След серия от любителски външнополитически изпълнения на премиера и констатация на външната министърка, че в България се провеждат две външни политики, на 10-11 май т.г. президентът Радев бе на официално посещение в Прага. Месец преди Чешкото председателство на Съвета на ЕС, придружен и от бившата си служителка министър Генчовска. Която не съпътстваше в чужбина премиера Петков. Чешкият президент бе очакван преди 2 години у нас, но изглежда, че поради влошено здравословно състояние се е наложила смяна на домакинството с българския му хомолог. По последни осреднени социологически данни, доколкото може да им се вярва, президентът Радев се ползва с одобрението на 50% от анкетираните, 10% са безразлични и 40% не го харесват като управленец. За съвременната журналистика (според Кольо Босия журнаГлистика) обсъжданите при подобни визити теми са скучни и еднообразно клиширани. Само президентският сайт се ангажира по-подробно с преразказаните оценки на президента Земан за отличните двустранни отношения.
За рекордно високото ниво на двустранния стокообмен, възлязъл през 2021 г. на 1,727 млрд. евро, представляващи увеличение с 18%. Също за препоръките на Радев за по-бърз преход към дигитална и цифрова икономика и единен енергиен пазар. Или дори с европо-еретичното му мнение, че ЕС не бива да допуска бързото налагане на модерни възобновяеми технологии за сметка на закриването на базови мощности като въглища, ядрена енергетика, производство на енергия от газ. По традиционните исторически, българистични и бохемистични; също добронамерени външнополитически връзки или по перспективите за разширяване на сътрудничеството – няма нищо ново и оригинално на сайта. Клишета, достойни за куп прозявки според журналистиката на дигиталната трапанация. Без истини, че Чехия произвежда, ние внасяме много и отвсякъде и чакаме евросубсидии за какво ли не. Благодарност за дежурната от декади подкрепа за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Без заинтригуващо отразяване на срещите на Радев с чешкия премиер Фиала, шефовете на двете камари на парламента, с шаблони по бизнесфорума и срещата с активисти на 17-хилядната българска диаспора в Чехия.
„Прогресивните раболепническо-експресивни сили” се проявиха с коментара „Как Радев пак се приземи при приятелите на Путин” за „Дойче веле” от неин платен пишурка, споменаван от екраните за Бг-политолог, Петър Чолаков (от „списъка на благонадеждните” за електронните СМИ да бъде канен и допускан като коментатор). Вместо политическо лидерство в сложна за България ситуация, според него, президентът демонстрирал фигури от „висшия пилотаж”: как да се хареса хем на родните читатели на диктатора (Путин), хем да не раздразни Запада ?
В Прага президентът Радев коментирал войната в Украйна, опитвайки се да покаже геополитическа гъвкавост. (Какво лошо, даже Laudacio! – ком. О.Г.) Вместо това направил тромав пирует. Неговата цел била прозрачна: да се задържи между любимите си два стола – кремълския и брюкселския. Тази маневра нямало да донесе на Радев политически дивиденти, а била опасна за националната сигурност на България. (Ти да видиш!!! – О.Г.). Радев заявил, че „категорично осъжда руската агресия, която изисква единен отговор в рамките на НАТО и ЕС”. Ала веднага побързал да добави и друго – явно, за да не притесни и обърка родните почитатели на Путин – „не трябвало да допускаме санкциите, наложени на Русия, да налагат вреди на икономиката и социалната система”. С острите си изказвания срещу „шарлатаните и войнолюбците” у нас (тоест дори в правителството), с които изкоментирал войната в Украйна, Радев силно нарушил баланса си между двата стола и уж тайно, а всъщност с гръм и трясък се приземил в пропутинската ниша.
Честит хонорар, г-н Чолаков! Та:
Президентът Радев опитвал словесни еквилибристики вместо да разсече задушаващото наметало на кремълската пропаганда в България. Както „дори чешкият президент Земан, който бил сред най-преданите почитатели на Путин (??? – О.Г.), след началото на „специалната операция” признал, че е сгрешил за Кремъл. И настоял за максимална твърдост спрямо Москва. „Лудият трябва да бъде изолиран”, казал Земан по адрес на Путин. Според „атлантика-кирякстефчовец” П.Ч. „българското правителство и парламентът родили една невзрачна мишка по парливата тема за българските оръжия за Киев. А върховният главнокомандващ се опитвал да флиртува с обществените настроения. „Какво посмешище е България”! И тук пишурката за немски кандърма(= агитационни)-хонорари прекали! Прави политически оценки за промени в позиции И на чужд държавен глава, за когото съди вероятно по булевардни и/ли медии, списвани по ”$-€-вата, но НЕрублева (!) Матрица на Генералната линия”.
Преди и като посланик в Прага познавах Милош Земан като шеф на партия, на Долната камара на парламента и като премиер на ЧР през 90-те години на м.в. През 1999 г. го придружих и служебно в първата официална визита на чешки премиер в Р България след тази на чехословашкия Лубомир Щроугал в НРБ през 1988 г. Той е нестандартен и емоционален политик, със собствено мнение. През 1993, 1998, 1999, 2000, 2007, 2016 г. г-н Земан е бил осъждан на парични глоби за неточна информация, обидни изрази и пр. Или: „да поднесе извинения...”. И в Чехия не го разбираха заради външнополитическия му постулат за необходимостта от поддържане на балансирани и независими отношения поотделно с всяка от тройката суперимперии САЩ-Русия-Китай. ...Въпреки окупацията на ЧССР пред август 1968 г. след Пражката пролет... На 9 май 2015 г. в Москва и на 3 септември с.г. в Пекин като президент М. Земан присъства лично на тържествените паради по случай края на ВСВ. Заради критиката на Вашингтон по московския парад Земан "постави посланика на САЩ на място", като му забрани достъп до президентските офиси на Храда и в Лани.
