Съболезнования от световни лидери се изсипаха в петък, след като бившият японски премиер Шиндзо Абе бе убит на политически митинг в град Нара. Той бе на 67 години, пише Atlantic Council.
Най-дълго управлявалият лидер на страната след Втората световна война, Абе управляваше предимно стабилен период у дома и се опитваше да укрепи позицията на Япония в чужбина. Той също работи за отмяна на традиционната пацифистка политика на страната, за да стане по-самостоятелна в отбраната.
Atlantic Council попита Наоко Аоки и Робърт Донер, чуждестранни старши сътрудници в Азиатската инициатива за сигурност, която се помещава в Центъра за стратегия и сигурност Скоукрофт на Съвета, какво означава смъртта на Абе за бъдещето на Япония.
Според Баоко, когато Шиндзо Абе се оттегли от премиерския пост преди две години, той беше действащ член на Камарата на представителите и ръководител на най-голямата фракция в управляващата Либералнодемократическа партия (ЛДП). Той беше смятан за важен лидер сред по-консервативните членове и влиятелна фигура. За сегашния министър-председател Фумио Кишида, Абе беше човек, на когото можеше да разчита, за да привлече консервативните членове - дори и те не винаги да са били единодушни по политически въпроси. В този смисъл убийството на Абе вероятно ще повлияе на политическата динамика в ЛДП.
По думите на Робърт, от десетилетия насилствените атаки срещу политици бяха нечувани в Япония и убийството на Абе е голям шок. (По ирония на съдбата, последната забележителна жертва на опит за убийство е дядото на Абе, Нобусуке Киши, през 1960 г.) Убийството в петък ще разклати представата, че Япония е различна от другите развити демокрации и ще доведе до по-защитни и изолиращи мерки за сигурност за японските премиери. Това също ще даде тласък по време на предстоящите избори за ЛДП, която е партията на консерватизма и приемствеността в японската политика.
Абе бе най-дълго управлявалият министър-председател на Япония, заемайки висшия пост в страната през 2006 г. и 2007 г. и след това отново от 2012 г. до 2020 г. Това бе необичайно за Япония, която е добре известна със своите лидери с "въртящи се врати". Но това също означава, че Абе успя да установи дълготрайни отношения със световните лидери по начин, по който други премиери, които са имали по-кратки мандати, изпитваха трудности. В този смисъл, че Япония загуби голяма фигура, която имаше влияние извън страната, коментира Наоко.
От наследствата на Абе ще продължи да живее най-видно и може да продължи да оформя Япония след смъртта му външната политика и политиката на сигурност. Той концептуализира стратегия за Япония, която разглежда Китай като структурно предизвикателство и има за цел да работи с други демокрации с подобно мислене, за да оформи среда, която служи на националните интереси на Япония. Абе беше първият, който прокара идеята за свободен и отворен Индо-Тих океан, която беше възприета от лидерите на други страни по-късно. Абе направи и институционални промени, включително създаването на Съвета за национална сигурност, за да централизира допълнително вземането на решения в областта на сигурността на Япония, така че наследството на Абе в тази област вероятно ще издържи. Но докато Абе положи основите на настоящата външна политика и политика на сигурност на Япония, онези, които искаха да отидат по-далеч и да преразгледат конституцията, загубиха основен защитник на това, допълва Наоко.
Робърт обяснява, че най-големият принос на Шиндзо Абе е превръщането на Япония във важен играч - и в случай на либерализация на търговията, лидер - в глобалната политика. Въпреки че той никога не успя в целта си да преразгледа конституцията, за да превърне Япония в "нормална страна", той увеличи разходите за отбрана, създаде поле за международни мироопазващи операции, инициира Quad - Четворката (диалози за сигурност със Съединените щати, Индия и Австралия) през 2007 г. и почти сам съживи търговското споразумение за Транстихоокеанското партньорство след оттеглянето на бившия американски президент Доналд Тръмп през 2017 г. Дългият мандат на Абе създаде приемственост и импулс във външната политика на Япония, а силният отговор на премиера Кишида на инвазията на Русия в Украйна е пряк резултат от наследството на Абе.
