Мой приятел живееше на улица 6-ти септември в София. Тази дата не означаваше нищо и не беше почивен ден. Не се работеше на 9-ти септември, но по това време никой не хукваше към Гърция. Първо се маршируваше, а след това се празнуваше шумно освобождението на България от „фашизма“. Възхваляваше се Съветския съюз за неговите постижения в областта на науката, селското стопанство и космоса. Пееха се песни за „вечна дружба“ с руския народ и знамена със сърп и чук се вееха по балконите.
Вчера получих поздравления за „празника“ от приятели родени след 1990 година и от любопитство се настаних пред телевизора . Не обърнах внимание на броят на участниците. Това бяха историци, общественици и политолози. Голяма част от тях с титли – професор или най-малко доцент. По всички канали, през цялото време се започваше или свършваше с противопоставянето на Русия срещу нашето обединение през 1885 година. Безразборно се обобщаваха дати и събития чиято цел явно беше да се утвърди мнението за „руската опасност“ от времето на Стефан Стамболов до Путин. Наблюдател спокойно можеше да си извади извода, че се чества заклеймяването на Русия, а не „Съединението“.
В известен смисъл, тази тематика се явяваше като продължение на твърдението, че Русия не ни е освободила от Турско робство. Империята се е опитала да стигне Босфора, а нашите деди не са били роби, а бенефициенти на 5 века турско присъствие. По тази логика, националният ни празник да бъде 6 ти септември, вместо 3 ти март.
Може би не са много хората, които са убедени, че ако не бяха руснаците, днес официалния език в България щеше да е турски. Колкото и да оредяваме, аз оставам един от тях. Въпреки това ми убеждение не оспорвам в никакъв случай факта, че руския император Александър III ти не само не одобрява, но дори заплашва своя сънародник Княз Александър Батенберг заради участието му в „Съединението“. Не е необходимо да си професор, достатъчно е да си обикновено мислещ човек, за да си зададеш въпроса: Как е възможно една Империя, загубила 1/5 от армията си, дала 70 хиляди жертви, освободила всички територии населени с българи, да обърне страницата, все едно, че нищо не се е случило. И това става само 7 години след Санстефанския договор! Това завъртване от 180 градуса на Русия спрямо България става по една драматична случайност. Срещу „нашият“ и в същото време руски Цар Освободител през 1881 година е извършен атентат. Той е осмия по ред, последен и за жалост успешен. Александър II ри е истински благородник. Той предприема редица реформи, най-известната от които е премахване на крепостничеството и даване на руския народ възможност за по-добро образование. Най-големият му син, престолонаследник по права линия, внезапно умира и на трона се качва неподготвеният за управление Александър III ти. Консерватор, той анулира голяма част от реформите на баща си, ненавижда народа и управлява като истински деспот. Вълненията в България не са по негов вкус. Държи се презрително към зараждащата се политическа класа. Сваля от власт Батенберг и министър председателят Стамболов от русофил става русофоб. Прекратяват се дипломатическите отношения, което означава, че двете най-близки държави са тръгнали към война една срещу друга. Едва след неговата смърт Княз Фердинанд се качва на трона.
Разделението на българите „за“ и против Русия пуска корени, чиито плодове берем през всички тези години на войни и преврати, чак до днес. Всички българи съзнават, че разделението е пагубно, но малцина се осмеляват да застанат зад мъдростта на Цар Борис „Винаги с Германия и никога срещу Русия!“ В настоящата обстановка достатъчно е да се смени Германия с Европа и много премълчани истини ще си дойдат на мястото.
Грозно е, недопустимо е, че по време на това честване, бе отминат основният реализатор на „Съединението“ – роденият в Русия офицер от български произход майор Данаил Николаев. Той става офицер в Русия, не в Америка. Блестящ командир на опълченска рота в боевете на Шипка, той се установява в столицата на „Източна Румелия“ Пловдив. Там Николаев организира гимнастически дружества, в които взимат участие десетки хиляди младежи. Под прикритието на спортни упражнения, блестящият организатор раздава пушки на учениците си. Със съгласието на Захари Стоянов на 6 ти септември 1885 година, обкръжен от въоръжените гимнастици, със знамето на Опълченците от Шипка в ръце, майор Николаев обявява „Източна Румелия“ за освободена. Той е първият произведен в чин полковник. Счита се за патриарх на съвременната българска армия.
Нищо не оправдава превръщането на прилагателното „руски“ в нарицателно. Още по-малко продуктивна е замяната на имена и празници в зависимост от политически нагласи. Както казва Макрон, Русия няма да се премести никога. Дори без Путин тя ще бъде там където е днес.