За Списаревски никога не се е говорило открито. Никога на висок глас. Особено по време на "Тоталитарната система".
Това припомня във "Фейсбук" Божидар Чеков.
Тогава аз живеех в една стая с майка ми на улица Самуил в София. "Самуил" стана "Цар" по-късно, когато вече не живеех там. Майка ми произнасяше името му с неописуема тъга. Те се познаваха от Лом, където са са били ученици. Тя хлапачка в прогимназията, той гимназист.
Връзката им продължава и в София, където майка ми се записва да следва. Според нея Списаревски е бил най-красивият и смел български летец. Неговата саможертва може да се сравнява само тази на Левски и на Ботев.
След като майка ми напусна този свят, аз се зарових в личният ѝ албум със снимки. Там открих портрета на Списаревски. Не издържах и отлепих снимката, но не успях да премахна следите от дебелия пласт лепило. Въпреки това ясно личи автографа с подписа на Димитър Списаревски и малкото име на майка ми - Дочка.
Името ѝ е Евдокия. Датата е 27/12/1941 година. Той е бил на 25 години, тя на 19-сет. Не се нуждаех от прекомерно въображение за да разбера защо майка ми споменаваше неговото име с такава тъга и скръб в гласа си.
Днес е рождения ден на българският герой, летецът Димитър Списаревски, дал живота си в защита на България.