С пагони, русофили, ако може да са от Пловдив. Какви хора назначава служебното правителство/ "Свободна Европа"/ автори: Генка Шикерова и Борис Митов
Още в първите си дни служебното правителство смени почти всички областни управители и ръководителите на полицията, митниците и данъчните. Много от новите назначения се отличават с миналото си в армията и службите. Какво друго ги обединява?
Неписаната традиция гласи, че основното задължение на едно служебно правителство е да подготви следващите избори. Конституцията, разбира се, не ограничава по никакъв начин правомощията на служебния кабинет и той може законно да прави абсолютно всичко, което прави и едно излъчено от парламента правителство.
Четвъртото служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, се зае със светкавична чистка и само за първата седмица успя да смени голяма част от ръководния състав на държавата. Това предизвика въпроса дали служебната власт се кани да управлява по-дълго от два-три месеца, колкото се очаква да продължи животът ѝ. Изборите са на 2 октомври и след това Народното събрание трябва да избере друго правителство.
Поведението на служебното правителство на Гълъб Донев изобщо не говори за толкова кратък хоризонт. Въпреки декларациите, че не подготвят чистки в министерствата, наследени от разпадналата се коалиция на “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”, служебното правителство предприе точно това. Още в първите дни Гълъб Донев смени 25 от общо 28 областни управители, както и ръководствата на ключови служби като полицията, данъчните и митниците. При това без да обяви никакви мотиви за уволненията.
На пръв поглед обаче новите назначения си приличат по няколко основни линии. Близо половината от тях са бивши кадри на армията, МВР, ДАНС и дори бившия репресивен апарат на комунистическата власт - Държавна сигурност. Ангел Стоев в Пловдив и Огнян Михайлов във Видин са бивши щатни сътрудници на ДС. Макар да не отрича тази особеност, пресслужбата на кабинета “Донев” твърди, че “отделни елементи” от биографиите на новите назначения във втория ешелон на изпълнителната власт “не могат да представляват сами по себе си аргумент за тяхното назначаване”.
Военен, полицай, военен
Служебното правителство започна с кадровите смени веднага след встъпване в длъжност. Това, което прави впечатление, е, че в професионалните биографии на новата власт преобладават хора, свързани със службите на МВР, ДАНС и армията. Служебният премиер Гълъб Донев е представен като експерт в сферата на социалната политика и демографията, но е завършил Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.
Същото училище е завършил и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. Той е завършил и Военната академия „Г. С. Раковски” в София. Работи на различни длъжности в сферата на отбраната, последната от които е началник на щаба на военновъздушните сили. Бившата външна министърка и настояща заместничка в министерството на отбраната Тедора Генчовска също е завършила Военната академия и е работила в генералния щаб на Българската армия.
Външният министър Николай Милков също е свързан с военните. През годините той е работил на различни длъжности в Министерството на отбраната. Петър Георгиев, който е назначен за заместник-министър на спорта, е доцент и член на факултетния съвет на Факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Академията на МВР в София.
При областните управители тенденцията да се назначават кадри, свързани с полицията, отбраната и службите за сигурност, е още по-отчетлива. От 25 областни управители 11 имат образование или професионален опит в сферата на сигурността. В отговор на въпроси на Свободна Европа от Министерския съвет казаха, че "мотивите за назначаването на областни управители са комплексни и касаят както професионалния и образователния им ценз, така и редица техни качества, които допринасят за оценяването им като подходящи за съответната длъжност, например – предишен опит, способност за носене на отговорност, личен авторитет и др.".
От правителствената пресслужба казаха, че "отделни елементи от биографията на различните областните управители не могат да представляват сами по себе си аргумент за тяхното назначаване". За втори път служебно правителство на Румен Радев назначава областни управители с такъв профил. Половината от областните управители, които бяха назначени в средата на май миналата година, също бяха кадри на МВР и ДАНС.
Кръгът "Пловдив"
Втората многобройна група от новоназначени в четвъртия кабинет на Румен Радев е тази на хората от Пловдив. Известно е, че като пилот и командир на Военновъздушните сили Румен Радев е свързан с базата в Граф Игнатиево, която е близо до Пловдив. От този регион са и двама от най-близките секретари на президента - Пламен Узунов и Николай Копринков. Първият отговаря за правните въпроси и антикорупцията, а през 2017 г. беше вътрешен министър в първото служебно правителство на Радев. Вторият е секретар по вътрешна политика. В четвъртото служебно правителство на Радев през 2022 г. цялото висше ръководство на МВР вече е от Пловдив. От там са министърът Иван Демерджиев и главният секретар Петър Тодоров. Бившият началник на областната дирекция на МВР в Пловдив Атанас Илков е назначен за директор на Главна Дирекция "Национална полиция".
