също толкова ясно, защото в политиката се прави точно така: заемаш правилната и достойна позиция и казваш какво ти струва тя. Какво струва тя включително и на самия Радев, преизбран съвсем наскоро с подкрепата на много българи, които сега биха му обърнали гръб, ако се откаже от „неутралитета".
Съдбоносен политически момент
На второ място българският президент би дал сериозен принос за укрепването на ЕС, на Европа и на целия напредничав и демократичен свят, ако недвусмислено подкрепи бързото приемане на Северна Македония в Евросъюза. И то без да настоява на повечето досегашни български условия, които тъй или иначе са до голяма степен параван, прикриващ боязливото съобразяване с едно изостанало и неосведомено обществено мнение в България. Да, трябва ясно да се каже, че Скопие има още домашни за писане в отношенията със София и в преосмислянето на историята, но всичко това може да остане за периода след старта на преговорите, който България блокира в момента. Нека не се съмняваме, че германските събеседници на Радев ще очакват от него да прояви мъдрост, политическа прозорливост и решителност тъкмо в сегашния съдбоносен политически момент. И да не забравяме, че сегашната власт в Кремъл горещо не желае приемането на Северна Македония в ЕС.
Разбира се, в Берлин българският държавен глава със сигурност ще разговаря с домакините си по други важни двустранни въпроси. Икономическото сътрудничество между двете страни процъфтява и заслужава политическо насърчение. В Германия вече официално живеят повече от 300 000 българи, като мнозинството от тях са добри специалисти и почтени данъкоплатци – за тези хора трябва да се говори по-често, отколкото за българите в Германия, които поминуват благодарение на щедрата социална система. Макар че не е първостепенна туристическа дестинация за германците, България предлага все повече привлекателни възможности, включително в областта на балнеоложкия, медицинския и стоматологичен туризъм – президентът със сигурност няма да пропусне и тази важна тема. А събеседниците му пък със сигурност няма да пропуснат за пореден път да поставят тревожния въпрос за върховенството на закона в България, което и до днес не отговаря на европейските стандарти.
Два исторически избора пред президента
Но всички тези двустранни теми, които в мирни времена щяха да бъдат първостепенни при едно българско държавно посещение в Германия, днес се оказват само съпътстваща програма. И Румен Радев със сигурност го знае. Можем само да се надяваме, че осъзнава и двата исторически избора, пред които е изправен при това свое посещение в Берлин. Два цивилизационни избора, които се свеждат до едно и също: дали се чувства привързан към западните ценности или към руския империализъм и дали на равна нога подкрепя безусловно партньорите и съюзниците от ЕС и НАТО. Просто е.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.