Г-жо Якимова, до какви изводи стигате при изследването на антидемократичната пропагандна вълна в България от последните години, засилила се особено след началото на руската война в Украйна?
Основен извод, който става очевиден за много хора е, че обществото тук е обработвано систематично и от отдавна - от есента на 2013 г. и особено масивно от пролетта на 2014 година, когато стана анексията на Крим. Това е първият извод. Втори извод е, че са преплетени местни тактически цели на местни играчи, които се занимават с бизнес и се хранят от държавата, директно от нея. И затова не я искат като безпристрастен посредник и гарант на правилата за бизнес договорите.
Другата линия, по която се използва тази пропаганда, е кремълската линия. Това важи, както за 2014-та, така и за днешния ден. Друго важно нещо е, че тази пропаганда - и тогава, и сега - е негативна и подривна. Тя е „дълбока оран“, която ни подготвя да приемем някакви неприемливи неща, когато дойде правилният момент. Аз отдавна имам подозрението, че някакви сили ни подготвят, дообработват за референдум за излизане от НАТО, да речем. Важно нещо е и това, че тази пропаганда ни насъсква да се чувстваме озлобени, като жертви. Но и възвишени, защото сме жертви, а жертвата е морално и психологически възвишена, без да трябва да прави нещо.
Какви са инструментите и по какъв начин въздейства пропагандата?
Тази пропаганда въздейства, като прави митична картинка на света, в която ние сме жертви и сме потърпевши. Да вземем за пример какво ни внушава тази пропаганда по повод политическата коректност: „Ами, псувайте си циганите! Това само доказва, че вие сте смели хора, дръзки граждани, които назовават нещата с истинските им имена“. Всъщност да си добър гражданин в тая картинка и в тая част на света, значи да си един псувач. Тя отпушва езика на омразата на чисто примитивно, психологическо ниво, което ни кара да се чувстваме облекчени.
Натрапва ни се и нещо друго, чуваме го постоянно: вие сте най-бедните, вие сте най-зле, много сте зле, защото други хора живеят на вашия гръб. Кой други? Ами едни, дето ги изкарват по-слаби от вас. А те действително са по-слаби от нас. Бежанците са по-слаби, но тази пропаганда ни насъсква срещу тях, като ни внушава, че сме най-зле. Реални хора от средната класа, които поне веднъж в годината могат да си позволят екскурзия, ваканция в чужбина, настояват, че са зле. Като им кажа, че турските пенсионери, примерно, са много зле, защото лирата се обезцени - те се обиждат: как така ще има някой по-беден?
Да отговоря и какво се промени от началото на войната. След първите взривове през 2014/15 пропагандата продължи да се качва тихо, кротко плавно - и особено напоително от 2014-та до 2021 година. През 2021 година за един ден имаме средно по 39 чисто пропагандни публикации в сайтове и вестници, съдържащи много отчетливи ключови думи, които сме търсили в изследването: “западни господари“; „евроатлантически господари“, „брюкселска върхушка“ и други. Такива, много специфични думи, с които разпознаваме една публикация, като пропагандна.
Опорни точки…
Точно така - опорки. Но опорки с много специфичен идиолект, с много специфичен речник. Избрали сме такива думи, които да не генерират много фонов шум. Ако кажем “Европейски съюз”, може да има много статии, които са пропагандни, но ще има и много други, които няма да са такива. Установихме, че от средно 39 на ден, на 24 февруари те скачат стократно - до 397 дневно. Ужасяващо насищане, ужасяващ взрив. Между другото, започват с един малък пик, с едно леко покачване на 7 февруари – т.е още преди войната с един фейк, който съобщава: “има струпване на полски наемници и украински нацисти в Донбас”.
Това не Ви ли напомня за началото на Втората световна война - с нацистката пропаганда и същия наратив?
Абсолютно. Това е паразитна пропаганда. Няма нищо ново изобретено - техниките, чалъмите са заимствани. Нещо повече - критиките на Запада са „плячкосани“ от левите мислители и социални активисти в западния, либералнодемократичен свят. Критиката на капитализма става критика на Запада, критиката на Запада става възхвала на Русия.
Казахте, че местни играчи използват пропагандата, означава ли, че са свързани с Русия?
Тук е необходимо разследване, какви са бизнес интересите, които стоят зад тези местни играчи. По време на изследването една от задачите беше да направим извадка на статиите, да влезем вътре в тях, да видим как ги разиграват тези ключови думи. Едно от нещата беше да кодираме тези публикации по положителни и отрицателни герои. При геостратегическите пропагандисти, които директно ползват кремълския наратив, основни отрицателни герои, разбира се, са САЩ и НАТО.
Вестник “Труд” използва същите кремълски наративи: “САЩ, НАТО, „глобален хегемон“, „кукловод, обслужван от послушковци“, „брюкселски лакеи и техните български аватари“ и т.н. Всякакви либерални субекти, които се борят за работещи институции, за разделение на властите, са “техни аватари”. В български таблоиди, като “Труд”, САЩ и НАТО се явяват за парлама, но таблоидните архизлодеи са доста различни – към тях се числят структури и личности, които се борят за съдебна реформа, лица и структури, които се застъпват за „зелени“ каузи, кръгът “Капитал”. Вижда се, че се преследват някакви бизнес интереси.
Какви ще са последствията? Тези повтаряния на едно и също нещо създават предразсъдъци, които се предават от поколение на поколение. Как ще повлияят?
Не виждам ресурс за оптимизъм. Проблемът е там, че статиите скочиха близо 100 пъти от началото на войната. След това, миналия месец паднаха наполовина - около 200 статии среднодневно. Преди този спад, когато бяха най-много, те бяха в такива странни медии, като агрегатора на новини 24/7, пропагандния франчайз НюзФронт, който бълва на 10 езика, като Поглед.инфо и разни странни медии, регистрирани с домейн.eu по две на един и същи IP адрес, обичайно намиращ се някъде в САЩ.
Сега тези послания започнаха да проникват и в мейнстрийм медиите. Защо? Защото се говорят от високи държавни позиции. Ето президентът, например, ги използва тези опорки и през неговия говор проникват, защото няма как медиите да не отразят казаното от президента на републиката. Трябва да има организирано контраговорене. Не става обаче само с разконспириране на фалшивите новини. Както е казал един гениален изследовател на пропагандата: “Това, което ни прави нейни лесни жертви, е убедеността, че тя е лъжа”. Тя си служи с лъжа, но това не е основното, с което постига успеха си. Тя режисира нашите впечатления, тя ни ласкае. Казва ни: “Вие сте едни добри хора, но живеете мизерно”. Тя ни приласкава и ни насъсква, дирижира нашето озлобление. Организираното противодействие не може да мине без даването на някакво колективно самочувствие. Така си мисля аз.
Автор Георги А. Ангелов