Русия нападна независима Украйна на 24 февруари. Седмица по-късно в ООН тази война беше подкрепена само от самата Русия, Сирия, Беларус, Северна Корея и Еритрея. САЩ, Великобритания, Германия и останалите държави в рамките на ЕС и НАТО (и не само) подкрепиха Украйна с дарения на оръжие. Военните успехите на Русия във войната остават ограничени - включително и поради този факт. България, като член на ЕС и НАТО, подкрепя Украйна, но не даде военна помощ.
Основна причина за това са яростната съпротива от страна на проруската и соцносталгична партия БСП, която е член на управляващата коалиция, на проруската, националистическа опозиционна партия “Възраждане”, както и на президента Румен Радев, който продължава да твърди, че е против изпращането на българско оръжие, тъй като България има голяма диаспора в Украйна (?). В същото време България изнася огромно количество оръжие, което макар и номинално да не е предназначено за Украйна, отива там. Лицемерие е, че това се знае от всички тях, особено от лидерката на БСП Корнелия Нинова, която, като вицепремиер и министър на икономиката, подписва лицензите за износ на оръжие, а президентът, като главнокомандващ, получава огромно количество разузнавателна информация.
В същото време президентът като бивш военен, а БСП като наследник на управлявалата 45 години БКП, би трябвало да знаят за държавната политика на НРБ да взима страна в де що има на този свят “социалистически революции” с дарения на оръжие и военно оборудване, както и с продажби, обучаване на военни, на терористи и на служби от държави и режими, които трудно биха могли да бъдат наречени демократични.
Оръжия за всички по целия свят
Географската карта на тази “революционна подкрепа” обхваща Азия, Африка, Южна и Централна Америка. Основна цел на българските служби и на държавната външна политика е било противопоставянето на Запада. Точно това си мисли, че прави в Украйна, и руският президент Владимир Путин.
Разнообразни са както дестинациите, така и видът помощи, които НРБ оказва. От фланелени гащи за Гренада, през военномедицински бригади за Сирия и Никарагуа, до обучение и модерно оръжие за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Хуманитарни пратки за братски социалистически страни и партии стигат до Гана и Бенин, където в Котону дори се издига паметник на Георги Димитров.
Подкрепата на “социалистическата революция” по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 година режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България през 1960-те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за десетки милиони, показват данните в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.
През 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори „големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав.
На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лева под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.
Стотици членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) са обучени в България. През 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева. Същата година Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор.
На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица.
Според доклад на „Хюман Райтс Уотч“ от 1999 година България е изнесла оръжие и е подготвяла терористи дори в Йемен и Танзания.
Износът продължава и през 1990-те
И тъй като веднъж са създадени, каналите за износ на оръжие остават, те минават в частни ръце след 1990 година. През 1990-те години България е източник на оръжия за въоръжени сили в Ирак, бивша Югославия, Ангола и Руанда, Сиера Леоне, Бурунди, Конго и много други. “Тя (България бел. авт) многократно е участвала в продажби на оръжие на райони с въоръжен конфликт, държави под международно или регионално ембарго, и на въоръжени сили, известни с груби нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право”, пише в доклада на „Хюман Райтс Уоч“.
България в момента продава оръжие на Украйна, но управляващите не взеха ясна позиция, не взеха страната на свободния свят, като не дадоха военна помощ. Знаем, че БСП се гордее с историята на БКП, чиято политика по “подкрепа на революциите” е довела до смъртта на десетки хиляди по целия свят. До голяма степен това е ставало по волята на “големия брат”- СССР. Въпросът е дали сега решенията на БСП и подкрепения от тях президент Румен Радев не са повлияни от същия този брат?
Автор: Георги А. Ангелов