"Има такъв народ" се изтеглят от управлението, а от "Продължаваме промяната" обявиха, че ще се опитат да управляват като правителство на малцинството. Какви са шансовете на една подобна управленска конфигурация?
Милен Любенов: Не е много реалистична тази хипотеза. Такова правителство може да оцелее в краткосрочен план. В този парламент политическите партии са силно критични към правителството, има много дълбоки разделителни линии между управляващи и опозиция. Налице е една русофилска антисистемна партия като "Възраждане", от друга страна обаче напрежения възникват и в самата коалиция - например с БСП. Всичко това прави невъзможно едно дългосрочно и устойчиво функциониране на правителство на малцинството. Този модел работи в страни като Дания, където има дълбоко изградена демократична политическа култура и нормален диалог между политическите партии. В България разделителните линии по въпроси като корупцията и правосъдната реформа са много дълбоки. Много силна е съпротивата срещу истинска правосъдна реформа и срещу ефективна антикорупционна политика. Основният залог за представителите на т.нар. "статукво" е по някакъв начин да запазят стария модел и да се адаптират, за да оцелеят в тази нова среда, защото от 2020 година насам е очевидно, че гражданите искат реална промяна.
Втората хипотеза е за нов кабинет в рамките на този парламент. За такъв вариант заговориха и от "Има такъв народ". Възможно ли е?
Милен Любенов: Те заговориха за кабинет на малцинството с техния мандат, което също звучи напълно нереалистично. Единственият реалистичен вариант, който още миналата година лансираха от ДПС, е за "експертно правителство", "правителство на националното съгласие" и подобни терминологии, които сме чували през 1990-те години. Ако отговорните фактори, които вземат решенията - а такива, за съжаление, не са само политиците, а и представители на бизнеса и на олигархията - решат, че едно такова правителство би им свършило работа, това може да се постигне. Става дума за правителство тип "Беров", правителство на политическата безотговорност. Ще бъдат намерени някакви фигури като "експерти", които ще защитават определени икономически интереси, както си спомняме от началото на 1990-те. Не знаем каква ще е позицията на БСП. Те засега твърдо подкрепят Кирил Петков и правителството, но при ново завъртане на мандатите могат да преосмислят позицията си. Те едва ли имат интерес от бързи предсрочни избори, тъй като ще бъдат един от потърпевшите.
Миналата година от ДПС казаха общо взето следното: Ако вие новите не можете да се оправите, ние старите ще се хванем за ръка. Този сценарий ли е отново на дневен ред - партиите на статуквото да си стиснат ръцете?
Милен Любенов: Това е възможният формат. Не виждам друг вариант в този парламент. Могат да постигнат изолация на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", тъй като те настояват за реформи, особено в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията. Колко би бил успешен един подобен вариант е трудно да преценя, защото това правителство ще срещне много сериозни предизвикателства и едва ли ще има особено обществено одобрение. За мнозинството от българските граждани ще е ясно, че подобна коалиция ще бъде формирана по задкулисен начин и ще обединява партии, които доскоро наричаха себе си опоненти.
Последният вариант е предсрочни избори: изглежда, че една нова формация може да попадне в парламента - тази на Стефан Янев, а това сякаш прави още по-несигурен хоризонта напред?
Милен Любенов: Същият фрагментиран парламент от 7 или 8 политически партии. Не знам доколко "Има такъв народ" имат шансове да прескочат избирателната бариера, защото за пореден път те са партията, която потенциално ще провокира предсрочни избори. Миналата година провалиха 2 парламента заради своето антисистемно поведение, това ще е третият. Не мисля, че ще се намерят български граждани, които да подкрепят формацията, така че отново да прескочи бариерата. Възможен е растеж при "Възраждане". И партията на Янев сигурно ще намери място в парламента, но той отново ще е силно фрагментиран и ще изисква коалиционно управление от минимум три, а може би и четири партии. Не разбирам защо българските политици не могат да превъзмогват своето его, но вероятно причината за това е, че зад тях стоят и някакви икономически и други интереси, които трудно можем да обясним с политически мотиви.
Това е и основният въпрос: аргументите на Слави Трифонов да развали коалицията заради Северна Македония и защото "няма пари" не прозвучаха убедително. Какво провокира хода им според вас?
Милен Любенов: Тази партия беше създадена преди няколко години с целта по някакъв начин да реализира идеите от референдума, но виждаме, че те показват едно крайно нелогично политическо поведение. Какви са основните фактори, които взимат решение в тази формация? Вероятно става дума за определени икономически интереси.
В събота в България пристига германският канцлер Олаф Шолц. Във фокуса на визитата му е европейската перспектива за Западните Балкани. На този фон Слави Трифонов разби управляващата коалиция с официалната причина - премиерът иска да свали ветото над Северна Македония. Какъв сигнал дава България към своите партньори с тези действия?
Милен Любенов: В България има фактори, които очевидно не желаят Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Много лош сигнал дава България. След успешното българско председателство на Съвета на ЕС, когато беше повдигната темата за интеграция на Западните Балкани като приоритет, с това вето на практика България блокира този процес. Страната ни можеше да бъде лидер в този процес и да допринесе за стабилността и интеграцията на Западните Балкани. Виждаме сигналите, които идват от македонска страна, че са склонни да подпишат споразумение, с което ще се ангажират да променят своята конституция и за това да бъде гарант Европейският съюз. Идеята е първата преговорна глава да бъде отворена едва когато те променят своята конституция. Аз не разбирам какви са българските аргументи срещу това - при положение, че миналата година президентът Румен Радев постави въпроса за включването на българите в конституцията. Ето сега македонците са готови да го направят. Затова считам, че има и други фактори, които пречат на този процес.
***
Доц. Милен Любенов е политолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
Автор: Александър Детев