Александър Димитров,
Протестиращ политолог
Политическата обстановка в страната се характеризира с тежка политическа криза и две нива на противопоставяне в обществото. Първото и по-важно противопоставяне е между политическия елит и суверена, а второто – между парламентарно представените политически сили.
Антагонизмът между политическия елит и суверена се усили, заради начина, по който бяха организирани изборите. В резултат голяма част от вота беше разбит и множество избиратели останаха непредставени в парламента. За това хората държат отговорни всички парламентарно представени сили и в резултат излязоха на масови протести при първия възможен повод – кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По този начин те предизвикаха почти нерешима криза пред управлението на страната. В основите на кризата стои липсата на представителство и все по-ясно очертаващото се разделение на НИЕ /тези отвън/ и ТЕ /тези в парламента/ като първите не признават легитимността на вторите да ги управляват в никаква конфигурация, дори и четворна коалиция. Очевидно е, че докато този проблем стои нерешен, протестите ще продължават, а тяхната големина и интензитет ще нарастват. За съжаление политическият елит все още не дава признаци да разбира, че е навлязъл в най-опасното поле на противопоставяне – това със собствения си народ. Ситуацията би могла да се влоши още повече, ако напрежението по оста елит-суверен прерасне в противопоставяне на етническа основа. Опасността за това не е за пренебрегване, с оглед на факта, че главните поводи за протестите бяха номинации, свързани с представители на ДПС.
Второто ниво на противопоставяне е между парламентарно представените политически сили в лицето на ГЕРБ от една страна и БСП и ДПС от друга. То обаче не е свързано с конкретни политики, а с преследване на тясно партийните интереси, най-често по силов начин. Целта на първите е да се спасят от преследване от органите на властта, да свалят правителството и да предизвикат нови избори, които да спечелят, за да си разчистят сметките с политическите опоненти. Вторите пък се опитват да завземат възможно най-бързо репресивните структури на държавата, за да осъществят показна наказателна акция срещу първите, но не заради извършени престъпления, каквито вероятно е имало много, а за да ги отслабят и да си отмъстят за минали гонения. Вторите си дават ясна сметка, че времето на тяхното управление ще бъде кратко и се опитват да нанесат тежък удар върху опонентите си, защото в противен случай „палачинката може да се обърне”. Този тип противопоставяне – не по конкретни политики, а за едната власт – отдалечава хората от политическата върхушка и води до нов феномен – политиката днес се прави не в парламента и медиите, а на улицата и в социалните мрежи.
В резултат ставаме свидетели на нова политическа среда – динамична и нанасяща тежък удар върху всички парламентарно представени политически сили. Понастоящем всеки ден по улиците на София срещу правителството протестират повече от 20 000 човека; половината столетница иска оставката на уж спечелилия изборите свой лидер; европейските социалисти дават сигнали, че Станишев ще загуби мястото си начело на ПЕС; парламентарната дейност е блокирана; протестиращи граждани не допускат областни управители да заемат работните си места… В такава среда правителството на Орешарски не може да оцелее повече от 10 дни, а друго правителство съставено от БСП, ДПС и Атака е немислимо.
Възможности за излизане от кризата
Начинът, по който ще се развие политическата криза зависи в най-голяма степен от ГЕРБ и в много по-малка от БСП. Възможните варианти са два – предсрочни избори или създаване на правителство на националното спасение.
1. Предсрочните избори са най-лошият вариант за България, защото ще се проведат прекалено скоро и ще бъдат организирани по старите опорочени правила. Протестиращите граждани отново няма да имат време да се организират в политически субект, чрез който да бъдат представени в следващия парламент, което означава че противопоставянето между политическия елит и народа ще се засили. Ще бъде съставено правителство доминирано от ГЕРБ и месец по-късно суверенът ще намери повод да поиска оставката на новия министър-председател. Причината за това отново ще бъде липсата на представителство. Въпрос на време е правителството да бъде свалено. Следват нови предсрочни избори и така до безкрай.
2. Решението за изход от кризата е само едно. То е трудно и изисква отстъпки от всички страни участващи в процесите – създаване на Правителство на националното спасение. То трябва да бъде сформирано в рамките на настоящото Народно събрание и подкрепено от депутатите на ГЕРБ и БСП, след съгласуване на състава, програмата и срокът му със суверена. Правителството на националното спасение трябва да бъде програмно, изцяло създадено от безпартийни експерти и със срок на действие до май 2014г.
За този кратък период от време задължително трябва да бъде свършено най-важното:
1. Стабилизиране на икономиката, стимулиране на растежа, увеличаване на доходите и решаване на проблемите в енергетиката;
2. Приемане на нов изборен закон, който да гарантира, честността на вота;
3. Създаване на проект за нова конституция и свикване на избори за Велико народно събрание през май 2014 г, заедно с изборите за Европейския парламент.
Всички преговори във връзка със сформирането на Правителството на националното спасение трябва да бъдат проведени прозрачно на специално сформирана за целта Кръгла маса, в която да участват представители на: парламентарно представените партии; извън парламентарните партии; граждански организации, отделни граждани и медии, и в присъствието на специално поканени за целта международни наблюдатели от ОССЕ, ПАСЕ и други авторитетни чуждестранни организации.
След сформирането на Правителството на националното спасение, кръглата маса трябва да продължи да функционира с цел да се осигури предварително съгласие по действията, които правителството и Народното събрание ще предприемат във връзка с реализирането на трите програмни цели.
За периода, през който функционира Правителството на националното спасение, ще може да бъде решен и проблема с представителството на гражданите, защото времето ще бъде достатъчно за изграждането на техен политически проект, който да бъде достатъчно конкурентоспособен, за да се пребори за участие във ВНС. Втора, може би по-добра, но не толкова лесна за реализиране възможност е формирането на широка дясно-центристка коалиция по модела СДС от 1990г., която да включва повечето от извънпарламентарните партии, представители на гражданските организации и отделни граждани. Задължително условие за успеха на такъв проект обаче е оттеглянето на всички настоящи партийни лидери.