Убийството на Абе е голяма загуба за региона, на който той помогна да се преосмисли като "Индо-Тих океан". Лидерите бяха шокирани. Президентът на САЩ Джо Байдън похвали усилията на Абе за "обща визия за свободен и отворен Индо-Тих океан", а министър-председателят на Индия Нарендра Моди обяви събота за национален ден на траур за човека, "изпреварил времето си". Австралиецът Антъни Албанезе описа Абе като "гигант на световната сцена" и изтъкна Quad, обединяващ Съединените щати, Индия, Австралия и Япония, като "наследство от дипломатическия активизъм на Абе". Байдън, Моди и Албанезе се присъединиха в събота, за да издадат изявление, описващо Абе като "трансформиращ лидер" и обещаха да почетат паметта му, като "удвоят работaта за мирен и проспериращ регион", пише австралийският Lowy Institute.
Абе беше първият инициатор на регионалната инициатива Quad и остана нейният ключов шампион по време на нейното прераждане през последните години. В канонична реч "Сливането на двете морета", произнесена през 2007 г. пред индийския парламент по време на първия му кратък престой като министър-председател, Абе подчерта важността на присъединяването към Тихия и Индийския океан, за да се застъпи за "по-широка Азия". Именно тази реч видя ясна структура за това как Индо-Тихия океан може да бъде замислен - "динамично свързване като морета на свобода и просперитет", както той описа, "сега започва "по-широка Азия", която разкъса географските граници и приема различна форма".
Именно при Абе японската дипломация насърчава "арката на свободата и просперитета", която стана известна като "свободен и отворен Индо-Тих океан", фундаментална за стратегическата политика, описана като духа на Четворката. Абе настоя демокрациите, които заобикалят тези два океана, да се обединят и да "задълбочат приятелството си".
След посещението на Абе в Индия през 2007 г. той бе домакин на тогавашния си индийски колега Манмохан Сингх в Токио и в съвместно изявление обяви, че са готови да започнат диалог с партньори със сходно мислене в Индо-Тихоокеанския регион. Първата среща на Quad с участието на официални лица от четирите държави се проведе в кулоарите на Регионалния форум на АСЕАН в Манила същата година.
За съжаление, Quad 1.0, както е известен сега, нямаше време да процъфти. До септември 2007 г. Абе се оттегли. Дългогодишни дебати се завъртяха за това кой е виновен за смъртта на първата итерация на Quad след смяната на правителството в Австралия, която видя Кевин Ръд на поста и промяна в американските приоритети. Но повече от всеки отделен човек, глобалната финансова криза от 2007-2008 г. накара четирите страни да погледнат навътре и първо да се стремят да осигурят икономическите си интереси, вместо да се съсредоточат върху стратегически проблеми в Индо-Тихоокеанския регион.
Quad беше възроден през 2017 г., предимно от азиатските си членове - Индия и Япония. Абе се върна на власт през 2012 г. и оттогава възстанови силни връзки с Индия, което включваше подписване на забележителна ядрена сделка, позволяваща на Япония да изнася оборудване и технологии за ядрена енергия в Индия. Това беше тласък за Индия, тъй като Китай продължи да се противопоставя на влизането на Индия в Групата на ядрените доставчици, необходима за нормализиране на износа на ядрени технологии, докато Япония под ръководството на Абе подкрепя приемането на Индия.
Япония бе председател на първата среща "Quad 2.0" между официални лица, проведена в рамките на срещата на върха в Източна Азия през 2017 г. Лидерството сред четирите нации беше повече в синхрон с нарастващите опасения относно все по-настоятелния Китай. Именно Абе пръв предложи възобновяване на диалога на Доналд Тръмп. Оттам нататък Четворката нарасна по мащаб с четири срещи на ниво външни министри между 2019 г. и 2022 г., виртуална среща на върха на лидерите през 2021 г., последвана от две срещи лице в лице, последната в Токио през май.
Въпреки че все още остават значителни въпроси относно бъдещето на Quad, четирите страни изповядват своя непоколебим ангажимент. Освен това, ако групата трябва да получи регионална подкрепа, особено от други демокрации, страни като Индонезия и Южна Корея също ще играят ключова роля в създаването на устойчив Quad, за да обхване наистина "по-широка Азия".
Абе се оттегли като министър-председател през 2020 г. поради здравословни причини, което означава, че никога не е присъствал на среща на лидерско ниво на Четворката, но отпечатъкът, който оставя върху тази група ще издържи. Абе подкрепяше Четворката не само защото беше архитектът на концепцията, но повече защото наистина вярваше в регионализма и идеята за демократичен мир. Неговото наследство няма да бъде ограничено до арената на сигурността, но също и как той подкрепя регионалните икономически връзки като Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP). Абе по много начини тласна региона към своята визия за оформяне на икономическата архитектура и архитектурата на сигурността между два окена.