Коментар от Петър Чолаков:
Вицепремиерката Калина Константинова, която половин година стоеше по-скоро в сянката на прожекторите, шокира със своя медийна изява, в която рязко втвърди тона към украинските бежанци.
Да си го кажем направо: Константинова ги нахока, подчертавайки, че държавата била направила всичко необходимо, за да настани всички, но те масово не се възползвали. Закрилата на бежанците е право, не задължение, заяви още тя. В крайна сметка правителството рязко прекрати плана за преместване на бежанците от хотелите по Черноморието във вътрешността на страната.
Една стара истина
Твърдият тон на г-жа Константинова вероятно се е понравил на някои от "патриотичните" избиратели. Опасявам се обаче, че с това послание, идващо от правителство, чиято водеща партия "Продължаваме промяната" се готви да става член на европейските либерали, България се посрами пред света.
Стара истина е, че един народ, една държава си личи по отношението към възрастните хора. Аз бих добавил - и към всички изпаднали в беда.
Случващото се в Украйна, пожарът на войната, човешката трагедия само на няколкостотин километра от нашите граници, са безпрецедентни по своя мащаб в най-новата история на Европа. България обаче зае половинчата, тромава, бих казал дори недостойна позиция относно кризата в Украйна: от една страна кабинетът осъди руската агресия, от друга обаче не се ангажира публично с изпращането на военна помощ за Киев. До този момент поне едно нещо направихме що-годе както трябва: дадохме заявка, че ще приютим бежанците, които вече са над 300 000 души.
Може би сред бежанците има отделни хора, които не заслужават нашето гостоприемство. Убеден съм обаче, че ние като общество и особено институциите трябва да проявим повече търпение, човещина, състрадание. Много от бежанците от Украйна са майки с по няколко деца. Как да намерят работа, кой да им гледа децата, когато в яслите и детските градини няма достатъчно места, включително за българите? Същевременно стана ясно, че правителството съзнателно е държало бежанците в неведение къде ще бъдат преместени - от "съображения за сигурност". Моля?
Много от нашите си заминаха за Украйна, защото мислят, че там ще се чувстват по-спокойни, отколкото в България - тези думи на бежанки пред журналистката Силвия Великова казват всичко. "Преувеличават, драматизират, искат просто да са на курорт у нас" - ще кажат някои. Но с подобни подозрения към изпаднали в беда всъщност даваме воля на собствените си комплекси, на неувереността в себе си, на агресията, бушуваща отвътре.
За тази диагноза говорят кирките, забити "патриотично" в колите на бежанци. За нея говорят и счупените от гневен българин стъкла на автомобил, шофиран от украинец, само защото "неканеният гост" си позволил да му направи забележка, че пресича неправилно. За нея говори и омразата в социалните мрежи, породена от "големите помощи", които най-бедната държава в ЕС предоставяла на "укитата".
Абсолютно неприемливо
Ето в такива форми избива на повърхността подивяването в България (по израза на проф. Дайнов). А ирационалните страхове и агресията се разпалват допълнително от формации, които са превърнали ненавистта към другия в свой политически капитал. Като "Възраждане", чийто лидер иронично нарича солидарната с бежанците ДБ "Демократична Украйна". А би трябвало да е ясно, че омразата и агресията нямат нищо общо с родолюбието.
Когато идва от политици с репертоара на г-н Костадинов, подобен тон е неприятен, но не и изненадващ. Той обаче е абсолютно неприемлив от представител на центристка, либерална формация като "Продължаваме промяната". Може би не е късно правителството да се яви на поправителен: да прояви повече разбиране за прогонените от Украйна, вместо да си изпуска нервите.