Днес е ден на победата. 70 руски шпиони бяха разобличени и изгонени от родината ни. Нека си отдъхнем и да се порадваме. Нека развеем знамената, защото не всеки ден се случва такава велика победа.
С унищожаващ удар в последните издихания на своя живот героичното ни правителство заби острия си като харвардска мисъл меч точно в сърцето на злото. След като същото правителство изока на умрело, че точно руското посолство го е бутнало от власт, то си отмъсти. За няма и два дни нашите смели разузнавачи са се хванали в ръце и са разкрили 70 шпиони.
Представяте ли си? Сам сами и без никой да им казва какво да правят, нашите неуморни служби са останали на работа до по-късно, пили кафета, яли кроасани, и до късно разобличавали. Никой не им е помагал. Ми не. Ние си имаме Авакум Захов! (четящите ще ме разберат) Другите Авакум си нямат.
Отдавна се чудя защо това Руско посолство съществува още у нас? На кой му трябва? Защо така половинчато? Крайно време е да го нападнем и да го победим. Ще го превземем с щурм, все едно е „Росенец“. Не че там нещо беше превзето, но ще стане страхотен репортаж по телевизора. Колко му е? А и за предизборен клип ще остане материал.
Плюс това какво ни пука за някакви си руснаци? Ние с тези не искаме да си говорим. Ние независими от тях. Ето, имаме си нефт, газ, ядрено гориво също. Цените на бензиностанциите се сриват,... о това е от друго.
Но нека не си пълним демократичните глави с въпроси. Да се порадваме на победата.
Вече България е територия, свободна от шпиони. Няма руски, немски, американски, френски…
Кьорав шпионин не е останал. Вече майките могат да разхождат бебетата си и в източната част на София без страх децата им да бъдат заразени с чужда идеология. Сега ще ни дават по международните новини. Нека всички знаят, че с българите шега не бива.
Предстои да ни закрият посолството в Москва. Нищо. Ще ни компенсират с едно на картинка и ще ни го пратят по пощата. Като самолетите, танкерите, всичко. И за това сме готови. Ние сме малък и горд народ, който има нелеката задача да се самоунищожи за едно поколение. Но защо да не успее, ако това поколение го командват идиоти?
За да се свършва бързо нека обявим война на Русия. Мъже – да се стегнем и да напълним два автобуса с войници и да приключваме. Жените могат да започнат да събират жито, че ще им трябва за помен. А епитафията за надпис върху гроба ни вече е готова: „Прости ни Господи! Ние се опитахме да мислим, но не успяхме!“