Пламен Славов, който е заместник в Министерството на културата, е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, където е доцент по история на религиите и по национална сигурност. Той също беше секретар на президента. От Пловдив в новото правителство е и заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова. С Пловдив са свързани заместник-министрите Надя Клисурска, Георги Събев и Захари Христов.
Заместник-министърът на финансите Александър Пулев също е роден в Пловдив. Според Офнюз Пулев е познат и съученик на транспортния министър в служебния кабинет Христо Алексиев. Самият Алексиев също е свързан с Пловдив. Той е бакалавър по политология от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Част от кариерата му в транспортния бранш е свързана с бившия транспортен министър Петър Мутафчиев (БСП), който оглавяваше областната структура на БСП в Пловдив. Мутафчиев пък е близък с бизнесмена, бивш член на БСП и почетен консул на Русия в България Георги Гергов.
Името на Гергов често се използва от представители на ръководството на БСП. Те го обвиняват в сътрудничество с ГЕРБ. Изключеният в началото на 2021 г. от БСП бизнесмен се появи на обща снимка с президента Румен Радев през септември 2020 г. Тогава двамата гостуват на сватбата на сина на вицепрезидентката Илияна Йотова и седят на една маса. Освен съпругите им, до тях на масата са още бившата депутатка от БСП Весела Лечева и нейният партньор. Лечева днес е министър на младежта и спорта.
Група "БСП-опозиция"
Лечева е част от третата група, която изпъква сред назначенията на служебното правителство. Това е т.нар. вътрешна опозиция в БСП. Нейни представители са министрите на правосъдието Крум Зарков, на спорта - Весела Лечева, и земеделският - Явор Гечев. Крум Зарков беше в инициативния комитет за издигането на Радев за първия му мандат като президент. Той беше конкурент на Корнелия Нинова за лидерския пост в БСП. В края на юни Зарков каза в интервю за бТВ, че, ако БСП се яви на още едни избори, ръководена от Корнелия Нинова и нейния екип, катастрофата е неизбежна.
Весела Лечева е един от основните критици на Корнелия Нинова. "Председателят на БСП в оставка Корнелия Нинова видя кой празнува в щаба в НДК, но пропусна да види, че празнуваха и структурите на партията ни в цялата страна. Да, аз се хванах на хорото на Радев, а тя избра да се хване на хорото на ГЕРБ и ДПС", написа Лечева след победата на Румен Радев в изборите за президент.
Явор Гечев също е част от вътрешната опозиция в БСП. Той беше заместник-министър на земеделието в служебното правителство на Стефан Янев, но беше освободен след като БСП пое земеделското министерство в рамките на коалиционния кабинет на Кирил Петков. В началото на август БСП се разграничи от тримата служебни министри в кабинета на Гълъб Донев. Решението важи и за зам.-министрите, областните управители и зам.-областните управители от редиците на партията, назначени от новото служебно правителство.
Русофили и щипка "ДПС"
Третият стълб в банката кадри на президента Радев е на хора, симпатизиращи или свързани с Русия. Те са основно в сферата на енергетиката. Името на министъра на енергетиката Росен Христов не е популярно. Той беше представен като "международно признат специалист по придобивания и преструктуриране на предприятия, решаване на кризисни ситуации, стратегии и развитие". Като такъв е работил дълги години в Русия. Началник на кабинета на министъра на енергетиката е Любомира Ганчева. Според Офнюз тя е обявена за опасност за националната сигурност на Украйна от център “Миротворец” и е любим герой на руската пропаганда, като заместник-председател на партия АБВ. Основаната от президента (2002-2012) Георги Първанов партия има официално споразумение за партньорство с партията на Владимир Путин "Единна Русия".
Като наблюдател на референдума за незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. Ганчева казва, че “за мен начинът на организация на гласуване е образец, всичко е организирано много добре” и добавя, че ще използва получения в Русия опит за реформиране на българската избирателна система. Заместник-министърът на енергетиката Еленко Божков е открит привърженик на руския газ. Той е част от Стратегическия съвет при президента. Еленко Божков е съдружник на Кирил Добрев в дружеството за производство на ток "Пирин Ват". Добрев също е част от вътрешната опозиция в БСП на Корнелия Нинова.
Сянката на ДПС хвърля министърът на електронното управление Георги Тодоров. Той има дълъг стаж в държавната администрация на различни постове. Тодоров е бил заместник-министър на транспорта на Данаил Папазов по време на правителството на Пламен Орешарски. По-късно Папазов стана съдружник на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в "ТЕЦ-Варна". Като председател на борда на "Пристанищна инфраструктура" Тодоров дава без търг договор за близо 400 млн. лв. за удълбочаване на Варненското пристанище. Пристанището обслужва ТЕЦ-а на Доган. През април МВР съобщи, че е предало на прокуратурата договора за удълбочаване на пристанището във Варна. Според разследващите при удълбочаването на пристанището във Варна, възложено през есента на 2019 г., е извършено престъпление.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.