Подобно отношение към тройката империи имаха и предшествениците Вацлав Клаус и Вацлав Хавел ( за последния извън темата Далай Лама с КНР). Приоритет им беше Чехия, над всичко. Едва ли някой от тях на мястото на Петър Стоянов би се осмелил да върне оригинала на „История славянобългарска“, да пелтечи по хоремашки за замяна на кирилицата с латиница, да внедрява доказани аутсайдери като посланици.
След „кандидат-българската” следа в казуса взрив на военен склад във Върбетице и влошаването на чешко-руските отношения едва ли бе тактично журналист, все още вероятно с български паспорт, да се държи като слон в стъкларски магазин по темата.
Чолаков опитва да омаловажи национално отговорните позиции на президента, сочейки му като ”алтернатива другата страна на барикадата – авторитаризма, мракобесието и нищетата, железния юмрук на разюзданата, репресивна лична власт смазваща всички: и журналисти като Политковская, опозиционери като Навални, „правозащитници” като Сергей Магнитски””. По познатата ни лумпено-пропагандистка формулировка-лозунг: „Кой не скача е червен, т.е. КОМУНИСТ, осъвременено = русофил, русороб, ПУТИНИСТ”. Заимствана от Библията в пропагандната риторика на Ленин или Макс Щирнер, по-късно от Сталиновата диктатура на пролетариата фраза: „Който не е с нас е против нас”. А в иван-костово-време мисля, че лозунгът бе присвоен от възванието на пражки запалянковци (фенове) на ФК „Спарта”: „Кdo neskače, neni Sparťan” (Който не скача не е от „Спарта”) или „... nenн Čech” = ... не е чех.
Соросоидът-„политолог” измучава в телешки възторг като идеологическа основа на гаменското си отношение към логичните и рационални възгледи на президента на неголяма и неимперия България „ценностите на конституционализма – на модерния свят, на демокрацията”: политически плурализъм, върховенство на правото, разделение на властите, свобода на личността – ето това е сърцевината на ЕС, това са ТЕМЕЛИТЕ на АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА! От тях извират свободният пазар и икономическият просперитет на Запада””(и IV-я евентуален Reich на "Deutsche Welle"?).
В същия ден Георги Атанасов в статията „Евнуси от нов джендър” констатира, че „никога досега в историята на една отделна държава не е била извеждана пред скоба, номинирана и митологизирана като САЩ. И то в период на жестока, екзистенциална вътрешна криза между бреговете на Атлантика и Пасифика (Тихия океан) /Тема-табу за родните политкоректно-послушни СМРАД = средства за масова реклама, агитация и дезинформация! О.Г./. „А на какво отгоре ? „Американската демокрация” е порно-об(сесия) за маниаци от жълтите павета в София, за които Хирошима, Макарти, Виетнам, Асандж, BLM (за «зелената енергетика» О.Г.), 33-те точки за полова идентичност и разстрелът на несъгласните в Капитолията на 6 януари 2021 г. нямат никакво значение. Наред със "съпътстващите жертви" в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Сърбия, Одеса, Донбас и т.н. Има ли смисъл да прибавям/е фалшифицирания президентски вот в полза на нефелния Джордж Байдън ?" (край на цитата О.Г.).
Или за геноцида спрямо индианците, над България (1943-44 г.), Токио, Прага, Дрезден, кога по време на предишната студена война САЩ са заплашвали с ядрено оръжие при 8 случая на въоръжени конфликти.
Или как за разлика от Европа на „братушките, гяури и гои”„първите братовчед/к/и -съпернички Русия и САЩ” поставят край на робовладелството и крепостничеството приблизително по същото време, САЩ – юридически по-късно.
Същевременно г-н Атанасов споделя, че в този политически контекст най-много го ужасяват думите на Владимир Путин, изречени не толкова отдавна, а именно – ЗА КАКВО НИ Е СВЯТ БЕЗ РУСИЯ ?! Коментаторът ни предупреждава, цитирам: "Да внимаваме, защото Стопанинът на Кремъл е носител на монархо-болшевишкото, православно, мазохистично месианство, което не се побира в рамките на европейския либерален, егоистичен, прагматичен индивидуализъм. Това е страшно, защото ако колективният Запад под егидата на Вашигтон продължава да опъва ластика, рано или късно от кутията на Пандора ще изригне атомна гъба ..."
Трудно бих могъл да добавя нещо след това на напазаруваната журналистика и евро-елити – синоними на безгръбначно угодничество, освен молитви към Всевишния и човешкия разум.
Управляващата преди години клика на Костов, Стоянов, Софиянски, Международната Надка без референдум ни вкараха в едностранен „цивилизационен избор”. Ако президентът Радев би могъл да бъде укоряван на сериозно (освен за вдигнатия юмрук и лумпен- „политологически” за рубладжийство и „зелените чорапи”) това би било активното му съучастие в създаването на про-харвардския полит-файтон-движение на безхаберни случайници.
Текстът е публикуван в ogniangarkov.blog.bg