Ако ме търсите в редиците на тези, които хвалят героизма на украинците и зоват за продължение на войната срещу агресора - няма да ме намерите. Не съм убеден и в "изтребването" на нацистите. За сметка на това, всяка проява на човечност между украински и руски бойци ме изпълва с надежда, защото независимо от възмущението, което обезателно ще предизвикам, за мен тези хора се избиват за нищо!
Доказа ми го "слагането на оръжие" и излизането на повърхността на последните защитници на Азовстал. Отношението на руските войници към брадясалите мъченици от подземието на стоманения "Ад" остава извън полезрението на коментаторите, медиите и политиците. Всеки се е барикадирал и е взел страна, въпреки, че картината е потресаваща!
Руснаците подкрепяха куцащите, превързваха ранените и носеха осакатените. Тези хора, които до преди часове изпразваха пълнители един срещу друг - разговаряха помежду си. Помагаха си. Разбираха се. Те повече не бяха врагове. За мен, а със сигурност не само за мен, едните и другите разбираха, че са от два братски народа!
Късно е за статистики за броя на жертвите. Дори е неуместно, ако се търси политическа корист. Пред общото нещастие - коя страна е унищожила повече танкове от другата, е без значение. Капитулацията на бойците от Азовстал хвърля нова светлина върху напълно възможен изход от войната. Завръщането на човещината между руснаци и украинци. Краят на боевете в Мариупул и околностите са отличен повод.
Руснаците ще спечелят много, ако при първа възможност върнат ранените и осакатените на майките им!